Параматтха дхамми

Намо Тасса Бхагавато Арахато Саммасамбуддхасса

Поклон пред Буда!

Параматтха Дхамми

Суджин Борихарнванакет

Тук са включени глави 3-11 от книгата на почитаемата Суджин Борихарнванакет Изследване на Параматтха Дхаммите, в които са обяснени накратко параматтха дхамите: читта (ум), четасика (умствени състояния) и (рупа) материя. Цялата книга (на английски език) може да се намери тук.
Глава 3 – Ум и умствени състояния
Глава 4 – Материя
Глава 5 – Ниббана
Глава 6 – Различни аспекти
Глава 7 – Читта, Въведение
Глава 8 – Читта знае обекта
Глава 9 – Процесът Читта
Глава 10 – Функции на Читта
Глава 11 – Продължителност на различните процеси

Глава 3 – Изложение на Параматтха Дхаммите

I

Читта и Четасика

Читта (сitta) или съзнанието, е водещата дхамма в знанието за това какво се появява, като например видим обект или звук. Читтите са класифицирани като 89 вида, но в някои специални случаи те достигат 121 вида^[1].
Четасика (сеtasika) или умствен фактор, е друг вид дхамма, която възниква заедно с читта, изпитва същия обект като читта, изчезва (умира) заедно с читта и възниква от същата основа, от която и читта. Четасиките имат своя собствена характеристика и изпълняват своя собствена функция. Има всичко 52 вида четасики.
Рупа (rūpa) или феноменът физическа материя е дхаммата, която не знае и не изпитва нищо – нито цвят, нито звук, нито мирис или вкус. Има всичко 52 вида рупа.
Ниббана (Нирвана) е дхаммата, която е краят на замърсяванията и прекратяването на страданието, дуккха. Ниббана не зависи от условия, които да предизвикат нейното възникване. Тя не възниква и не умира.

Читта Параматтха

Когато виждаме различни цветове, очите не са тези, които виждат. Очите са само условие за възникване на виждането, което е една читта (един ум). Когато даден звук въздейства върху ухото, звукът и ухото не изпитват нищо, ухото не е читта. Дхаммата, която чува звука, която изпитва звука, е читта. Така читта параматтха^[2] (крайната читта) е дхаммата, която изпитва цвят, звук или други обекти. Тези параматтхи дхамми са реални и се наричат още „Абхидхамма“^[3], не-Аз, неподлежащи на контрол, а зависещи от подходящите за тях условия. Дори Буда да не е бил роден и разкрил истината, дхаммите ще възникват и умират вследствие на своите собствени условия и на тяхната собствена природа. В „Числовите беседи“ (Anguttara Nikāya), в Книгата за нещата по три, гл. XIV, § 134, „Появяване“, Буда казва:
„Монаси, независимо дали Татхàгата (Буда) е роден или не, в закона на природата за причинността преобладава тази методична подреденост на дхаммите, която показва, че всички феномени или явления са непостоянни“.
Поради това Татхàгата е напълно просветлен, напълно разбиращ закона. Това той обявява, на това учи и това прави понятно. Той го разкрива, разгръща, обяснява и изяснява факта, че всички феномени (дхамми) са непостоянни.
Същото е казано за истината, че всички обусловени дхамми са страдание (дуккха) и че всички дхамми са не-Аз, нямат същност.
Самасамбуддха (Напълно Просветленият) е превъзходният учител, защото сам, по време на просветлението си, е осъзнал природата на всички дхамми. Той е осъзнал истината, че всички дхамми нямат същност, не са Аз, не са същество, не са личност и не могат да бъдат контролирани от никого.
Представката „абхи“ означава велик, могъщ. Абхидхамма е дхаммата, която е могъща, защото е анатта, не-Аз, (без-същностност), защото не подлежи на контрол от никого. След като Буда постига просветление, той учи на всички дхамми, които е реализирал, учи каква е тяхната истинска природа и какви са различните условия, които ги обуславят. Буда е уважавал Дхамма, която е прозрял. В „Свързани беседи“ (Saṁyutta Nikāya) (I, Sagāthā–vagga, Гл. VI, § 2, „Пребиваване в Почит“) четем, че скоро след като Буда се просветлил и бил отседнал в Урувела, и обмислял на кого да засвидетелства уважение, но не могъл да намери в целия свят някой по-завършен от него по отношение на морал, съсредоточеност, прозрение, освобождение или знание за освобождението. Там четем:
„Следователно тази Дхамма, в която аз съм съвършено просветлен, е това, според което трябва да живея, да почитам и уважавам!“
Буда не е учил, че тези дхамми, които е осъзнал, са можели да бъдат контролирани от него. Той е провъзгласил, че самият той не би могъл да накара някой да постигне съзнание-което-навлиза-в-пътя-за-Ниббана и съзнание-което-придобива-плода-на-този-път, който е Ниббана в момента на просветлението и да постигне освобождение от страданието. Той учи, че за човек единствено практикуването на Дхамма е условие за постигане на такова съзнание (за пътя и за плода) и за освобождение от страданието.
Параматтха дхамма или Абхидхамма не е дхамма, която да е извън възможностите на човек да я разбере, защото параматтха дхамма е реална. Правилният възглед, Правилното разбиране е наистина знание за характеристиките на параматтха дхаммите такива, каквито са.
Читта е параматтха дхамма, която възниква и възприема различни обекти като цвят, звук, мирис, вкус и допир в зависимост от това какъв вид читта възниква. Например, читта, която възниква и вижда цвят посредством очите, е един вид читта. Читта, която възниква и чува звук, е друг вид читта. Читта, която възниква и усеща студ, топлина, мекота, твърдост, движение или натиск вследствие на телесно усещане, е друг вид читта. Читта, която възниква и мисли, която знае различни неща, които преминават през „вратата“ на ума, е друг вид читта. Всичко това става в зависимост от вида читта, която възниква заедно с обуславящите я фактори, които пък са причина за възникването на различните видове читта.
В момента, в който читта вижда нещо, това не е само читта, която вижда, нито само обектът, който се вижда. Това трябва едновременно да е читта, която вижда, и обектът, който е видян от читта. Където и да има обект, който е видян (цвят), е очевидно, че също трябва да има и реалност (реално съществуващо нещо, дхамма), която вижда – читта, която вижда. Само че ако човек се интересува единствено от обекта, който вижда, това му пречи да осъзнае истината, че обектът, който вижда, се вижда само защото читта е възникнала и изпълнява функцията виждане на точно този обект. Когато човек мисли за нещо, за някой обект или история, това е читта, която в този момент мисли върху концепции или думи. Когато читта възниква, тя изпитва (преживява) нещо, а нещото, което се знае или изпитва от читта, на пали се нарича араммана или обект.
Терминът на пали арамана (или аламбана на санскрит) е учението на Самасамбуддха (Съвършено Просветлените Буди), и се отнася до това, което читта (умът) знае. Когато читта възниква и вижда каквото се появява през очите, това е обектът на читта в този момент. Когато читта възниква и чува звук, този звук е обектът на читта в този момент. Когато читта възниква и усеща мирис, този мирис е обектът на читта в този момент. Същото се отнася и за читта, която усеща вкус, студ, топлина, мекота, твърдост, движение или натиск посредством тялото или когато читта мисли за различни неща. Каквото се знае или изпитва от читта, това е обектът на читта в този момент. Където и да съществува читта, във всеки момент там, заедно с читта, трябва да има и обект. Когато читта възниква, тя трябва да изпита обект. Не може да има ум, читта, който не знае нищо. Не може да има само читта – дхаммата, която знае нещо – без да има някакъв обект, който да се знае от читта.
Читта – дхаммата, която знае даден обект, съществува не само в будизма, но и в човешкия свят. Читта, която вижда или чува и пр. е параматтха дхамма, тя е универсална и не принадлежи на никого. Ако някой поражда идеята „този човек вижда“ или „това същество чува“, това е в резултат на външния вид на обекта и паметта за него. Ако нямаше външен вид и памет, човек не би могъл да породи читта, която вижда както в случая на „този човек вижда“ или читта, която чува, както в случая на „това същество чува“. Читта е параматтха дхамма (крайна реалност, която не може да се раздели на по-малки части или съставки). Без значение кое същество или кой човек вижда, читта, която възниква и вижда, може да види единствено това, което се появява пред очите. Читта, която чува може да единствено да чуе звук. Читта, която вижда, не може чува и читта, която чува, не може да вижда. Никой не е в състояние да промени характеристиките и природата на една параматтха дхамма. Читта, параматтха дхаммата, която възниква и възприема даден обект, възниква, защото за нейното възникване са налице подходящите условия. Ако условията ги нямаше, читта не може да възникне. Ако например не възниква звук и не въздейства върху сетивото ухо, читта, която чува, не може да възникне. Ако мирисът не възниква и не въздейства върху сетивото нос, читта, която усеща мирис, не може да възникне. Различните видове читта възникват, защото има условия, които са благоприятни за възникването на точно определен вид читта. Има 89 вида читта или, в някои специални случаи – 121 вида. Не само едно, а няколко условия са необходими за възникването на всеки един вид читта. Например читта, която вижда, за да възникне се нуждае от условието „око“ – рупата (материята), която е сетивото око (чаккхупасада^[4]), и рупата, която е видимият обект или цвят, който се появява пред очите.
Читта е параматтха дхамма, която не е рупа. Параматтха дхаммите, които не са рупа, са нама–дхамми, умствени дхамми. Читта, четасика и нирвана са нама-дхамми, а рупа е рупа–дхамма^[5].

Чeтасика Параматтха

Когато читта възниква и възприема даден обект, един друг вид параматтха дхамма възниква заедно с нея и изпитва същият обект, който изпитва и читта. Тази параматтха дхамма е наречена четасика или умствен фактор, умствено състояние. Четасики например са гняв, любов, щастие, нещастие, алчност, ревност, любяща доброта или състрадание. Тези дхамми са четасика параматтха дхамми, не са читта параматтха дхамма.
Явленията като гняв, любов, щастие или нещастие са дхамми, които са реални, но нямат същност, не са същност или индивид. Те са дхамми, които трябва да възникнат заедно с читта. Ако нямаше читта, четасиките като гняв, любов, нещастие, не могат да възникнат. Има общо 52 вида четасика параматтха дхамми. Гневът (доса) е един вид четасика, характеризиращ се с грубост или свирепост. Любовта или привързаността е друг вид четасика – лобха четасика, характеризираща се с прилепване, не-пускане, желание изпитвания обект пак да се изпита. Така виждаме, че четасиките не са от един и същи вид, като всяка е различна дхамма, имаща своя собствена характеристика. Четасиките не само имат различни характеристики, но тяхното проявление и условията, които ги пораждат, са различни за всеки отделен случай.
Читта параматтха дхамма и четасика параматтха дхамма са нама-дхамми, които изпитват даден обект и възникват едновременно. Четасика възниква и умира заедно с читта, изпитва същият обект, който и читта, и възниква в същата физическа основа (на същото място), както и читта. Така каквато и читта да възникне, четасика също възниква и умира. Читта параматтха дхамма и четасика параматтха дхамма не могат да бъдат разделени, те не възникват и не умират една без друга. Само че са различни видове параматтха дхамми. Читта е водеща по отношение на знанието на даден обект, а различните четасики, които възникват едновременно с читта, изпитват същия обект, който и читта, но имат различна характеристика и изпълняват различна функция по отношение на изпитвания обект. Това е така, защото всяка читта, която възниква, се съпровожда от различни по вид и брой четасики, а и поради факта, че има 89, а в някои отделни случаи – 121 различни видове читта. Всеки вид читта е различен, защото читта знае различни обекти, защото читта има различни функции и защото се придружава от различни видове четасики. Някои читти например, имат за свой обект това, което се появява пред очите, други имат звука като обект. Някои читти изпълняват функцията виждане, а други – чуване. Някои читти са съпровождани от лобха четасика (привързаност), други читти са съпровождани от доса четасика (омраза или гняв).
Когато хората, които получават учението, слушат Абхидхамма и изследват параматтха дхаммите, които могат да бъдат видени благодарение на пання (мъдростта), натрупана в миналото, те могат, в този момент, да прозрат истинската им природа. Затова по времето когато Буда, този ненадминат учител, приключил с изложението на Дхамма, е имало мнозина, способни да постигнат просветление и да достигнат нирвана. Тези, които слушали Дхамма, разбирали и изследвали истината, опознали параматтха дхаммите, както се появявали в този момент. Когато например Буда учил, че зрителното съзнание – читата, която изпълнява функцията виждане – е непостоянно, те постигали сати-сампаджання, (sati и paññā, осъзнаване и мъдрост)^[6], знание за истинската природа на тази читта. Те я осъзнавали като нама-дхамма, като не–същност, не-Аз, не същество, не индивид. Когато чували, те постигали сати-сампаджання и знаели истинската природа на дхаммата, която е чуване. Те постигали, защото когато мъдростта пання прониква в характеристиката и природата на непостоянството, на възникването и умирането и на страданието, появяващо се в този момент, това става условие привързаността и грешния възглед, че параматтха дхаммите са Аз, същност, същество, постоянни и щастие, да бъдат унищожени. Следователно ние трябва правилно да разбираме, че Дхамма, която Буда осъзнал по време на просветлението си, на която учил и която била систематизирана и записана в Типитака, се занимава с истинската природа на явленията. Когато изучаваме параматтха дхаммите и разбираме какво са те, можем да изследваме появяващите се параматтха дхамми, така че да осъзнаем истинската природа на техните характеристики. По този начин съмнението и невежеството за характеристиките на параматтха дхаммите могат наистина да се изоставят.
Когато човек изучава параматтха дхаммите с цел по-дълбоко разбиране, той също трябва да ги изследва във връзка с различните причини, водещи до различни резултати. Това е начинът напълно да се разбере тяхната природа. Ние трябва например, да знаем дали дхаммата, която вижда, е същата като дхаммата, която чува или не. Трябва да знаем по какъв начин те са еднакви и по какъв – различни. Вярно е, че дхаммата, която вижда и дхаммата, която чува, са параматтха дхамми. Само че те са различни читти, защото условията за тяхното възникване са различни. Читта, която вижда, зависи от видимия обект, който се появява пред очите, който от своя страна въздейства върху рупа (материята), която е зрителния сетивен орган (око) – това е, което обуславя възникването на виждането. Докато читта, която чува зависи от звука, който въздейства върху рупата, която е слуховия сетивен орган (ухо) – това е, което обуславя възникването на чуването. Така читта, която вижда и читта, която чува имат различни функции и зависят от различни условия.

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Това ще бъде обяснено по-късно.
  2. Терминът на пали параматтха произтича от парама, parama, висш, върховен и аттха, attha, което е „смисъл“, тоест параматтха дхаммите са реалности в най-висшия или върховен смисъл.
  3. Абхидхамма, третата част от Типитака, означава „висша дхамма“, „дхаммата подробно обяснена“. Тя се занимава с крайните или абсолютни реалности, различни от обикновената истина. Крайната реалност или параматтха дхамма, може също да бъде наречена Абхидхамма.
  4. Чаккху, cakkhu означава око, а пасада, pasāda означава яснота на сетивото. Чаккху пасада рупа може да възприема въздействието на определен цвят.
  5. Dhammasangaṇi, Buddhist Psychological Ethics (Будистка Психологическа Етика), Книга III, Nikkhepa–kaṇḍaṁ, Наноси, Част II, 1309, 1310.
  6. Сати e четасиката, означаваща „отдаване на пълно внимание“, „осъзнаване“. Нейната функция ще бъде обяснена по-късно.

Глава 4 – Изложение на Параматтха Дхаммите

II

Материя (рупа)

Рупа параматтха дхамма е реалност (дхамма, феномен, явление, което съществува реално и не може да се раздели на по-малки съставни части), която не знае нищо^[1]. Тя възниква и умира точно както читта (ума) и четасика (умствените състояния).
Рупа параматтха дхамма включва 28 различни видoве рупа. Рупа обозначава феномена физическа материя, който е различен от материята в общоприетия смисъл на думата, като напр. маса, стол или книга. Измежду 20-те вида рупа има един вид – видим обект или цвят, който читта (умът) възприема през очите. Това, което се появява пред очите е единственият вид материя, която се вижда от ума, който вижда. Останалите 27 вида материя не могат да се видят от ума, който вижда, а се възприемат през съответните „порти“, през които даденият вид читта (ум) преминава. Звукът, например, се възприема през ушите от ума (читта), който чува.
Както двадесетте и седем рупи са невидими реалности, така и читта и четасика са невидими реалности, но между рупа дхарма (материята) и нама дхарма (ума) има голяма разлика. Читта и четасика параматтха дхаммите възприемат, изпитват даден обект, докато рупа е параматтха дхамма, която не познава никакъв обект. Рупа параматтха дхамма е обусловена (санкхара) дхамма. За да възникне и съществува тя зависи от условия. Рупа зависи от други рупи, за да възникне, тя не може да възникне сама, без наличието на други рупи. Трябва да има няколко рупи заедно в малък комплект или група, които възникват заедно и зависят една от друга. Рупите в такава група, наречена калапа (калъп), не могат да бъдат отделени една от друга.
Рупа е дхамма, която е безкрайно малка и сложна. През цялото време тя възниква и изчезва много бързо. Когато сравняваме продължителността на рупа (материята) и читта (ума), един „комплект“ или „калъп“ рупа възниква и изчезва за времето, за което възникват и изчезват седемнадесет читти (умове), като следват една след друга с невъобразима скорост. Например, в един момент изглежда, че читта, която вижда и читта, която чува, се появяват по едно и също време, но в действителност те възникват и изчезват отделно една от друга с повече от седемнадесет момента от читти между тях. Така рупа, която възниква по същото време, по което и виждащата я читта, трябва да възникне и изчезне преди да е възникнала читта, която чува.
Всяка рупа е безкрайно малка. Ако масата от рупи, които възникват и изчезват заедно можеше да се раздели на миниатюрни, неделими по-нататък частици, ще видим, че такава една частица представлява изключително малък комплект или група (калапа) от рупи, състоящ се най-малко от осем различни рупи, които не могат да бъдат отделени една от друга. Тези осем рупи се наричат „неделими“ или „неотделими“ рупи, авинибхога.
Сред тях четири са т.нар. „първоначални“, „коренни“ рупи, маха-бхута-рупи, които са Великите Елементи:

1. 1. 1. 1. Елементът Земя или твърдост (патхави дхату) – рупата, която е мекота или твърдост.
      2. Елементът Вода (апо дхату) – рупата, която е течливост или сцепление.
      3. Елементът Огън или топлина (теджо дхату) – рупата, която е топлина или студенина.
      4. Елементът Вятър (ваю дхату) – рупата, която е движение или натиск.

Тези четири коренни рупи, възникват във взаимна зависимост и не могат да бъдат разделени една от друга. Нещо повече, те са условие за възникването на други четири рупи. Тези рупи, които са зависими от четирите коренни рупи, възникват заедно с тях в същата група. Те са:

1. 1. 1. 1. Цвят или видим обект (ванно) – рупата, която се възприема през очите.
      2. Мирис (гандхо) – рупата, която се възприема през носа.
      3. Вкус (расо) – рупата, която се възприема посредством езика.
      4. Храна (оджà) – рупата, която е едно от условията за възникването на други рупи^[2].

Тези четири рупи заедно с коренните рупи са осем рупи, които не могат да бъдат отделени една от друга. Тези осем съставят най-малката единица, калапа, от рупи, които възникват и умират много бързо. Четирите коренни рупи не могат да възникнат без четирите производни рупи (упадая рупи^[3]), които от своя страна възникват в зависимост от четирите коренни рупи.
Четирите коренни рупи представляват условие по смисъла на основа за производните рупи, които възникват заедно с тях в една група (калъп). Само че и независимо че производните рупи възникват едновременно с коренните рупи в същата група и зависят от тях, те от своя страна не са условия за възникването на четирите коренни рупи.
Има общо 28 вида рупи, а именно четирите коренни рупи и 24 производни рупи. Ако четирите производни рупи не възникнат, няма да има 24 производни рупи.
Двадесетте и осем вида рупа могат да бъдат класифицирани по различен начин, но тук са обяснени по смисъла на техните взаимо-отношения или вътрешни връзки, за да се улесни разбирането и запаметяването им.
Различните групи или калъпи от рупи, които възникват, не изчезват незабавно. Сабхава рупа – рупата със своята собствена природа или характеристика^[4], трае колкото траят и седемнадесетте читти, възникващи и умиращи една след друга.
По отношение на възникването и умирането на рупа могат да се разграничат четири различни аспекта, класифицирани като четири лаккхана^[5] рупи или рупи, които носят характеристиките на рупа:

1. 1. Упачая рупа – възникваща или пораждаща рупа^[6]
  2. сантати^[7] рупа – развиваща или продължаваща рупа
  3. джаратà рупа – разваляща или остаряваща рупа
  4. аниччатà рупа – изчезваща или умираща рупа.

Тези четири лаккхана рупи са рупи без отличителна собствена природа и са наречени асабхава (без собствена природа) рупи^[8], защото самите те са характеритики, присъщи на всички рупи. Всички рупи, които имат своя собствена отличителна природа, са наречени сабхава рупи (рупи със собствена природа) и всички те имат тези четири характеристики. Тези четири характеристики са различни: възникването на рупа, нейното развитие, нейното разваляне (остаряване) и нейното изчезване (умиране) са различни характеристики. С други думи, упачая рупа (възникването) и сантати рупа (развитието) са характеристики, сочещи моментите, в които рупа е възникнала, но още не е изчезнала, докато джаратà рупа (развалянето, остаряването) сочи момента, близък до нейното умиране и аниччатà рупа – нейното изчезване или умиране.
Рупа (материята), която е пространството, акаша рупа, изпълнява функцията на граница или на разделител на всички различни групи от рупа. Пространството в този му аспект не е външното пространство, а безкрайно малкото пространство, обграждащо всеки калъп рупа. Поради тази си функция то също се нарича париччхеда рупа (париччхеда означава лимит или граница). Това, което наричаме „материя“ се състои от калъпи, тоест единици от рупа, възникващи и умиращи. Рупите в един калъп се държат здраво заедно и не могат да бъдат разделени. Материята, независимо дали е голяма или малка като обем, може да се „разбие“, да се „счупи“ в мястото, където се намира пространството, обгръщащо всеки един калъп рупа. То позволява калъпите да бъдат разделяни един от друг. Без пространството или париччхеда рупа, всички рупи биха били здраво свързани и щеше да е невъзможно да се разделят или счупят. Поради париччхеда рупа, която обгражда всеки калъп, дори огромна маса материя може да се разбие на безкрайно малки частици; тя обаче може да се разбие само в тези точки, в които има пространство^[9]. Париччхеда рупа е друг вид асабхава рупа – рупа без собствена отличителна природа и тя не възниква отделно и независимо, а едновременно с различните калъпи и винаги е между тях.
Независимо къде възниква рупа, в кое ниво или свят на съществуване, независимо дали е рупа на живите същества или на мъртвата материя, има осем неотделими (авинибхога) рупи, четири лаккхана рупи и една париччхеда рупа заедно. Тези тринадесет никога не липсват.
Що се отнася до рупите в телата на хората и другите живи същества, в нивата на съществуване, в които има пет скандхи (нама и рупа), има и пасада рупи – сетивни органи, произведени от камма като условие [имащи кармата като условие за своето съществуване].
Следните пет рупи са сетивни органи:

1. 1. зрителното сетиво, чаккхуппассада рупа, върху което въздейства видимия обект
  2. слуховото сетиво, сотаппассада рупа, върху което въздейства звук
  3. обонятелно сетиво, гханаппассада рупа, върху което въздейства мирис
  4. вкусово сетиво, дживхаппассада рупа, върху което въздейства вкус
  5. телесно сетиво, каяппасада рупа, върху което въздействат:
    - осезаем на допир обект: студено и топло (Елементът Огън),
    - меко и твърдо (Елементът Земя),
    - Движение и натиск (Елементът Вятър).

Рупите на тялото не могат да възникнат без читта, тоест в нивата на съществуване, в които има нама и рупа, читта зависи от рупа на тялото. Всяка читта, за да възникне, трябва да има специфична рупа на тялото, която играе ролята на подходяща основа. Зрителното съзнание (чаккху-винняна), което изпълнява функцията виждане, възниква в чаккхуппасада рупа. Слуховото съзнание (сота-винняна), което изпълнява функцията чуване, възниква в сотаппассада рупа. Същото важи за обонятелното, вкусовото и телесно съзнания, които възникват в съответната рупа, служеща за тяхна основа.
Всички други умове (читта), с изключение на сетивните възприятия, възникват във физическата основа, наречена сърдечна или хридая рупа.
Някои видове рупа са произведени единствено от карма, а във всеки калъп, произведен от карма, се включва и рупата, наречена „способност да се живее“, „способност за живот“, дживит-индрия рупа. Тази рупа поддържа рупите във всеки един калъп, който придружава, тоест тя поддържа техния живот. Следователно рупите в телата на хората и другите живи същества, са различни от рупите на мъртвата материя.
Разликата в половете – мъж, жена – която обикновено се среща при хората и другите живи същества, се дължи на два различни вида рупа, бхава рупа (бхава означава природа и съществуване) и те са:

1. 1. Иттхибхава рупа – женственост – рупата, която се разпространява из цялото тяло, така че да се прояви във външен вид, маниери, държане и стойка, които са женски.
  2. Пурисабхава рупа – мъжественост – рупата, която се разпространява из цялото тяло, така че да се прояви във външен вид, маниери, държане и стойка, които са мъжки.

Всеки индивид с бхава рупа – рупата, която е пол, има или рупа, която е женственост, или рупа, която е мъжественост. В някои случаи бхава рупа отсъства. Нещо повече, за тези, които живеят в „Света на Брахма“ (висшите нива на съществуване, където дадено същество се ражда в резултат на джхана, вглъбяване или медитация) няма условия за бхава рупа.
Когато поради читта има движение на тялото или на части от тялото на хората и другите живи същества, за това също трябва да има специфична рупа, обусловена от читта. Ако имаше само рупи, произведени от карма, човек нямаше да може да се движи или да изпълнява различни функции. За движението на тялото и за изпълнението на негови различни функции има три вида рупа, наречени викара^[10] – това са рупи, които са изменчивост, и те са:

1. 1. Лахута рупа – движеща сила или лекотата, която виждаме в здраво тяло.
  2. Мудита рупа – гъвкавост, отсъствие на скованост, както при добре омекотена кожа.
  3. Камманнята рупа – ковкост, както при добре разтопено злато.

Тези три викара рупи са асабхава рупа – рупа, която няма своя отличителна природа. Те представляват приспособимостта на четирите основни, коренни рупи, маха-бхута рупи и са причина коренните рупи да са леки, меки и ковки. Трите викара рупи възникват само в телата на живите същества, не на мъртвата материя. Трите викара рупи не могат да бъдат разделени. Ако в един калъп има една лахута рупа – лекота, то също има и мудита рупа – гъвкавост, и камманнята рупа – ковкост. Викара рупите се произвеждат от читта, от топлина и от храна. Ако читта причинява движение в някоя част на тялото, там също трябва да има и викара рупа, произведена от температура (подходящата температура, нито много гореща, нито много студена) и викара рупи, произведени от храна (оджа рупа). Ако не беше така, рупите на тялото нямаше да могат да се движат, дори читта (умът) да иска. Това за жалост се случва, когато хората са парализирани или обездвижени от навяхвания или други заболявания.
Когато читта иска да покаже някакъв знак, изразявайки намерението си посредством рупите на тялото, читта произвежда рупа, която е телесно „указание“, кая-виннятти рупа. Това е специфичен начин на изразявяне чрез рупите на тялото, които възникват и показват намерението на читта с мимика на лицето, поза на тялото или жестове. Читта може да предаде своето намерение като например гледа строго, прави гримаси, изразяващи одобрение или неодобрение. Ако читта не желае да изрази своето намерение, каявинняти рупа не възниква.
Когато читта е условие за възникване на звук, като говор или издаване на други звуци, които предават определен смисъл, читта произвежда рупата, наречена речево „указание“ или вачи-винняти рупа. Когато тя възникне, тя е условието за появяванвто на рупите, представляващи речта, както устните произвеждат говора. Без възникването на речево указание няма да е възможно да говорим или да издаваме други звуци, които носят определено значение.
Телесното и речевото указания са асабхава рупи – рупи, които нямат своя собствена отличителна природа, а възникват и изчезват заедно с ума (читта), който ги произвежда.
Някои източници класифицират трите викара рупи (рупите, които са изменчивост на рупа) и двете винняти рупа като пет викара рупи.
Друг вид рупа е звукът, садда рупа. Звукът е различен от речевото указание, вачи винняти рупа. Звукът е рупа, която прави контакт със слуховото сетиво, сотапасада рупа, и е условие за възникване на звуковото съзнание – сота винняна. Някои звуци възникват обусловени от читта, а други – не, като например звук на гръмотевица, буря, двигател, барабани, радио или телевизия.
Общо двадесетте и осем рупи са:
– 8-те неразделими рупи, авинибхога рупа, включващи 4-те коренни, маха-бхута рупи:

1. 1. 1. твърдост (Земя)
    2. сцепление (Вода)
    3. топлина (Огън)
    4. движение или натиск (Вятър)

– и 4-те производни рупи:

1. 1. 1. цвят
    2. мирис
    3. вкус
    4. храна

По-нататък следват рупите:

- - 4 лаксана рупи (възникване, продължителност, старост и смърт – универсалните характеристики, присъщи за всички рупи);

- - 1 париччхеда рупа или пространството (акаша), разделящо групите или калъпите от рупа;
  - 5 пасада рупи – сетивните органи;
  - 1 рупа, която е сърдечната основа, хадая (скт. хридая) ваттху (основа на умовете, които са различни от сетивните възприятия);
  - 1 рупa, която е жизнената способност, дживитиндрия pупа;
  - 2 рупи, които са пол, бхава-рупа;
  - 3 викара рупи, рупи на изменението (лекота, гъвкавост и ковкост);
  - 2 рупи, които са телесно, кая-винняти и речево, вачи-винняти указание;

- - 1 рупа, която е звук.

Всичко 28 вида рупа.
В някои източници броят на класифицираните рупи е различен. Например в „Atthasālinī (Тълкувател II, Книга II, Материални Качества, Гл. 3, 339, 340) имаме класификация от 26 рупи, тъй като елементите земя (твърдост), огън (топлина) и вятър (движение или натиск) са класифицирани като един вид рупа – обект, който се усеща при допир (фоттхабба-аятана), който въздейства на тялото, каяппассада рупа.
Няколко рупи възникват винаги в един калъп. Броят на рупите, които възникват заедно е различен в зависимост от вида рупа. Има няколко начина да се квалифицират двадесетте и осем рупи и това ще покажем по-късно в Приложението.

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. 1. Dhammasangaṇi, Будистка философска етика, Книга II, Материална форма, Гл. I, § 595.
  2. Рупи могат да бъдат произвеждани от четири фактора, а именно от карма, читта, топлина и храна.
  3. Всички рупи, различни от четирите коренни, са производни рупи, упадая рупи, защото последните не могат да възникнат без четирите коренни рупи.
  4. Сабхава рупа е рупата, имаща своя собствена отличителна природа. „Сa“ на пали осначава „със“, a бхава означава „природа“. Съществуват и асабхава рупи, които макар и класифицирани сред 28 вида рупи, не са отделни рупи със собствена природа, а представляват специфични качества, свързани с другите рупи. Тях ще обясним по-късно.
  5. Лаккхана означава „характеристика“.
  6. Упа означава „първи“, а чая означава струпвам, натрупвам.
  7. Сантати означава „непрекъснатост“, „серия“.
  8. „А“ на пали означава „не“. Асабхава, означава „без отличителна природа“.
  9. Санти Фантакеонг, Santi Phantakeong обяснява в своя речник, че лист хартия може да се скъса и дърво и парче желязо могат да се разтрошат на парчета само в тези части, в които има париччхеда рупа, защото рупите в един калъп не могат да бъдат разделяни.
  10. Викара означава „промяна, изменение“.

Глава 5 – Изложение на Параматтха Дхаммите

III

Ниббана

Ниббана (Нирвана) параматтха дхамма е друг вид параматтха дхамма. Буда я е нарекъл „ниббана, нирвана“, защото тя е краят на вана – жаждата или ненаситното желание^[1].
Параматтха дхаммата, която е ниббана, е прекратяване на страданието. Читта, четасика и рупа са страдание, дуккха, защото са непостоянни, защото възникват и след това умират. Желанието трябва да се унищожи така, че да се сложи край на страданието. Желанието е източникът, причината за възникването на страданието. То е причина за възникването на петте кхандхи (купчини), три от които са читта, четасика и рупа^[2]. Желанието може да бъде унищожено посредством развитие на пання, мъдрост, до степен да се прозрат характеристиките възникване и изчезване (умиране) на читта, четасика и рупа. Когато пання е развита до степен, че ниббана да може да се разбере и да се знае ясно, ненаситността и грешният възглед по отношение на читта, четасика и рупа могат да бъдат унищожени. Ниббана е дхамма, която е прекратяване на дуккха (страданието) и кхандхите, към които се привързваме^[3]. Ниббана е реалност, реално съществуващо „нещо“. Тя е параматтха дхамма, крайна реалност. Тя е дхамма, която може напълно ясно да се познае.
Ниббана параматтха дхамма^[4] се класифицира като двойна:

1. 1. 1. Са-упадисеса ниббана дхату, ниббана с остатък от кхандхи.
    2. Ан-упадисеса ниббана дхату, ниббана без остатък от кхандхи^[5].

„Упади“, в „упадисеса“ е друго обозначение на петте кхандхи, което включва читта, четасика и рупа. Колкото до „ниббана с остатък от кхандхи“, това означава, че всички замърсявания са били унищожени, но кхандхите остават, възниквайки и изчезвайки една след друга. Колкото до „ниббана без остатък от кхандхи“, това означава, че е постигнато окончателно унищожаване на кхандхите и невъзможността те да възникнат отново, тоест париниббана, е окончателното преминаване на Архата отвъд този свят.
Поради това, че има „ниббана с остатък от кхандхи“ и „ниббана без остатък от кхандхи“, са били провъзгласени два вида ниббана.^[6]
Когато Буда се просветлил под дървото Бодхи, той постигнал ниббана с остатък от кхандхи – са-упадисеса ниббана дхату. Той напълно унищожил замърсяванията, така че никога да възникнат отново. Само че кхандхите все още оставали, а именно читта, четасика (които били без замърсявания) и рупа, възникващи и изчезващи една след друга.
В „Така е казано“ (Minor Anthologies, Udāna, Гл. II, VII) Буда казал на монасите:
Какъв вид, монаси, е ниббана с все още оставаща основа? Тук (в това учение), монаси, монахът е Архат, когато е унищожил всички гноясвания (гангрени), изживял е живота, направил е каквото е трябвало да се направи, оставил е товара, достигнал е целта, свалил е оковите на съществуването, реализирал е съвършеното знание. У него петте сетивни способности все още остават и посредством тях (тъй като още не са отминали) той все още изпитва приятни и неприятни обекти и преминава през удоволствие и болка. Краят на привързаността, омразата и невежеството към всичко това, монаси, се нарича елементът ниббана с все още оставаща основа.
Ан-упадисеса ниббана е ниббана без остатък от кхандхи. Когато Буда постигнал париниббана или окончателно отпътуване (от този свят)^[7] между дърветата близнаци Сал, това било ан-упадисеса ниббана, окончателното унищожаване на кхандхите. Читта, четасика и рупа били унищожени за добро, така че никога да не възникнат отново. Това е прекратяването на преражданията, краят на цикъла раждане-смърт. Има четири нива или степени на достигане на просветление и във всяко едно има унищожаване на замърсявания. Сота-апанна (влезлият в потока, тоест този, който е постигнал първото ниво на просветление), Сакадагами, връщащият се веднъж, тоест този, който е постигнал второто ниво на просветление и Анагами, не-връщащият се, тоест този, който е постигнал третото ниво на просветление са „ученици“ (на пали секха, на санскрит шикша), защото те все още трябва да развиват по-високи степени на мъдрост, пання, за да изкоренят оставащите замърсявания. Архатът е „не-ученик“ (асекха, ашаикша), защото е унищожил напълно всички замърсявания, достигнал е съвършенство и повече не е необходимо да развива по-високи степени на мъдрост, пання.
Ниббана параматтха дхамма може да бъде класифицирана въз основа на следните три характеристики:

1. 1. 1. пустота, сунята
    2. без-знаковост (без-отличителен-знак или белег), без-количественост, анимитта
    3. без-жадност (липса на каквото и да било желание), аппанихита

Ниббана е наречена „пустота“, сунята, защото е пуста откъм всякакви обусловени реално съществуващи неща (санкхара дхамми). Тя е наречена „без-знаковост“ (без какъвто и да било отличителен знак или белег), анимитта, защото е пуста откъм всякакви белези, характеристики или аспекти на обусловените дхамми. Тя е е наречена „без-жадност“, аппанихита, защото „в нея“ няма никаква основа за възникване на желание, а именно – никакви обусловени реално съществуващи неща.
Когато някой е развил мъдростта, пання, до степен, че да постигне просветление, той може да прозре, че дхаммите, които се появяват в този момент са страдание и не-Аз (дуккха и анаттà). Само една от тези три основни характеристики може да се осъзнае в даден момент. Когато човек постига ниббана, неговият път на освобождение е различен в зависимост от това, коя от трите основни характеристики на обусловените дхамми е осъзнал.

1. 1. 1. Когато е осъзнал (прозрял същността на) дхаммите, които се появяват, като непостоянни, той се освобождава (реализира Четирите Благородни Истини) с помощта на освобождението, прозряло без-знаковостта (анимита вимоккха^[8]).
    2. Когато е осъзнал дхаммите, които се появяват, като страдание, дуккха, той се освобождава с помощта на освобождението, прозряло без-жадността (липсата на всякакво желание) (аппанихита вимоккха)^[9].
    3. Когато е осъзнал дхаммите, които се появяват, като анаттà, без-същностност, той се освобождава с помощта на освобождението, прозряло пустотата (сунята вимоккха)^[10].

По отношение на тези три начина на освобождение, вимоккха, могат да се разграничат четири аспекта^[11]:

1. 1. 1. Преобладаващ: Когато някой прозре дхаммите като непостоянни, преобладава овобождението анимита вимоккха – без-знаковост, без-отличителност, без-количественост. Когато някой прозре дхаммите като страдание, преобладава овобождението апанихита вимоккха – без-жадностност. Когато някой прозре дхаммите като пустота, преобладава овобождението сунята вимоккха – без-същностност, без-субстанциалност (отсъствие на каквато и да било същност или Аз).
    2. Непоколебимост: Когато някой прозре дхаммите като непостоянни, умът (читта) става непоколебим по отношение на освобождението чрез без-знаковостта. Когато някой прозре дхаммите като страдание, умът става непоколебим по отношение на освобождението чрез липсата на желание. Когато някой прозре дхаммите като без-същностни, умът е непоколебим по отношение освобождението чрез пустотата.
    3. Предразположеност: Когато някой прозре дхаммите като непостоянни, умът се ръководи от предразположението към освобождение чрез без-знаковост. Когато някой прозре дхаммите като страдание, умът се ръководи от предразположението към освобождение чрез без-желателност. Когато някой прозре дхаммите като без-същностни, умът се ръководи от предразположението към освобождение чрез пустотата.
    4. Мигновеност – в момента на постигане на ниббана: Когато някой прозре аспекта непостоянство, умът се води към ниббана под влияние на „без-знаковото“ освобождение. Когато някой прозре аспекта страдание, умът се води към ниббана под влияние на „без-жадностното“ освобождение. Когато някой прозре аспекта без-същностност, умът се води към ниббана под влияние на „без-същностното“ освобождение.

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Minor Anthologies, „Както е казано, Книга за двойките, Гл. 2, VII. Вана, vāna означава „вълнообразен“ или „ненаситен“. Ни е частица, показваща отрицание. Друга етиммология на думата е: vā издухване. Nibbāna е издухване, потушаване, изтребване.
  2. Петте кхандхи са
    1. Рупа-кхандха (материя),
    2. Веданà-кхандха (усещане),
    3. Сання кхандха(възприятие, памет или спомняне),
    4. Санкхара-кхандха, включваща всички четасики без усещанията и възприятията
    5. Винняна-кхандха, включваща всички умове, читта.
  3. Докато има замърсявания, има условия за прераждане. Когато всички замърсявания са унищожени, настъпва краят на цикъла от раждане и смърт, след което кхандхите не възникват отново.
  4. Minor Anthologies, Както е казано, Книга за двойките, Гл. 2, VII, и коментарът към нея.
  5. Са означава „със“, упади означава „основа на живота“, кхандха и сеса означават „оставащи“. „Ан“ е отрицание на първия аспект на ниббана.
  6. „Както е казано“ и коментарът към него.
  7. Dialogues of the Buddha II, бр. 16, Maha Parinibbāna Sutta.
  8. Вимоккха означава освобождение, свобода.
  9. Дхаммите, които възникват и изчезват не са щастие; не си струва човек да се държи за тях; те са страдание, дуккха. Човекът, прозрял дукккха точно преди да постигне нирвана, се освобождава посредством липсата на жажда (унищожаване на желанието).
  10. Дхаммите са пусти откъм същност (нямат същност).
  11. Вж. „The Path of Discrimination“ (Minor Anthologies), Първи Раздел, V, Treatise on Liberation, Трети раздел, 65.

Глава 6 – Различни Аспекти на Параматтха Дхаммите

Читта (умът), четасика (умствените състояния), рупа (материята) и ниббана (нирвана) са параматтха дхамми. Те са реалности или реално съуществуващи неща. Читта, четасика и рупа, които възникват и изчезват в последователност, се представят по такъв начин, че да бъдат забелязани и за тях да се знае, че са реални. Например, когато виждаме цвят, чуваме звук или си мислим за нещо, умовете (читта) възникват и изчезват в последователност, изпълнявайки различни функции. Някои читти виждат цвят, други чуват звук, а трети мислят – това е в зависимост от вида читта и от условията, които са причина за нейното възникване. Последователността от читта, четасика и рупа е изключително бърза, поради което ние не забелязваме възникването и изчезването. Хората може да мислят, че рупа (материята) постепенно се променя и че читта възниква, когато човек или други същества се раждат, че същата читта продължава да съществува през целия живот и умира само когато човек или съществата умират. Ако ние не изучаваме и не изследваме дхаммите, ако не развиваме сати (осъзнаване, яснота какво се случва във всеки един момент) и пання (мъдрост, разбиране), за да осъзнаем характеристиките на появяващите се читта, четасика и рупа, тогава ние винаги ще сме невежи за истинската природа на нама дхамма и рупа дхамма – читта, четасика и рупа – които непрекъснато и в последователност възникват и умират една след друга.
Дхаммите, които възникват, могат да възникнат, защото има условия за тяхното възникване. Те не могат да възникнат без условия. Почитаемият Сарипутта (един от двамата главни ученика на Буда) достигнал до пълна убеденост в правотата на учението на Буда, когато срещнал почитаемия Ассаджи, един от монасите от групата на първите 5 ученика на Буда. Почитаемият Сарипутта бил толкова впечатлен от поведението на почитаемия Ассаджи, че го последвал и го попитал кой е неговият учител и на какво учи.
Почитаемият Асаджи отговорил^[1]:
„Ye dhammā hetuppabhavā tesaṁ hetuṁ Tathāgato āha, tesañca nirodho, evaṁvādī Mahasamaṇo ti„, което в превод означава:
„Какъвто и феномен (дхамма) да възниква, той възниква от условия и Буда учи на тези условия и на тяхното прекратяване. Великият аскет учи на това.“
Ако Буда не е преподал дхаммите и начините, по които те са обусловени, нямаше да има никой, който да знае коя дхамма от кое условие възниква. Нямаше да има никой, който да знае дхаммите, които са условия за възникването на всеки вид читта параматтха дхамма, четасика параматтха дхамма и рупа параматтха дхамма. Буда е прозрял истинската природа на всички дхамми благодарение на просветлението си. Той учи, че всички дхамми, които възникват, възникват вследствие на подходящите за това условия. Той също учи кои и какво са условията, пораждащи възникването на дхаммите. Дхамми не могат да възникнат без условия.
Ние казваме за хората, за другите живи същества или за божествата, че те се раждат, но в действителност това, което се ражда е читта, четасика и рупа. Когато даден вид ум (читта), съпровождан от умствено състояние (четасика) възниква заедно с физическа материя (рупа), ние обикновено казваме, че се е родил човек. Когато читта и четасика възникват с рупата (физическата материя) на дадено божество, ние казваме, че е родено божество. Хората, другите живи същества и божествата имат различно раждане, защото условията за тяхното раждане са различни. Условията, които са причина за различните раждания, са многобройни и изключително сложни. Само че Буда, когато постигнал просветление, постигнал и всезнание, благодарение на което проникнал не само в истинската природа на всички дхамми, но и в природата на различните фактори, причина за тяхното възникване. Той учи на истинската природа на всяка дхамма и обяснява, че каквато и дхамма да възникне, за нея има условия, които са причина за нейното възникване. Дхаммите, които възникват, са санкхара дхамми, обусловени дхамми, дхамми, зависещи от условия.
Ние знаем, че читта, четасика и рупа съществуват, защото те възникват и възникват само ако подходящите за това условия са налице. Ето защо читта, четасика и рупа са санкхара (обусловени) дхамми^[2]. Учението на Буда е съвършено както по отношение на „буквата“, така и по отношение на смисъла. Но не само това. Той дава изчерпателни обяснения за дхамма, за да няма грешно разбиране. Той разяснява смисъла, правейки го разбираем и ясен. Хората може погрешно да разберат обусловеността (санкхара) на всички възникващи дхамми и да вярват, че дхаммите, които възникват, продължават да съществуват. Ето защо Буда учи, че санкхара дхаммите са и санкхата дхамми – това, което е възникнало обусловено и умряло^[3]. Санкхата дхамма е дхамма, която е възникнала и след това изчезнала^[4]. Буда използва термина санкхата дхамма, както и санкхара дхамма, за да обясни, че една дхамма възниква, защото има условия за нейното възникване и че когато тези условия изчезнат (престанат да съществуват), дхаммата, която е възникнала вследствие на тези условия, също престава да съществува (умира). Санкхата дхамма е дхамма, която възниква и умира. Така че санкхара дхамма – обусловената дхамма, съставена и породена от обуславящи я фактори, е също и санкхата дхамма^[5]. Параматтха дхаммите читта, четасика и рупа са както санкхара дхамма, така и санкхата дхамма.

- - саббе санкхара аничча – всички обусловени дхамми са непостоянни
  - саббе санкхара дуккха – всички обусловени дхамми са страдание
  - саббе дхамма анаттà – всички дхамми са без същност^[6]

Всички Обусловени Дхамми са Непостоянни

Всички обусловени дхамми са непостоянни. Разпадът, загниването и непостоянството на рупа дхамма (физическата материя) са очевидни, но непостоянството на нама дхамма (умът и умствените състояния) трудно се забелязва. В „Свързаните беседи“ (Saṁyutta Nikāya, I, Nidāna–vagga, 595) четем, че когато Буда бил отседнал близо до Саваттхи в гората Джета в парка Анатхапиндика, казал на монасите:
„Необученият човек, монаси, трябва да изпита погнуса от това тяло, съставено от Четирите Велики Елемента. Той трябва да остане безпристратен към него и да се освободи от него. Защо? Видим е растежът и гниенето на това тяло, в което Четирите Велики Елемента са събрани, „вземането“ му (при раждане) и „изоставянето“ му (при смърт). Следователно множеството от хора трябва да изпитат погнуса от това тяло, да спрат да си фантазират по отношение на него и да желаят да се освободят от него.
Само че поради това, монаси, което наричаме „мисъл“, „ум“, „съзнание“ (читта), множеството не-научени хора не са способни да изпитат погнуса, не могат да престанат да фантазират за него или да бъдат освободени от него. Защо? От много отдавна, монаси, за много необучени хора то е това, към което те са привързани, което наричат „мое“, което грешно възприемат, мислейки „това е мое“, това съм аз“, „това съм аз самият“. Ето защо множеството необучени хора не са способни да се освободят от него, да престанат да фантазират за него и да се освободят от него. А що се отнася до това, монаси, което наричаме „мисъл“, „ум“, „съзнание“ (знайте, че): една читта възниква, след като друга читта изчезва (умира), както денят следва нощта …
Независимо че читта, четасика и рупа възникват и изчезват през цялото време, това е трудно да се разбере и е трудно човек да остане непривързан, да унищожи привързаността към нама и рупа. Нама и рупа трябва да бъдат изследвани и разбрани от пання (мъдростта), така че привързаността да бъде елиминирана.“
В Дхаммапада, стих 277-280 Буда казва:
„Всички санкхара (обусловени) дхамми са непостоянни“, когато човек съзре с тази мъдрост, той се обръща от страданието; това е Пътят на пречистването.
„Всички санкхара дхамми са дуккха (страдание)“, когато човек съзре с тази мъдрост, той се обръща от страданието; това е Пътят на пречистването.
„Всички дхамми са без същност, анаттà, когато човек съзре с тази мъдрост, той се обръща от страданието; това е Пътят на пречистването.
Ако човек не осъзнава възникването и изчезването на нама дхаммите и рупа дхаммите, така че привързаността към грешния възглед да бъде унищожена, той не може да прозре Четирите Благородни Истини и да стане Ария – благороден, постигнал просветление. Ария разбира смисъла на „пробуждането“ или състоянието, наречено „Буда“, просветлението на Буда. Той разбира, че това не е просто теоретично знание за дхаммите, на които Буда учи, а пряко разбиране на дхаммите, които Буда е прозрял. Ария е унищожил всяко съмнение относно дхаммите, които Буда е прозрял, защото Ария сам осъзнава тези дхамми^[7]. Ария е осъществил смисъла на „състоянието Буда“, защото чрез постигане на просветление той е проникнал в истинската природа на дхаммите, на които Буда учи. Човекът, който разбира и вижда Дхамма, вижда Татхàгата (Буда)^[8]. Човекът, който изучава Дхамма и практикува Дхамма, за да проникне в истинската природа на дхаммите, може да постигне просветление и да унищожи замърсяванията в зависимост от степента на просветление, до която е достигнал, било то „Влязъл в потока“ (Сота-апанна), „Веднъж връщащ се“ (Сакадагами), „Не-връщащ се“ (Анагами) или Архат^[9].

Всички Санкхара Дхамми са Страдание

Всички санкхара дхамми, обусловени дхамми, възникват и след това умират, независимо дали са добър ум (читта) или лош ум или красива или грозна материя (рупа) – всички те възникват и умират по един и същи начин. Възникването и умирането на дхаммите, тяхното непостоянство, е страдание, дуккха, неудовлетвореност. Природата на дуккха, присъща на всички санкхара дхамми, не е просто дуккха, страдание, по смисъла на телесна болка, болест, премеждия или страдание, причинено от раздялата с това, което обичаме или от връзката с това, което не обичаме. Природата на дуккха, присъща на всички санкхара дхамми, е тяхното непостоянство, тоест те възникват и умират и не следва да бъдат приемани като щастие. Някои хора може да недоумяват как природата на всички санкхара дхамми е страдание, как даже умът, който изпитва щастие и се радва на приятни обекти, е страдание. Само че и умът, който изпитва щастие, не може да задържи това щастие и поради това то е страдание. Всички санкхара дхамми, читта, четасика и рупа са дуккха, защото са непостоянни, защото не траят.

Всички Дхамми са Анаттà

Всички дхамми са анаттà (нямат същност, нямат душа, нямат никаква постоянна, вечна и неунищожима същност или субстанция). Всички четири параматтха дхамми – читта, четасика, рупа и нирвана – са анаттà. Те нямат същност. Те не са под ничий контрол.
Нирвана е параматтха дхамма. Тя е реално съществуваща. Нирвана не е санкхара (обусловена) дхамма, тя е висанкхара^[10] дхамма, необусловена дхамма. Нирвана е дхамма, която не възниква^[11], тя е противоположното на санкхара дхамма. Санкхара дхамма е дхамма, която възниква поради наличието на условия за нейното възникване, докато висанкхара дхамма е дхамма, която не възниква, която е необусловена (не зависи от условия, за да възникне и да съществува).
Нирвана е асанкхата дхамма – дхамма, която не е санкхата^[12]. Санкхата дхамма е дхамма, която възниква и умира, докато асанкхата дхамма е дхамма, която не възниква и не умира. Нирвана не възниква и не умира, защото не е обусловена.
Читта, четасика и рупа, които са санкхара дхамми, са локия, „земни“ дхамми. Те са податливи на разрушение^[13]. Нирвана, която е висанкхара дхамма, е локуттара дхамма. Думата локуттара означава свръхземен, извън-обсега-на-света, свободен от света^[14].
Общо параматтха дхаммите са:

- - нама дхамма (която знае обекта) е читта параматтха. Има 89 или 121 читти;
  - санкхара дхамма: четасика параматтха, 52 четасики;
  - рупа дхамма: рупа параматтха, 28 рупи;
  - нама дхамма: (която не знае никакъв обект): ниббана параматтха;
  - висанкхара дхамма;
  - асанкхата дхамма.

Петте Кхандхи

Петте кхандхи, групи или съвкупности обхващат:

1. 1. рупакхандха (всички рупи);
  2. веданакхандха (усещанията);
  3. саннякхандха (възприятията);
  4. санкхаракхандха (всички четасики с изкл. на усещанията и възприятията);
  5. и виннянакхандха (всички видове ум)^[15].

Параматтха дхамми и кханди

- - читта (умът) е виннянакхандха (кхандхата на съзнанието);
  - четасика (умствените състояния) са веданакхандха (кхандхата на усещанията), саннякхандха (кхандхата на възприятията) и санкхаракхандха (всички останали умствени състояния);
  - рупа е рупакхандха (физическата материя);
  - Ниббана не е кхандха. Тя е свободна от кхандхи (кхандха вимутта).

Терминът кхандха се отнася до всяка дхамма, която може да се опише като минала, бъдеща или настояща, вътрешна или външна, груба или фина, нисша или висша, далечна или близка. Ето защо кхандха е санкхата дхамма – обусловена, възникваща и умираща и следователно може да се опише като минала, бъдеща или настояща и пр. Асанкхата дхамма, нирвана, е дхамма, която не възниква, която е необусловена^[16]. За нирвана не може да се каже, че е възникнала, че още не е възникнала или че ще възникне. Тя не може да бъде описана като минала, бъдеща или настояща. Следователно висанкхара дхаммата, нирвана, не е кхандха; тя е свободна от кхандха (кхандха вимутта).
В Saṁyutta Nikaya (Khandhā–vagga, Първите петдесет, Гл. 5, § 48, Факторите) четем, че Буда, когато бил в Саваттхи, обяснил на монасите петте кхандхи и петте упадана кхандхи (кхандхите към които се привързваме):
Ще ви науча, монаси, на петте кхандхи и петте кхандхи, към които се привързваме. Слушайте внимателно.
И какво, монаси, са петте кхандхи?
Всяка рупа независимо дали минала, бъдеща или настояща, външна или вътрешна, груба или фина, нисша или висша, далечна или близка – това се нарича рупакхандха. Всяко усещане, всяко възприятие, всяка група от активности (или „умствени конструкции“, санкхаракхандха), всяко съзнание било то минало, бъдещо или настоящо, външно или вътрешно, грубо или фино нисше или висше, далечно или близко – това се нарича виннянакхандха. Тези пет, монаси, са наречени пет кхандхи.
А какво, монаси, са петте кхандхи на привързаност (упадана кхандхи)? Всяка рупа, монаси, независимо дали минала, бъдеща или настояща, външна или вътрешна, груба или фина, нисша или висша, далечна или близка … върви заедно с асавите (асава, замърсяване^[17]), свързана е с асавите и е условие за привързване, за ненаситност. Това се нарича кхандха на привързаност, упадана кхандха. Всяко усещане … всяко възприятие … всяка санкхара … всяко съзнание, монаси, независимо дали е минало, бъдещо или настоящо… близко или далечно, върви заедно с асавите и е условие за упадана, привързване, ненаситност. Тези се наричат петте упадана кхандхи.

Класификация на Трите Параматтхи Дхамми като Пет Кхандхи

Читта Параматтха Дхамма – всичко 89 (или 121) вида:

- - виннянакхандха
  - четасика параматтха дхамма – 52 вида:
  - ведана четасика е: веданакхандха
  - сання четасика е: саннякхандха
  - 50 четасики са: санкхаракхандха
  - рупа параматтха дхамма – всичките 28 вида са: рупакхандха.

Петте Кхандхи Класифицирани като Три Параматтха Дхамми

1. 1. Рупакхандха е Рупа параматтха дхамма (28 рупи, физическа материя)
  2. Веданакхандха е Четасика параматтха дхамма (усещане)
  3. Саннякхандха е Четасика параматтха дхамма (възприятие)
  4. Санкхаракхандха е Четасика параматтха дхамма (50 умствени състояния)
  5. Виннянакхандха е Читта параматтха дхамма (89 или 121 умове, читта).

Въпроси

1. 1. Кои параматтха дхамми са санкхара (обусловени)?
  2. Санкхара дхаммите санкхаракхандха (кхандхата на умствените конструкции) ли са?
  3. Висанкхара (необусловената) дхамма санкхата дхамма ли е?
  4. Коя кхандха е асанкхата (необусловена) дхамма?
  5. Асанкхата дхамма локия (земна) ли е или локуттара (свръхземна)?
  6. Читта санкхаракхандха ли е?
  7. Четасика санкхаракхандха ли е?
  8. Коя параматтха дхамма е веданакхандха (кхандхата на усещанията)?
  9. Коя кхандха не е параматтха дхамма?
  10. Коя параматтха дхамма не е кхандха?

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Vinaya IV, Mahavagga, Великото Разделение, 38.
  2. saṅkhāra произлиза от saṅkharoti, комбинирам, събирам заедно или съставям.
  3. saṅkhata е миналото причастие на saṅkhāroti: събрано, съставено.
  4. Anguttara Nikāya, Числовите Беседи I, Книга за нещата по три, Гл. V, § 47.
  5. Dhammasangani, Будистка Философска Етика, Кн. III, част I, Гл. III, Кратък Междинен Комплект от Неща по Две. Santi Phantakeong обяснява в своя кратък Речник, че санкхара дхамма и санкхата дхамма се отнасят до едни и същи дхамми, като тези различни термини се употребяват, за да стане по-ясна природата на обусловените дхамми. Санкхара дхамма означава: дхамма, която зависи от други дхамми, обуславящи нейното възникване, а санкхата дхамма означава: дхамма, която освен че е обусловена, възниква и умира.
  6. Khuddaka Nikāya, Maha–Niddesa, Suddhaṭṭhaka Sutta, „The Purified“, бр. 4. Няма превод на английски език. Вж. също Дхaммапада (Minor Anthologies), стихове 277-280.
  7. Samyutta Nikāya, Kindred Sayings V, Maha vagga, Книга IV, За Индриите, Гл. V, S 3, Ученик.
  8. Samyutta Nikāya, Kindred Sayings II, Middle Fifty, Гл. 4, стих 87, Vakkali.
  9. Minor Anthologies, „Verses of Uplift“, Гл. V, стих 5, Uposatha Sutta.
  10. Ви е частица, която тук има значение на отрицание.
  11. Minor Anthologies, „The Path of Discrimination“, Treatise I, On Knowledge, Гл. I, раздел 1, 18.
  12. Представката „a“ обозначава отрицание. Вж. Gradual Sayings I, Book of the Threes, Гл 5, 47.
  13. Думата на пали lujjati, податлив на разрушаване, се подразбира като „локо“, светски, земен. Вж. напр. Kindred Sayings IV, Second Fifty, Гл. 3, стих 89.
  14. Uttara означава по-високо, отвъд. Lokuttara е отвъд света. Читта (умовете), които изпитват нирвана, в момента на просветление, се наричат lokuttara умове. Това ще бъде обяснено.
  15. „The Book of Analysis“, I, Анализ на кхандхите, 1-32.
  16. „Buddhist Psychological Ethics“, Книга III, Част II, Прил. II и Книга III, Част I, Гл. III, 1086.
  17. Група от замърсявания.

Глава 7 – Читта, Въведение

В Samyutta Nikāya, “Свързани Беседи“ (I, Sagāthā vagga, Божества, Гл. 7, § 2, Citta Sutta) едно Божествено създание попитало Буда:
Кое е това, което води света?
Кое е това, което тегли света?
Кое е това, което е над всички неща
Кое поставя всичко под своя власт?
Буда отговорил:
Читта (умът) е това, което води, което тегли света,
И от читта винаги се води,
Читта е над всички неща,
които поставя под своя власт.
Тази Сутра показва могъществото на читта^[1]. Читта е елемент, който изпитва (преживява) нещо, дхамма, която изпитва един обект. Тя е „шефът“, лидерът, който знае обекта, който се появява^[2]. Не е само читта, която вижда, читта, която чува, читта, която мирише, читта, която вкусва или читта, която осезава обекти, но има и читта, която мисли за най-различни обекти. Светът на всеки човек се ръководи от неговата читта. Умовете (читтите) на някои хора са натрупали голямо количество добрина (кусала). Дори когато те срещнат някой, който е пълен със замърсявания, с омраза, те изпитват любяща доброта, състрадание или безпристрастност в зависимост от натрупаната добрина. И обратно, светът на някой друг може да е свят на омраза, раздразнение, гняв или неудовлетвореност, според това, което е натрупал. Така в действителност всеки човек през цялото време е свой собствен свят.
Изглежда, че всички ние живеем заедно в един свят. В действителност, обаче, всички различни рупи (материя), които се появяват пред очите, ушите, носа, езика, тялото и ума – всички тези различни феномени – нямаше да се появят и да са от такова значение, ако я нямаше читта – елементът, който да ги изпита (преживее). Тъй като читта преживява обекта, който се появява през портите на сетивата и през портата на ума, светът на всеки човек се ръководи от неговата читта.
Кой свят е по-добър? Светът, в който има много натрупана доброта, така че доброжелателството, състраданието, споделената радост и безпристрастността да могат да възникнат или светът на омраза, гняв и неудовлетворение? Различните хора може да срещнат един и същи човек и да знаят едно и също за него, но светът на всеки от тях ще се развива с любяща доброта или с омраза в зависимост от силата на читта на всеки човек, натрупал различни склонности и предразположения.
Поради видимите обекти, появяващи се пред очите, изглежда като че ли много хора живеят заедно, по едно и също време и в определено място в този свят. Само че ако имаше ясно разбиране на характеристиката на елемента, които изпитва (възприема и преживява) дхаммата, която възниква и вижда обекта, който се появява точно в този момент, щеше да се знае, че докато има виждане дори за съвсем кратък момент, това е светът на виждането. В този кратък момент няма хора, други живи същества или различни неща. В момента на виждане няма мисъл за облик или форма, изобщо няма мисъл, няма измисляне на истории за това, което е видяно.
Когато си мислим, че тук има свят, същества, хора или различни неща, трябва да знаем, че това е само момент, миг от читта, която мисли за това, което вижда, тоест, за видимия обект. Виждането се случва в различен от мисленето момент. Защото при всеки има читта, която възниква само за миг, след което бива последвана от следващата читта и това се случва непрекъснато. Така изглежда, че има цял огромен свят с много различни хора и неща, но ние трябва да имаме правилно разбиране за това какво е светът. Ние трябва да знаем, че в даден момент реално съществуващите неща, дхаммите, се появяват една по една и то само в един миг от ума (читта). Тъй като читтите възникват и изчезват следвайки една друга изключително бързо, изглежда че има свят, който не се разпада, който продължава, в който има същества, хора и много различни неща. В действителност, светът продължава само един миг, а именно, когато читта възниква и познава даден обект – само в този момент светът съществува; след това светът изчезва (умира) заедно с читта.
В „Будистка Философска Етика“ (Dhamasangaṇi, Кн. I, Част I, Гл I, § 6) са дадени няколко синонима на читта. Читта е наречена ум (мано или манаса), сърце (хридая), „това, което е чисто“ (пандара), умствена-основа (мана-аятана), умствена-способност (маниндрия), съзнание (винняна), кхандхата на съзнанието (виннянакхандха), елементът „умствено-съзнание“ (мано–винняна дхату)^[3].
Буда е използвал няколко синонима на читта, така че нейните характеристики, общи за всички нас, да могат да се разберат. Читта е реално съществуващо нещо, един елемент, една единица, която изпитва нещо, но е трудно да разберем каква точно е нейната характеристика. Хората могат повече или по-малко да разбират какво е читта. Те знаят, че това е ум, който е общ за всички, но ако се знае само това и не се проучи природата на читта, човек няма да знае в кой момент читта се случва.
„Atthasālinī“, Коментарите към „Dharmasangaṇi„, (Expositor I, Кн. I, Част IV, Гл. II, 140) твърди, че дхаммата, която е читта, се нарича така поради нейната пъстра природа (терминът на пали вичитта означава пъстър, разнообразен). Няма само един вид елемент, който да изпитва; само един вид читта, а много различни видове. Читта е разнообразна. Нейната разнообразна природа се проявява, когато мислим за различни обекти, когато, например, мислим за това какво ще правим днес. Когато обаче помислим по-дълбоко, ще видим, че мисленето се случва в зависимост от разнообразната природа на всички различни умове, които възникват.
Какво ще правя днес следобед, утре? Ако читта я нямаше, нямаше да извършваме нито едно действие. Фактът, че всеки ден можем да извършваме различни действия, се дължи на разнообразната природа на ума на всеки един от нас. Можем да видим, че всички наши действия, извършвани с тяло и реч, са различни поради разнообразната природа на умовете на всеки един от нас. Когато мислим читта е реалността, която мисли и всеки човек мисли по различен начин. Различните хора, които се интересуват от Дхамма и я изучават, мислят и размишляват за нея по различен начин. Те също имат различни гледни точки по отношение на практиката. Светът се развива според разнообразната природа на умовете на различните хора. Светът е съставен от различни хора, живеещи в различни страни, участващи в различни групи и тези различни индивиди обуславят събитията в света. Това се случва поради разликата в мисленето на всеки индивид. Днешният свят се развива по този специфичен начин поради разнообразната природа на читтите на хората от днешно време. Какъв ще бъде светът в бъдеще? Той ще е, отново, следствие на разнообразната природа на читтите, които мислят за множество различни обекти.
Следователно читта има разнообразна природа. Читта, която вижда през „портата“ на очите, е един вид читта. Тя е различна от читта, която чува през ушите, която е друг вид читта. Читта, която мисли, е трети вид читта.
„Atthasālinī“ твърди, че читта е наречена „ум“ (манас), защото определя и знае даден обект (араммана). Думата „обект“, араммана, означава „това, което се знае от читта“. Когато читта – дхаммата, която изпитва – възниква, тя разбира това, което е наречено „даден обект“.
Звукът е реалност. Когато твърди неща влязат в контакт, това е условие за възникване на звук. Когато обаче читта, която възниква, не изпитва звук в този момент, звукът не е обект. Всичко може да възникне вследствие на условия, но ако читта не изпитва, то не е обект, араммана.
Читта е наречена „сърце“, хадая или хридая на санскрит, защото е релност „обърната навътре“. Тя е вътрешна, защото е реалност, която изпитва обекта, който се появява, така обектът е „външен“, той е това, което читта изпитва.
Изучаването на читта в действителност е изследване на дхаммите, които се появяват в този момент, дхамми, които са както външни, така и вътрешни. По този начин ние стигаме до разбирането на характеристиките на читта. Читта е реалност, но къде е? Читта е вътрешна реалност. Когато има виждане, цветът се появява отвън читта, а читта е реалност, която е отвътре, тя изпитва появяващото се пред очите.
Когато развием разбиране, трябва да изследваме характеристиките на реалностите такива, каквито са, според истината, която Буда е осъзнал и на която учи. Той учи на Четирите Основи на концентрацията, „Satipaṭṭhāna“^[4]. Ясното осъзнаване на читта (читтанупасана сати-паттхана) означава, че когато например има виждане, сати (яснотата) осъзнава, отдава пълно внимание и не забравя характеристиката на виждането. Ние трябва да изследваме, изучаваме и насочваме нашето внимание към дхаммата „виждане“, така че постепенно да придобием повече разбиране за нея. Така може да стигнем до разбирането на виждането като елемент, като процес, който изпитва това, което се появява пред очите.
Когато има чуване на звук, сати може да възникне и да е наясно с това, така че чуването да се знае като дхамма, която изпитва и като дхамма, която е вътрешна. Не е лесно да се изследва тази дхамма и да се знае такава, каквато е. Дхаммата, която чува звук възниква, изпитва звука, който се появява, и след това изчезва незабавно. Това важи за всяка читта: тя възниква, изпитва един обект за изключително кратък момент и след това много бързо изчезва. Когато човек има правилно разбиране за читта, която вижда, за читта, която чува или за читта, която мисли, осъзнаването (сатипаттхана) може да възникне и да е наясно с характеристиката на читата в този момент. Тогава тя се знае като реалността, като елементът, който изпитва нещо. Мъдростта (пання) може да се развие в съответствие с Дхамма, на която Буда учи. След това пання може да проникне в характеристиките на дхаммите, така че Четирите Благородни Истини да бъдат осъзнати и замърсяванията да бъдат унищожени в зависимост от различните степени на просветление. Тези степени са: „Влезлият-в-потока“ (Сота-апанна), „Веднъж-връщащ-се“ (Сакадагами), „Не-връщащ-се“ (Анагами) и Архат.
В Dhammasangaṇi читта е наречена „чиста“ или „сияйна“ (пандара), а това, според „Atthasālinī“, се отнася до „жизнения-континуум“, бхаванга-читта.
Читта е дхамма, която възниква и след това незабавно изчезва. Изчезването на предишната читта става условие за възникването на непосредствено следващата читта. Читтата, която вижда, възниква и изчезва, тоест няма непрекъснатост на читтата, която вижда. Нито има непрекъснатост на читтата, която чува, нито на читтата, която усеща обекти на допир, нито на читтата, която мисли. Когато спим дълбоко и не сънуваме, има читти – възникващи и изчезващи – следващи една след друга. Само че в тези моменти читта не изпитва даден обект посредством очите, ушите, носа, езика, тялото или ума. Читта, която не изпитва даден обект посредством шестте „порти“ на сетивата, е бхаванга-читта. Тази читта поддържа човека жив. Тя поддържа непрекъснатостта на живота на всеки един човек. Умовете, които са „жизнен континуум“, бхаванга-читта, възникват и изчезват докато не се появи друг вид читта, който изпитва даден обект през очите, ушите, носа, езика, тялото или ума. Тези бхаванга-читти възникват между процесите от умове, които изпитват обекти през шестте порти^[5] и това продължава без прекъсване до края на живота на всеки един човек.
В „Atthasālinī“ („Тълкувател“ или Expositor I, Кн. I, Част IV, Гл. II, 140) четем: „Казва се, че умът е „чист“ в смисъл на „извънредно чист“ за бхаванга-читта.“ Умът е чист само в момента, в който не изпитва даден обект през портите на очите, ушите, носа, езика, тялото или ума. Всеки, който е дълбоко заспал, изглежда невинен, чист, той не изпитва чувства като „харесвам, не харесвам“, той не е ревнив, стиснат, надут, той не изпитва любяща доброта или състрадание. Така добрите и лошите качества не възникват, когато умът не вижда, не чува, не изпитва обекти на допир и не мисли. Но трябва да се знае, че независимо какъв ум възниква и изпитва даден обект през една от шестте порти, той не е чист. Това е така, защото в читта са били натрупани много различни замърсявания и те стават условие за възникване на удоволствие и привързаност, когато човек вижда нещо приятно и за неудоволствие и раздразнение, когато човек вижда нещо неприятно.
Когато читта възниква и знае даден обект посредством една от шестте порти, но какъв вид усещане е това? Приятното усещане, неприятното усещане и неутралното (безпристрастно) усещане не са реалност, която е читта. Те са видове четасика, умствени състояния, които Буда е нарекъл веданà четасика – четасиката, която е усещане. Читта (умът), както и четасика (умствените състояния) са нама (менталност), но читта е „шефът“, тя е „главният“, който знае обекта. Читта е различна от веданà четасика, която изпитва приятно, неприятно или неутрално усещане по отношение на обекта, който се появява. Дхаммите, които възникват, не могат да възникнат поединично, те зависят от други дхамми, които възникват заедно с тях и ги обуславят. Читта трябва да възникне заедно с четасики и четасиките трябва да възникнат заедно с читта. Читта и четасиките, които възникват заедно, умират заедно. Те изпитват един и същ обект и възникват и изчезват през една и съща физическа основа. Всяка възникваща читта се обуславя от различни четасики, които я съпровождат и всяка читта изпълнява различна функция, откъдето и огромното разнообразие на видовете читта.
Не ни харесва, когато читта е раздразнена, обезпокоена, объркана, тъжна или загрижена. Но ни харесва, когато читта e щастлива, изпълнена с радост и когато е заслепена от приятни обекти. Само че когато читта е радостна, когато е щастлива и погълната от удоволствие, читта не е чиста, защото е придружена от четасиката, която е привързаност, лобха четасика. Лобха е дхаммата, която се наслаждава на обекта, привързва се към него и е погълната от него. Буда учи хората да изучават и изследват дхаммите, така че сати (осъзнаването) от [практикуването на] сатипаттхана да знае характеристиките на дхаммите, които се появяват^[6] и да постигнат правилно разбиране. Това означава, че човек трябва да изследва дхаммите, да забелязва техните характеристики и да е наясно с тях, за да може да каже, че ги познава напълно такива, каквито са. По този начин може да се знае кои дхамми са кусала (благоприятни), кои акусала (неблагоприятни) и кои са нито кусала, нито акусала. Може да стигнем до знанието за акусала като акусала, независимо от това колко е грубо или фино е то. Трябва да се знае обаче, че не само омразата, доса, е акусала дхамма, а че има и много други видове акусала четасики (неблагоприятни умствени състояния).
Хората питат какво да правят, за да предотвратят гнева. Всички дхамми са без същност (анаттà), и омразата, доса, също е анаттà. Доса възниква, защото за това има подходящи условия. Има хора, които могат да „изтрият“ омразата с добрина, така че омразата да не възниква повече. Тези хора са развили мъдростта (пання) и са осъзнали Четирите Благородни Истини до третото ниво на просветление, нивото на Не-връщащ се, Анагами.
На всяко ниво на просветление се осъзнават Четирите Благородни Истини. Първата Истина е Благородната Истина за Страданието, дуккха. Всички обусловени (санкхара) дхамми са непостоянни. Те възникват и умират незабавно и поради това са дуккха, неносещи удовлетворение, незаслужаващи привързване. Те не могат да бъдат никакво убежище. Втората Благородна Истина е Истината за Причината за Възникване на Страданието (дуккха самудая). Това е ненаситното желание, жаждата (танхà), която е лобха четасика (умственото състояние, наречено „привързаност“). Желанието или неутолимата жажда е причината за възникване на дуккха. Третата Благородна Истина е Истината за Прекратяване на Страданието (дуккха ниродха), което е нирвана. Нирвана е реално съществуваща дхамма, която слага край на страданието, защото когато бъде постигната, замърсяванията, причина за възникване на страданието, се унищожават. Четвъртата Благородна Истина е Истината за Пътя, Водещ до Прекратяване на Страданието (дуккха ниродха гамини патипада). Това е Благородният Осморен Път, който е развитие на сатипаттханата (осъзнаването) и развитие на мъдростта (пання), които могат да осъзнаят Четирите Благородни Истини. Това е практиката, методът, водещ до прекратяване на страданието, дуккха.
Четирите Благородни Истини се осъзнават, когато се постигне просветление, но в четирите степени на просветлението има различни нива на осъзнаване. Човекът, осъзнал Благородните Истини и реализирал нирвана за първи път, след като постигнал просветление, се нарича „Влязъл в потока“, Сота-апанна. Сота-апанна е унищожил грешният възглед (диттхи) и съмнението, отнасящо се до характеристиките на дхаммите, до Буда и правотата на неговото учение.
Когато Сота-апанна продължава да развива мъдростта, той може да достигне втората степен на просветление, степента наречена „Веднъж-връщащ-се“, Сакадагами. Когато осъзнае Истините на ниво тази степен, той отново преживява нирвана. В тази степен се унищожава по-грубата привързаност и желание за видими обекти, звук, мирис, вкус и осезание.
Когато Сакадагами продължава да развива мъдростта, той може да достигне третата степен на просветление, наречена „Не-връщащ-се“, Анагами. Тогава той осъзнава Благородните Истини до това ниво и отново преживява нирвана. Привързаността и желанието за видими обекти, звук, мирис, вкус и осезание, както и омразата, доса, са напълно унищожени на това ниво.
Когато Анагами продължава да развива мъдростта, той може да достигне четвъртата и последна степен на просветление, наречена „Степен на съвършения, достойния за почит“ Архат. Tой осъзнава Истините до това ниво и отново преживява нирвана. На това ниво всички изостанали лоши (акусала) дхамми са напълно унищожени. Когато Архатът умре, настъпва пълно унищожение на кхандхите (купчините), наречено кхандха париниббана и той повече не се преражда.
Така виждаме, че свръхземната (локуттара) мъдрост (пання) на един Ария (Благороден човек) – този, който е постигнал просветление, унищожава замърсяванията от ниво в ниво, тоест до степента на просветление, до която е стигнал. Когато разберем това, трябва внимателно да обмислим коя е правилната практика за развиване на мъдростта (пання), за да разграничаваме правилно появяващите се дхамми и да можем да унищожим замърсяванията. Практиката обаче винаги трябва да е в съответствие с Дхамма, на която Буда учи.
Буда е обяснил ума (читта) не само като „това, което е чисто“ (пандара), но също е използвал и термина мана-аятана, умствена-основа, така че характеристиката на читта да може да бъде разбрана още по-ясно. Аятана (букв. порта) в „Atthasālinī“ (стр. 140, 141) е обяснена като „място на обитание“, рождено място, място на връзка и причина. Обяснено е, че „място на раждане“, „място на срещане и причина“, са подходящи термини за читта. Читта е мястото на раждане, защото контактът, фасса четасика и другите четасики, възникват „в“ читта. Читта е мястото на връзка, защото обектите отвън, като видими обекти, звуци, мирис, вкус и осезание, „се срещат“ в читта, бидейки неѝн обект. Колкото до значението ѝ като „причина“, читта е причината или условието за контакта, фасса, както и за другите четасики, възникващи заедно с нея. Тя е причина за тяхното едновременно произвеждане или раждане с нея – тя е едновременно условие (сахаджата–пратяя).
Всяка читта е реално съществуващо нещо, един елемент, който преживява обекта. Ще разберем по-добре, че читта има характеристиката на анаттà (липса на същност), ако знаем, че читта е мана-ятана, основата, от която зависят другите реално съществуващи неща. Тя е място на раждане, място на срещане и причина.
Може да има условия за възникване на видим обект, на звук, мирис, вкус, обект на осезание, като студено, топло, меко или твърдо. Само че ако не възникне читта и не изпита тези обекти, ако читта не е мястото на срещане с тези обекти, никой от тези обекти не може да се появи. Следователно това, което може да се изпита през очите, не може да се появи, нито могат да се появят звук, мирис, вкус, студено, топло, меко или твърдо, ако читта не го „срещне“. Това е така, защото читта е дхамма, която изпитва един обект, тя е оновата, мястото на раждане, мястото на среща, причината за това дхаммите, реално съществуващите неща да се появят. Когато сме с гръб, цвят не може да появи, защото той не се „среща“ с читта, той не въздейства на зрителното сетиво (сетивото, наречено „зрение“) и не прави контакт с читта. Откъдето читта не може да възникне и да види обекта, който е зад гърба ни. Независимо че кармата обуславя възникването на зрителното сетиво, което възниква и умира непрекъснато по време на целия ни живот, при положение, че не сме ослепели, умът (читта), който вижда, не възниква непрекъснато. Когато се появи цвят, читта е мана-ятана, мястото на среща с рупата, която е видимия обект, въздействащ в този момент върху зрителното сетиво (чаккхуппассада рупа). Рупата, която въздейства върху зрителното сетиво е рупа-ятана, аятаната (мястото на среща) на видимия обект, а зрителното сетиво, върху което е имало въздействие от зрителния обект, е чаккха-аятана, аятаната на зрителното сетиво. Всички дхамми, които се срещат или събират в този момент са аятани.
Същото важи и за звук, когато въздейства върху слуховото сетиво и се среща с читта, която възниква и го изпитва. Следователно читта е мана-ятана, място на срещане с дхаммите, които се появяват. Както видяхме, „Atthasālinī“ твърди, че читта е причина или условие за фасса, контакт, и за другите четасики (умствени състояния), които я съпровождат. Фасса, контактът, един от петдесетте и два вида четасики, е вид нама (менталност), която встъпва в контакт с обекта. Контактът, който е фасса четасика, е умствен. Той е различен от физическия контакт, какъвто например е падането на дърво и удара му със земята. Рупата (материята), която е звук, може да въздейства върху рупата, която е слуховото сетиво, но ако не възникне контакт, който да „свърже“ звука със сетивото, читтата, която чува, изобщо няма да възникне.
Фасса (контактът) е вид менталност (нама), който възниква и умира заедно с читта. Фасса изпитва същия обект, който и читта, и възниква в същото в същото място, в което и читта. Следователно, читта е условие за фасса. В нивата (световете) на съществуване, където има пет кхандхи, читта и четасика винаги възникват в определена рупа, която е мястото на възникване на читта и четасиките. Тази рупа е наречена „ваттху рупа“, физическа основа. Зрителното сетиво е васту (на пали: ваттху) рупа, зрителна-основа, тъй като то е мястото на възникване на зрителното съзнание и на четасиките, които възникват заедно с него^[7].
Дхаммите не могат да възникват поединично, сами по себе си. Когато една дхамма възникне, може да има други дхамми, възникващи едновременно с нея и обуславящи я. Която и дхамма да обуславя друга дхамма да възникне заедно с нея, тя я обуславя посредством условието, наречено „едновременно“, сахаджата-пратяя^[8] (условие за едновременно възникване).
Обуславящата дхамма – пратяята, е дхамма, която подпомага или подкрепя друга дхамма да възникне и ѝ предоставя подкрепа. Така е съвсем очевидно, че дхаммата, която възниква, е санкхата дхамма, обусловена дхамма, понеже зависи от други дхамми, които пък са условие за нейното възникване. Ако нямаше условия, нямаше да има никакво възникване на дхамми. Различните дхамми са различни видове условия. Някои дхамми обуславят други дхамми да възникнат заедно с тях, те са едновременно условие, сахаджата-пратяя. Други дхамми възникват преди възникването на дхаммите, които обуславят; така те са предварително условие, пуреджата-пратяя (възникнали по-рано). Други дхамми възникват след дхаммите, които обуславят; така те са последващо условие, паччхаджата-пратяя.
Читта е едновременно условие за четасиките (умствените състояния), които възникват едновременно с нея, а четасиките са едновременно условие за читта, която те съпровождат. Когато контактът, фасса, възниква и „свързва“ обекта, читта, която възниква заедно с фасса четасика, изпитва същия обект, не различен обект. Когато фасса четасика възниква и „свързва“ звука, то слуховото съзнание, което възниква едновременно с фасса четасика, има този звук за обект.
Има четири параматтха дхамми: читта, четасика, рупа и ниббана. Всяка от тях може да бъде условие за възникването на други параматтха дхамми, които са санкхата или обусловени дхамми. Читта може да обуслови възникването на четасики и рупи, макар че не всички читти са условие за възникването на рупа (материя). Четасика (умствените състояния) обуславят възникването на читта и рупа само в някои случаи. Рупа е условие за възникването на други рупи. Рупа обуславя възникването на читта, когато тя е ваттху – физическа основа на читта и когато е обект на читта. Всичко това се развива в зависимост от природата на параматтха дхаммите, които са обусловени от едновременното условие и от други условия.
Читта и четасика са едновременно условие за рупа, която възниква едновременно с тях и то в мига, в който възниква читта. Всеки миг от (съществуването на) читта може да се раздели на три изключително кратки момента:

1. 1. 1. 1. Момент на възникване (уппада кхана).
      2. Момент на присъствие (титтхи кхана), когато читта още не е изчезнала.
      3. Момент на разпад (бханга кхана).

Читта не може да направлява възникването на рупа. Рупата, която е обусловена от читта (читтаджа рупа) възниква едновременно с читта, в същия момент, в който и читта. Това обаче е различно за ума, който възниква в момента на прераждане. Този ум е наречен „съзнание или ум, свързващ смъртта с новото раждане, патисандхи-читта. В този момент няма рупа, която да е обусловена от читта, а само рупа, която е обусловена от карма (кармаджа-рупа). Тя възниква заедно с ума в момента на прераждане, който също е обусловен от карма. Когато умът в момента на прераждане умре, последващият ум, наречен бхаванга, е първият ум в „новия“ живот, наречен бхаванга-читта. Той обуславя рупа (материята) да възникне едновременно с него. От този момент нататък, през целия живот, читта обуславя рупа. Само че сетивното познание е изключение. То не произвежда никаква рупа. Има пет двойки сетивно познание – една читта от всяка двойка е резултат от благоприятна карма (кусала випака) и една читта е резултат от неблагоприятна карма (акусала випака). Двойките са: зрително съзнание, слухово съзнание, обонятелно съзнание, вкусово съзнание и телесно съзнание. Също така, съзнанието (умът) на Архата в момента на смъртта, не произвежда никаква рупа. Освен тези видове ум, всеки ум (читта), възникващ в световете, в които има 5 кхандхи, обуславя всяка рупа да възникне заедно с него, и то в момента, в който и той възниква^[9].
Всеки човек трупа различни склонности и предразположения, които са пъстри и разнообразни (вичитта). Някои хора натрупват голямо количество неблагоприятни (акусала) предразположения, а други – голямо количество благоприятни (кусала) предразположения. Ако човек има правилно разбиране за начина, по който може да се развият основите на пълната концентрация или ясното осъзнаване (сатипаттхана), той може да я развие. Всички натрупани благоприятни (кусала) предразположения са ползотворни и те могат да бъдат „съвършенства“ (парами), подкрепящи условия, при които осъзнаването (сати) долавя характеристиките липса на същност, липса на живо същество, липса на личност, така че Четирите Благородни Истини да бъдат осъзнати. Замърсяванията могат да се унищожат на различни етапи, но за тези, които започват с развитието на сатипаттхана, сати все още е слаба. Привързаността към идеята за Аз е дълбоко вкоренена. Няма значение дали човек вижда, чува, не харесва лошите (акусала) действия на някого или извършва добри (кусала) действия – всички тези дхамми той ги възприема като същност. Човек вярва, че доброто принадлежи на Аза.
Изучаването на читта параматтха дхаммите може да бъде поддържащо условие за прякото разбиране на характеристиките на читта, появяващи се точно сега, точно в този момент. Така може да се стигне до пряко разбиране на характеристиката на читта, която сега вижда, чува или мисли. Целта на изучаването на Дхамма трябва да е пряко разбиране на дхаммите с помощта на сатипаттхана, отдавайки пълно внимание на това, което се случва. Сатипаттхана може да възникне и да бъде наясно с характеристиката на елемента, който изпитва, независимо какъв обект се появява.
Когато изучаваме читта не трябва да вярваме, че ще придобием незабавно съвсем ясно разбиране на нейните характеристики. Освен това изучаването на читта не трябва да се мотивира от желанието да станем личност с огромни познания за читта. Придобитото разбиране вследствие на изучаването на читта може да бъде използвано като едно натрупващо се условие за възникване на сати от сатипаттхана. Сати може да е наясно с характеристиката на читта, която е нама (менталност) – елементът, който изпитва един обект точно в този момент. По такъв начин мъдростта, пання, може да се развие до степен да унищожи грешния възглед, възприемащ дхаммите за същност. Това трябва да бъде целта на изучаването на Дхамма.

Въпроси

1. 1. Какво е жизнен континуум, бхаванга-читта?
  2. Кога има читта, наречена „това, което е чисто“ (пандара) ? И защо е наречена така?
  3. На възникването на кои дхамми читта и четасика могат да бъдат условие?
  4. На възникването на кои дхамми рупа може да бъде условие?
  5. Колко нива на просветление, т.е. на осъзнаване на Благородните Истини, има?
  6. Коя е рупата, която е основа, ваттху-рупа?
  7. Какво е аятана и в частност, кои са аятаните?
  8. Какво е едновременно условие, сахаджата-пратяя?
  9. Какво означава читтаджа-рупа? Как възниква? Кои читти в световете, в които има 5 кхандхи, не са условие за читтаджа-рупа
  10. Коя е правилната мотивациця за изучаване на Дхамма?

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Произнася се „ч“. Има различни нива на сати. Сати от сатипаттхана е не-забравяща, тя е наясно с характеристиките на нама и рупа.
  2. Има шест рупи, които са ваттху (мястото в определена рупа, в което възниква читта). Петте сетива са ваттху за сетивното възприятие, а основата-сърце е ваттху за всички други читти. Ваттху не е идентично с аятана, която включва и нама, и рупа.
  3. Саха означава „заедно“, „със“ а джата означава „възникнал“.
  4. Читта е един от четирите фактора, които произвеждат рупите на тялото (телесната материя). Другите фактори са кармата, топлината и храната. Читта произвежда групи от рупа, състоящи се от осем неразделими рупи и в допълнение произвежда и други видове рупа.

Глава 8 – Читта Знае Обекта

В „Atthasālinī“, в раздела за аспектите (различните черти) на читта (I, Книга I, Част II, 63) четем, че читта е наречена така, защото мисли за своя обект, защото го знае съвсем ясно. По-нататък пише:
„Или, доколкото читта от този свят е обща за всички състояния или за всички класове читта, това, което е познато като земно, локя^[1]: като кусала (добро, благотворно, благоразумно), акусала (не-добро, неблаготворно, неблагоразумно) или маха-кирия^[2] (ум, непораждащ карма), е наречено читта, защото то подрежда себе си в собствена серия или последователност чрез джавани (джавана, импулс), чрез процес (импулси) от умове^[3]. А възмездието, випака, също е наречено читта, защото е обусловено от натрупана (читà) карма и от замърсявания.
Освен това всички (четири класа^[4]) са наречени читта, защото са различни и пъстри (вичитта) в зависимост от обстоятелствата. Значението на читта може също да се разбере от нейната способност да произвежда разнообразни или различни резултати.“
Когато изучаваме коментарите, съставени по-късно, откриваме, че те се занимават с шест характеристики на читта. Тези аспекти или черти в действителност са взети от „Atthasālinī“, който е коментар на „Dhammasaṇgaṇi“ (Будистка философска етика), първата книга от Абхидхамма.
Аспектите на читта могат да бъдат класифицирани в шест категории:

1. 1. Читта е наречена така, защото мисли (чинтети^[5]) за даден обект. Тя ясно знае един обект.
  2. Читта е наречена така, защото подрежда себе си в собствена серия или последователност чрез джавани^[6] (импулси) в процес.
  3. Читта е наречена така, защото е резултат (випака, възмездие), обусловен от натрупана (читà) карма и замърсявания.
  4. Читта е наречена така, защото е разнообразна (вичитта) в зависимост от обстоятелствата. В коментарите, съставени по-късно, този аспект се представя като двоен:
  5. Читта е разнообразна, защото изпитва различни обекти,
  6. Читта е разнообразна поради придружаващите я четасики, които са сампаютта дхамми.
  7. Читта е наречена така поради способността си да произвежда различни резултати.

Всички тези аспекти ще бъдат разгледани систематично, така че характеристиките на читта да бъдат разбрани в съответствие с обясненията в „Atthasālinī“.
Читта е наречена така, защото мисли за своя обект. Тя ясно знае своя обект. Всички ние постоянно мислим. Ако забележим, че мислим и внимателно изследваме това, ще видим, че ние наистина сме доста заети с мислене и че от дълго време мислим за различни неща. Не можем да избегнем мисленето, то продължава и продължава. За това някои хора искат да не мислят, за да са спокойни. Те вярват, че предотвратяването на мисленето е от полза, защото виждат, че когато мислят, се безпокоят и тревожат, че са неспокойни и смутени, а това е поради привързаност и омраза. Трябва да знаем, че читта в действителност е реалност, която мисли. Рупа не може да мисли. Когато размишляваме кои са субектите, за които читта мисли, трябва да знаем защо читта мисли за тях дори ако понякога изобщо не ѝ харесва да мисли за тях. Съвсем нормално е читта да възниква и да мисли непрекъснато за това, което се появява пред очите, ушите, носа, езика, тялото и ума. Ние вярваме, че всички обекти са много сериозни и важни, но мисленето се случва, само защото читта възниква и мисли за даден обект и след това умира. Ако читта не мислеше за нещата, които приемаме толкова насериозно, те изобщо нямаше да съществуват. Както е казано в Atthasālinī, читта е наречена така, защото мисли, тя ясно знае дадения обект.
Колкото до дхаммите, които изпитват обекта, има различни видове реалности, които, всяка със своята характеристика, изпитват обекта. Четасика (умственото състояние) е реалност, дхамма, която изпитва даден обект, но не е „водеща“ в познаването му. Четасиките възникват заедно с читта и изпитват обекта заедно и всяка изпълнява своята специфична функция. Фасса четасика (контактът), например, възниква заедно с читта, но изпълнява своята собствена функция, докато изпитва обекта – при него няма контакт с обекта. Фасса четасика изпитва обекта само като контакт с него, контактът не знае, не разпознава обекта по начина, по който читта ясно го разпознава. Пання (мъдростта) е друга четасика, която знае, например, характеристиките на дхаммите, които се появяват като не-същност, не живо същество, не индивид. Тя прониква в действителните характеристики на дхаммите, които се появяват пред шестте „порти“. Що се отнася до читта, както вече беше казано, тя е реалност, която ясно знае своя обект. Само че читта знае обекта по начин, различен от фасса, който само прави контакт с обекта, от сання (спомнянето или възприемането), което разпознава характеристиката на обекта или от пання (мъдростта), която прониква в истинската природа на дхаммите.
Читта е реално съществуващото нещо, което наистина познава, което ясно знае различните характеристики на обектите, които се появяват. Дали това, което в момента се появява пред очите ни е едноцветно или шарено? Реалността е истинска дхамма, сачча дхамма (от сачча, „истина“) и това може да се провери. Ще видим, че независимо дали в момента виждаме в подробности само едно нещо, само един цвят или виждаме появяването на много различни цветове, ние правим разлика между различните неща, които възприемаме. Може ли, например, да разграничим естествен от синтетичен диамант?
Читта е дхаммата, която ясно вижда и знае. Тя знае ясно различните характеристики на различните обекти и то в най-малки подробности. В момента на виждането рупа (материята), която е сетивото око, има за своя характеристика специална яснота, която може да се сравни с огледало, в което образът независимо на какво се отразява ясно. Зрителното сетиво (окото) може да влезе в контакт само с видима материя. Слуховото сетиво (ухото) може да влезе в контакт само със звук, обонянието – само с миризми, вкусването – само с вкусове и тялото – само с обекти на допир.
Какъвто и цвят да се появи, цвят на истински или на синтетичен диамант, нефрит, обикновен камък или цвят на изразяващи завист очи на друг човек – всичко това се появява пред читта, която вижда. Каквото и да се появи в този момент пред очите, читта ясно го познава. Тя вижда всички цветове на различните появяващи се обекти и поради това може да знае значението, вида и формата на нещата и да мисли за това, което се е появява пред очите.
Дали звуците, които се появяват през сетивото ухо, са напълно еднакви или различни? Всеки звук е различен в зависимост от условията, които пораждат възникването му. Няма значение колко хора има, звукът (звученето) на всеки един от тях е различен. Читта ясно знае различните звуци, които се появяват. Читта знае звукът на подигравката, сарказма, презрението; на вентилатора, водопада, крясъкът на животно, различните крясъци на различните животни и дори звукът на човек, който имитира звуците, издавани от някое животно. Читта ясно знае характеристиките на различните звуци, тя чува всеки различен звук.
Всякакви дхамми могат да се появяват, когато читта възниква и ясно знае обекта, който се представя пред нея. Читта, която мирише през носа, може да възникне и ясно да знае различните миризми, които се появяват. Тя може ясно да знае мириса на различните видове животни, растения или цветя, миризмата на храна, къри или бонбони. Дори ако помиришем нещо, без да го виждаме, знаем какъв вид мирис е.
Читта, която изпитва вкус посредством езика, може да възникне и ясно да знае различните вкусове. Има много вкусове храна, като например вкуса на месо, зеленчук или плод, чай, кафе, сол, портокалов сок, лимон или тамаринд. Всички тези вкусове са напълно различни, но читта, която вкусва, ясно знае всеки от вкусовете, които се появяват. Читта е способна да различи ясно и най-фините разлики във вкуса, тя ги знае в подробности. Например, когато опитваме храна, читта, която вкусва, съвсем точно знае дали липсва още нещо. Тя знае коя подправка да бъде добавена и как ястието да се подправи, за да стане по-вкусно.
Читта, която изпитва обект на осезание, въздействащ върху сетивото тяло, ясно знае различните характеристики на осезаемите на допир обекти. Тя знае, например, характеристиката на студения въздух, на студената вода или на студеното време. Тя знае характеристиката на коприната и вълната, която докосва посредством сетивото тяло.
Някой казва, че докато стои на пътя, осъзнава характеристиката твърдост, която се появява. Той си мисли, че това е твърдостта на пътя, на обувките или на чорапите. Всичко това е мислене за характеристиката твърдост, която се появява. Читта, която мисли, възниква вследствие на условия. Когато твърдостта въздейства върху сетивото тяло и човек мисли за това, какво е тази твърдост – пътят, обувките или чорапите, трябва да се знае, че никой не може да избегне мисленето за различни неща. Само че, пання (мъдростта) трябва да разбира, че читта възниква, ясно знае обекта в този момент, и след това умира много бързо. По такъв начин характеристиките на дхаммите се знаят такива, каквито са. Мисленето за пътя, обувките и чорапите не се случва по едно и също време, както осъзнаването на характеристиката твърдост.
Ако ясно разбираме, че не Аз-ът мисли, а че това е читта, която знае предмета или обекта, за който мисли, това може да се превърне в условие за развитие на пання (мъдрост), така че съвсем точно да се знаят характеристиките на дхаммите такива, каквито са. Читтата, която мисли е различна от читтата, която вижда. Читта, която вижда, знае дадения обект посредством сетивото око, докато читта, която мисли, знае дадения обект посредством „портата“ на ума. Когато една дхамма се появи през сетивото тяло, независимо дали е твърда или мека, в този момент е естествено ние още да не знаем какво въздейства върху сетивото тяло. По-късно знаем, че този обект е бил твърд или мек. Ако докоснем нещо в тъмнината, можем да запалим лампата, за да видим какво сме докоснали. Така можем да разберем, че в момента, в който читта изпитва твърдостта на даден предмет, тя не мисли – мисленето е друг вид читта. Когато читта изпитва само твърдост, думите „път“, „обувки“ и „чорапи“ липсват. Светът на концепциите, на условната, общоприета истина, го няма. Има само реалност (дхамма), която изпитва характеристиката твърдост. Дхаммата, която изпитва твърдост не е живо същество или личност, тя просто е вид нама (менталност), която възниква и умира. Читтата, която възниква по–късно, може да мисли за това, какво се е появило пред очите, през ушите, носа, езика, тялото или през портата на ума. Тя си мисли за разни истории, изгражда разни концепции за това, което се е появило. Тъй като ние сме твърде заети с мислене, забравяме, че читтата, която е възникнала и изпитала твърдост и рупата (материята), която е твърдост, вече са изчезнали (умрели). Също и читтите, които са мислене за твърдата субстанция, умират незабавно. Нама (менталността), както и рупа (материята) възникват и умират. Читта (умовете) непрекъснато възникват и умират в последователност и рупа също възниква и умира една след друга. Това става толкова бързо, че не осъзнаваме тяхното възникване и умиране. Не осъзнаваме, че нама дхаммите и рупа дхаммите, които възникват и умират, нямат същност.
Читта е дхаммата, която ясно знае обекта, който се появява независимо дали през очите, ушите, носа, езика, тялото или умствената порта. С който и обект фасса четасика да влезе в контакт, читта, която възниква заедно с контакта, ясно знае всеки отделен обект. Когато се казва, че читта е дхамма, която изпитва нещо, че има характеристиката да знае ясно един обект, трябва да разбираме какво означава това. То означава, че читта знае различните характеристики на различните обекти, появяващи се през сетивата или през портата на ума. Читта е дхамма, която ясно знае даден обект, а обектът е условие за читта да възникне и да го изпита. Обектът е обект-като-условие (арамана-паччая), той е условие за възникването на читта, бидейки неѝн обект. Читта не може да възникне без да знае даден обект, само че освен обекта-като-условие има и няколко други условия, необходими за възникването на всеки вид читта.

Въпроси

1. 1. Кои са различните начини, по които се знае даден обект в случаите на phassa cetasika, saññā cetasika, pаññā cetasika и citta?
  2. Какво е обект-като-условие?
  3. Кои обекти могат да са обекти-като-условие?

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Земен, локя, не е локуттара, свръхземен или извънземен. Умовете локуттара (lokuttara cittas) изпитват (преживяват) ниббана. Умoвете, различни от локуттара читтите, са земни. Това ще бъде обяснено в Глава 23.
  2. Архатът вместо маха кусала читта (велики, благоразумни, благотворни умове) има маха кирия читта (велики умове, които не пораждат карма).
  3. В този контекст читà произлиза от чинати, което означава струпан, натрупан.
  4. Кусала (добър, благоразумен), акусала (лош, неблагоразумен), випака (възмездие), и кирия (действие, което не произвежда карма), са нито причина, нито резултат. Това ще бъде обяснено по-късно.
  5. Всички различни термини, използвани тук, произлизат от думата читта и представят различни аспекти на читта.
  6. В един процес от читти, има седем джавана читти (умове, които „пробягват“ по обекта като импулси), които в случай, че човек не е Архат, са кусала (добри) или акусала (лоши). Това ще бъде обяснено по-късно.

Глава 9 – Процесът Читта

В „Atthasālinī“ за читта четем:
… Или доколкото читта (умът) от този свят е общ за всички състояния или класове читта, то това, което се знае като земно: кусала (добро, благоприятно), акусала (лошо, неблагоприятно) или маха-кирия (непораждащо карма) е наречено читта, защото се подрежда в своя собствена серия или в собствена последователност от джавани (импулси), съставящи процеса на читта.
За да разберем този аспект на читта като ум, самоподреждащ се в серия или в последователност от джавани, трябва да помним, че умовете възникват и умират, следвайки един след друг много бързо и че благоприятните и неблагоприятните качества, четасиките или умствените състояния, които придружават ума (читта) и умират заедно с него, се натрупват от един момент на читта до следващия момент на читта.
Когато читта възниква и вижда това, което се появява пред очите, чува звук през ушите или изпитва някой друг сетивен обект, обикновено не знаем, че това изпитване (преживяване) е характерно за читта. Ние сме по-склонни да забележим читта в моментите, когато е нещастна, тъжна или ядосана; когато е щастлива или доволна, когато има читта, изпълнена с гняв или с любяща доброта, когато е склонна да помогне на някого или се отнесе към него с обич. Всяка читта, която възниква и умира много бързо, е следвана от непосредствено следващата я читта и затова натрупванията от предшестващата читта продължават до следващата читта. Независимо дали умът е добър или лош (кусала, акусала) всеки ум, който възниква и умира, обуславя следващия ум, който непосредствено следва. Ето защо склонностите или предразположенията, натрупани в предишния ум могат да „отидат“ до следващия ум, като това продължава през цялото време.
Можем да забележим, че всеки има различни предразположения, различен характер, а това е така, защото всички различни склонности или предразположения са били натрупани в читта и те „преминават“ от една читта към друга. Някои хора са предразположени да извършват добри дела и го правят, защото добрата (кусала) читта от миналото, възникнала и умряла, е била последвана от следваща читта, която е натрупала предразположение към благоприятни действия. Така са били създадени условия за възникването, по-късно, на кусала читта. Същото се отнася и за акусала читта (лошия ум), независимо дали произлиза от (букв. „дали е вкоренен в“) привързаност, омраза или невежество. Когато една акусала читта умира, тя обуславя възникването на следващата читта и така предразположението към неблагоприятно действие, натрупано в предишната читта, продължава до следващата читта и по този начин става условие за възникване на акусала читта в бъдеще. Фактът, че читтите следват една след друга, е поради условието, наречено „непосредствена близост“ или „непосредствено предшестващо условие“, анантара-паччая: всяка читта е непосредствено условие за следващата читта; това означава, че предшестващата читта обуславя (става условие за) възникването на следващата читта, която непосредствено следва, след като предшестващата читта умре. Всяка читта е непосредствено (следващо без интервал) условие за последващата читта с изключение на съзнанието-в-момента-на-смъртта на един Архат. Това съзнание или тази читта не може да бъде непосредствено условие, защото когато тя умре, настъпва паринирвана (париниббана, ниббана без остатък) на кхандхите, което е окончателното „преминаване отвъд“. Следователно, съзнанието-в-момента-на-смъртта на един Архат не се следва нито от съзнание-свързващо-смъртта-и-следващия живот (или съзнание-в-момента-на-прераждане), нито от каквато и да било друга читта.
В обобщение условията, за които говорихме, са три:

1. 1. едновременно условие, сахаджата-паччая
  2. условие-като-обект, арамана-паччая
  3. непосредствено предшестващо условие, анантара-паччая

В „Atthasālinī“ за втория аспект на читта се казва:
… Или доколкото читта (умът) от този свят е общ за всички състояния или класове читта, то това, което се знае като земно: кусала (добро, благоприятно), акусала (лошо, неблагоприятно) или маха-кирия (непораждащо карма) е наречено читта, защото се подрежда в своя собствена серия или последователност от джавани (импулси), съставящи процеса на читта.
Това изглежда доста сложно, но се отнася до дхаммите от всекидневието. Хората може да чуват отвреме навреме думите кусала читта и акусала читта (добър ум, лош ум), но може да не са запознати с термините „земна маха-кирия-читта“ (земен ум, който не поражда карма) и „джавана в процес“ (импулс, който пробягва по обекта).
Всички различни видове ум (читта) могат да бъдат класифицирани в четири джати или категории (джати означава „раждане“ или „природа“):

1. 1. кусала читта
  2. акусала читта
  3. випака читта
  4. кирия-читта.

Кусала читта е ум, които е благоприятен (добър). Той е причината, която произвежда благоприятни резултати в бъдеще, наречени кусала-випака (добро възмездие). Когато кусала читта и придружаващите я четасики (умствени състояния), които са причина за бъдещ резултат умрат, натрупаните благоприятни качества от тази читта „отиват“ при следващата читта и отново към следващата, като по този начин стават условие за възникването на бъдеща кусала випака-читта с придружаващите я четасики, които са резултат от възникналата по-рано кусала читта. Това е обяснено в Коментара, че четасиките, които придружават випака-читта са випака четасики, но тъй като читта е „шефът“, се използва думата випака-читта (ум-възмездие, ум, поради който възниква възмездие); придружаващите четасики също са випака.
Друг пример, когато думата читта се отнася и до придружаващите я четасики, е терминът читтаджа рупа (материята, за която читта е условие да възникне). В действителност, читтаджа рупа възниква, защото читта и придружаващите я четасики са условие за нейното възникване. Така думата читтаджа рупа също се отнася и за придружаващите я четасики, които обуславят възникването на тази рупа. По същия начин думата випака-читта се отнася и за придружаващите випака-читта четасики.
Акусала читта е дхамма, която е вредна и опасна. Тя причинява възникването на нещастни, неблагоприятни резултати под формата на различни видове акусала випака-читти.
Освен кусала читта, акусала читта и випака читта има още един клас читта и това е кирия-читта, непораждащата карма читта. Кирия-читта е нито кусала читта, нито акусала читта и така не е причина за възникване на възмездие (випака-читта), нито е випака-читта, тоест резултат от кусала читта или акусала читта. Както казахме, читтите могат да бъдат класифицирани според техните джати на кусала, акусала, випака и кирия.
Ако не изучаваме подробно дхаммите, няма да знаем кога читта е кусала, кога акусала, кога випака и кога кирия. Съзнанието (или ума) в момента на прераждане или патисандхи-читта е първата читта, която възниква в настоящия живот. Ние всички сме живи в този момент, защото съзнанието в момента на прераждане възниква за точно този живот и ни обуславя като точно този индивид. Съзнанието в момента на прераждане нито е кусала, нито акусала. Когато то възникне, то не може да извърши никаква карма (действие) посредством тялото, речта или ума. Съзнанието в момента на прераждане е випака-читта (възмездие). То възниква, защото е обусловено от определена карма. Независимо колко многобройни са кармите (действията), извършени през живота, кармата, която обуславя възникването на съзнанието в момента на прераждане или друг вид випака-читта, е карма-условие, карма-паччая, за възникването на съзнанието в момента на прераждане или на други видове випака-читти. Ако човек се роди в човешкия свят на съществуване, който се счита за щастлив свят, това раждане трябва да е резултат от кусала (добра) карма. В този случай съзнанието в момента на прераждане е кусала випака. Ако човек се роди в някой болезнен свят – в ада, като гладен дух (прета), като асура (гневно божество, демон) или като животно, това е резултат от акусала (лоша, неблагоприятна) карма. Съзнанието в момента на прераждане, което възниква в някой от болезнените светове, е акусала випака.
Кармата, извършена в миналото, обуславя възникването на съзнанието в момента на прераждане – първата читта от този живот, която непосредствено следва съзнанието-в-момента-на-смъртта от предишния живот. След като съзнанието в момента на прераждане умре, същата карма е условие за възникване и на следващите випака-читти, които изпълняват функциията жизнен-континуум, бхаванга. Бхаванга читта има функцията да поддържа продължаването на живота на човека като точно този човек. Тя изпълнява тази функция през целия живот и между различните процеси на читта на този живот, докато не възникне съзнанието-в-момента-на-смъртта и човек умре в този свят на съществуване. Тогава точно този човек вече го няма в точно този живот. По време на живота други карми могат да бъдат условие за възникване на ралични випака читти, които изпитват обекти през очите, ушите, носа, езика и тялото.
Кусала е дхамма, която е добра, благоприятна, безупречна, безвредна. Някои хора мислят, че извършват добро, когато са богати и раздават пари, но забравят, че човек може да бъде щедър и да помага и по друг начин. Дори някой да няма много пари, той все пак може да има неща, които да сподели с другите, за да им помогне. Може ли човек да помага на другите? Ако не може, това дали е кусала или акусала? Ако някой с малко средства не знае, че кусала е умът (читта), който е добър и безупречен, той вероятно ще е нещастен и ще вярва, че не може да извършва действия, носещи заслуга, но в действителност има много други видове кусала действия, които човек може да прави освен даряването на пари. Човек може да изпитва любяща доброта към някой друг. Тогава той се отнася към него като приятел, а читта е нежна и дружелюбна. Човек може да има свръхизящен, приятелски говор, който идва от сърцето. Винаги има начини да се предостави помощ на другите и да се сподели с тях. В такива моменти читта е кусала читта, тя е дхаммата, която е безупречна и не може да причини никаква вреда или опасност.
Когато има самонадеяност и някой се мисли за много важен, висшестоящ или по-умен от друг, когато се сравнява с друг и мисли в понятията „той“ или „аз“, не може да има кусала читта. В такива моменти човек не може да помага на другите , не може да има никакво даване или споделяне. Има акусала читта – дхармата, която е неблагоприятна и вреди.
Ако наистина разбираме характеристиката на кусала, ще намерим начин и средства да развиваме много различни видове кусала. Само че ако човек иска да пази нещата за себе си, той е неспособен да бъде щедър. Той може да иска да постигне спокойствие или да е привързан към идеята за унищожение на замърсяванията и да стане сота-апанна (влязъл в потока), но той е неспособен да даде нещо на някой друг.
Всеки човек натрупва предразположения към различни видове кусала и акусала. Трябва да разглеждаме и изследваме нашия собствен ум (читта) и да открием дали у нас все още има голямо количество скъперничество и дали можем постепенно да започнем да даваме това, което е полезно за другите. По този начин щедростта може да се превърне в наша природа, да стане мощно условие и подкрепа за пання (мъдростта), която елиминира грешния възглед, вземащ нама и рупа за Аз. Когато мъдростта се развие, тя може да стане толкова пронизителна, че да постигне нирвана.
Може да вярваме, че искаме да сме без замърсявания, но когато замърсяванията в действителност възникват, изглежда, че искаме да си ги имаме. Може да сме самонадеяни, да се считаме за важни или да сме ревниви. Някой друг може да каже, че тези замърсявания трябва да се унищожат, че човек трябва да се радва за щастието на някой друг или че трябва да има любяща доброта към някой неприятен човек, но способни ли сме да следваме този съвет? Хората, които искат да са гневни, арогантни или ревниви, не могат да последват съвета да „отглеждат“ това, което е благоприятно. Това показва, че унищожаването на замърсяванията не може да се случи незабавно, а може да стане само постепенно. Пання (мъдростта, прозрението) може да се развива постепенно, така че да се „появява“ от време на време. Ако наистина искаме да унищожим замърсяванията, трябва да знаем, че всички видове кусала трябва да бъдат развити. Не е правилно да развиваме само дана, щедрост, и да не обръщаме внимание на замърсяванията, които все още възникват. Важно е собствените замърсявания да се знаят. Някой може да иска просто да е спокоен, защото често се чувства неспокоен и смутен. Поради своите мисли човек е гневен и объркан. Изглежда че през цялото време има обстоятелства, които го карат да се чувства загрижен или раздразнен. Причината е, че в такива моменти той не изучава своята читта, а обръща внимание само на другите, на които е гневен. Ако човек обръща внимание само на другите по един неблагоприятен начин, така че да възникне акусала читта, неговият ум (читта) ще бъде разтревожен, обезпокоен и притеснен. Някой може да забележи, че е разстроен, докато иска само да е спокоен, но не успява да види, че когато няма гняв, няма тревога. Когато обаче има гняв, той е нещастен и неспокоен. Когато човек е гневен и разтревожен, тогава има акусала читта – дхаммата, която е вредна.
Ако след като сме били гневни, това състояние ни стане ясно и след това се опитаме да мислим за другите така че любящата доброта (метта), състраданието, искрената радост или безпристрасността да възникнат, тогава незабавно ще постигнем спокойствие. Когато читта се придружава от любяща доброта (метта), състрадание (каруна), искрена радост (пити) или уравновесеност (упеккха), тя е кусала читта – читта без привързаност, омраза или невежество и тогава има спокойствие. С всяка кусала читта има истинско спокойствие, така че ако искаме да унищожим замърсяванията, трябва да развиваме всички видове кусала, не само щедрост, дана.
В „Atthasālinī“ за втория аспект на читта – този, който се знае като „земен“ – е казано: кусала, акусала и маха-кирия е наречено ум (читта), защото подрежда себе си в своя собствена серия или последователност посредством джавана (импулси), подредени като процес от умове (читта).“
Думата „серия“ или „последователност“ (пали, сантана), се отнася до възникването и умирането на умове, които следват един след друг в последователност, в тяхна собствена серия. Читта, която вижда, чува, мирише, вкусва или осезава, е випака-читта (възмездие), това не е кусала читта или акусала читта. Следователно тези читти не са джавана читти (импулси), които възникват и умират в собствена серия от процеси от читта^[1]. Випака-читтите са резултати от минала карма. Това са делата или кармата, която е „узряла“ и готова да произведе резултат, като има и други обуславящи фактори, играещи определена роля, за дa може випака-читта да възникне. Има различни видове випака-читта, изпълняващи различни функции, като напр. виждане и чуване. Випака-читта не възниква в последователност, наречена джавана. Тя е резултат, произведен от натрупана кусала или акусала карма, поради което може да бъде условие за възникването на випака (възмездие). Випака-читта, която възниква и след това умира не може да причини възникването на никоя друга випака-читта, тоест випака-читта не е условие за възникване на випака-читта.
Трябва да имаме правилно разбиране на втория аспект на читта – че кусала читта, акусала читта и маха-кирия читта се подреждат в тяхна собствена серия или последователност посредством джавани (импулси) в процеса, наречен ум. Най-напред трябва да знаем кои са видовете читта, възникващи в процес (витхи читта, завихрящи умове), кой вид възниква и кога. Джавана читтите в процес са последователност или серия от кусала или акусала читти. При архата вместо кусала или акусала читта има маха-кирия читта (ум, непораждащ карма и неводещ до възмездие), изпълняващ функцията джавана^[2] (импулс, който пробягва по обекта). Архатът също има различни видове читти, които обуславят движението на тялото, които пък обуславят речта, които мислят и възникват в серията на джавана-читта.
Най-напред трябва да знаем, че витхи читта – читта, възникваща в процес, не е съзнанието-в-момента-на-прераждане (патисандхи–читта), не е жизнения континуум (бхаванга–читта) и не е съзнанието-в-момента-на-смъртта (чюти–читта). Всички видове читта, различни от горните три, са витхи читта (завихрящи читти). Съзнанието-в-момента-на-прераждане възниква само веднъж в живота. То следва съзнанието-в-момента-на-смъртта на предишния живот и единствено изпълнява функцията прераждане. В този момент няма виждане, чуване, мирисане, вкусване или осезание. Съзнанието-в-момента-на-прераждане е випака-читта – резултатът от карма. Съзнанието-в-момента-на-прераждане, което възниква в човешкия свят на съществуване, е кусала випака-читта – резултат от кусала (благоприятна) карма.
Като резултат кармата произвежда не само съзнание-в-момента-на-прераждане. Когато съзнанието-в-момента-на-прераждане умре, кармата също обуславя възникването на последващите умове (читта), които са от същия вид, както и випака-читта и изпълнява функцията на бхаванга – жизнен континуум. Както виждаме, този вид читта поддържа продължаването на живота от раждането до смъртта на даден човек. Докато съзнанието-в-момента-на-смъртта не възникне, дотогава бхаванга–читта, която възниква и умира, изпълнява функцията да запазва продължителността на човешкия живот. Бхаванга читта изпълнява функцията си в моментите, в които няма виждане, чуване, мирисане, вкусване, осезаване или мислене. Така съзнанието-в-момента-на-прераждане, бхаванга читта и съзнанието-в-момента-на-смъртта са умове, които не възникват в процес. Те не са витхи читта (завихрящи се умове).
Когато спим дълбоко, ние нито виждаме, нито изпитваме други сетивни обекти, нито мислим. Бхаванга читтите възникват и умират в последователност през цялото време, през което спим, докато се събудим и тогава отново виждаме, чуваме, изпитваме други сетивни обекти или мислим за различни обекти от този свят. Този свят не се появява по време на съзнанието-в-момента-на-прераждане, по време на бхаванга читта и по време на съзнанието-в-момента-на-смъртта. В момента, в който випака-читта, която изпълнява фунцията на прераждане или функцията бхаванга, възниква, различните обекти на този свят или както е в нашия случай, на човешкия свят, не се появяват. Ако сме заспали дълбоко, в този момент не знаем нищо, не виждаме никой, който може да е тук, не чуваме звук, не усещаме мирис, студ или жега. Бхаванга читта не се замесва в нищо в този свят. Тя дори не знае самите ние кои сме, кои са нашите роднини и приятели. Тя не знае нищо за притежания, звания, уважана длъжност, щастие или страдание. Но когато не сме заспали, ние помним нещата от този свят, различните хора и различните истории, свързани с този свят.
Когато виждаме, в този процес няма бхаванга читта, а витхи читта (завихрящ се ум), който възниква и вижда какво се появява през очите. Читта, която вижда, читта, която знае какъв е обекта, който е видян, читта, която харесва това, което се е появило пред очите, читта, която изпитва обекти през ушите, носа, езика, тялото и портата на ума – всичко това са витхи читта. Когато чуем звук и той ни е приятен или неприятен, няма бхаванга читти, а само витхи читти.
Всички читти, които възникват и изпитват един видим обект, появяващ се пред очите, са читти на процеса, преминаващ през „портата“ на окото, т.нар. чаккху-двара витхи читта. По същия начин има витхи читти, които са наречени „преминаващи през портите“ на ухото, носа, езика, тялото и ума, тоест изпитващи даден обект през съответната порта.
Нама дхаммите (умствените дхамми), които естествено се случват в нашето всекидневие са бхаванга-читти, възникващи и умиращи, както и витхи читти, възникващи и изпитващи даден обект през една от шестте порти. Последователността от бхаванга-читти и витхи читти, възниква алтернативно.
Когато човек е роден в ниво на съществуване с пет кхандхи (където има нама и рупа), кармата обуславя възникването не само на карма рупа, т.нар. кармаджа рупа (рупа, произведена от карма), но и на останалата рупа (материя) – тази рупа е сетивото око, сетивото ухо, сетивото нос, сетивото вкус, сетивото тяло. Тези рупи възникват и умират последователно. Те „надаряват“ човека със способността да изпитва сетивни обекти, предпазвайки го по този начин от това да бъде сляп, глух или неспособен да изпитва сетивни усещания през другите сетива. Само че когато в даден момент кармата престане да обуславя възникването на, например, рупата, която е сетивото око, човекът ще е сляп, няма да може да вижда нищо. Следователно читата, която вижда, а и всяко друго сетиво, зависи от подходящите условия, причина за възникване на сетивата.
Докато витхи читтите не възникнат, бхаванга-читтите последователно възникват и умират. Когато рупа (материята), която може да бъде някой сетивен обект, възникне и въздейства върху съответната сетивна основа (пасада рупа), витхи читтите не могат да възникнат незабавно. Най-напред има бхаванга-читти, които възникват и умират преди възникването на читтите в процес, в серия, в която да изпитат възникналия обект. Рупа възниква и умира много бързо, но читта възниква и умира още по-бързо от рупа. Времето, за което възниква и умира една рупа, e равно на 17 възникващи и умиращи читти. Когато една рупа въздейства върху сетивото (букв. „сетивната основа“) най-напред, както видяхме, имаме няколко бхаванга читти, възникващи и умиращи. Първата бхаванга-читта, която възниква, когато тази рупа въздейства върху сетивото, се нарича атита бхаванга – минала бхаванга. Тази бхаванга читта е от същия вид, както и бхаванга читтите, възникнали преди нея. Наименованието атита бхаванга се използва с цел да посочи колко дълго ще продължи рупата, която въздейства върху сетивото, така че рупата да се изпита от витхи читтите (завихрящите читти). Броейки от атита бхаванга, това не може да трае по-дълго от 17 момента от читта. Когато атита бхаванга умре, тя става условие за последващата бхаванга читта, която „вибрира“, която е завихрена от обекта, и това завихряне е наречено бхаванга чалана, вибрираща бхаванга^[3]. Тази читта пак е бхаванга читта, тъй като витхи читта все още не може да възникне и потокът от бхаванга читти продължава. Когато бхаванга чалана умре, следва друга бхаванга читта, която е наречена бхаванга упаччхеда – задържаща (спираща) бхаванга. Тя прекъсва потока от бхаванга читти, защото е последната бхаванга читта преди витхи читтите да възникнат. Когато бхаванга упаччхеда престане да съществува (умре), витхи читтите възникват и изпитват обекта, който се появява през „портите“ на очите, ушите, носа, езика, тялото и ума.
Всички витхи читти, които изпитват един видим обект през очите, са читти на преминаващия през „портата“ на очите процес, чаккху-двара витхи читта, защото те изпитват видимия обект, който въздейства върху сетивото око и още не са умрели.
Всички витхи читти, които изпитват звук през портата на ухото, са читти на преминаващия през „портата“ на ушите процес, сота-двара витхи читта, защото те изпитват слуховия обект, който въздейства върху сетивото ухо и още не са умрели. Същото важи и за витхи читтите, които изпитват обекти през другите порти. Тяхното наименование е в зависимост от съответната порта.
Витхи читтите от процеса, преминаващ през портата ума, мано-двара витхи читта, могат да изпитат всякакъв вид обект. Когато процесът от умове (виттхи читти), преминаващ през портата на ума, следва процес от умове, преминаващ през някоя от портите на сетивата, витхи читтите от процеса, преминаващ през портата на ума изпитват видим обект, звук, мирис, вкус или осезание. Витхи читтите от процеса, преминаващи през портата на ума, могат също да изпитат дхамма-араммана – умствени обекти, които могат да се изпитат единствено през портата на ума.

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Както ще обясним, в един процес от умове обикновено има (в случаите на не-архат) седем джавана читти, които са кусала (добри) или акусала (лоши), възникващи и умиращи в последователност.
  2. Архатът не поражда карма, която да произведе резултат. Той е достигнал края на преражданията. Той няма кусала или акусала читти.
  3. Тази бхаванга читта не изпитва рупата (материята), която въздейства на сетивото (букв. „на сетивната основа“), но е засегната или „раздвижена“ от нея, тъй като в рамките на много по-малко от секунда, витхи читтите ще възникнат.

Глава 10 – Функции на Читта

Читта може да изпитва обекти през шестте „порти“, през които минава умствения процес. Всички изпитвани от читта обекти, могат да се класифицират в шест групи:

1. 1. Видим обект, рупараммана, може да се знае от читта посредством „портата-око“ и умствената порта.
  2. Звук, саддараммана, може да се знае от читта посредством „портата-ухо“ и умствената порта
  3. Мирис, гандхараммана, може да се знае от читта посредством „портата-нос“ и умствената порта
  4. Вкус, расараммана, може да се знае от читта посредством „портата-нос“ и умствената порта
  5. Осезаем обект, фоттхаббараммана, може да се знае от читта посредством „портата-тяло“ и умствената порта
  6. Умствен обект, дхаммараммана, може да се знае от читта само посредством умствената порта.

Умовете (читта), възникващи в процес през умствената порта, мано-двара витхи-читта, могат да изпитват всички шест класа обекти. Що се отнася до умствения обект дхаммараммана, той може да се знае единствено от умовете, възникващи и завихряни през портата на ума.
Всяка читта изпълнява функция и след това умира. Съзнанието-в-момента-на-прераждане, което следва съзнанието-в-момента-на-смъртта на предишния живот, изпълнява функцията „прераждане“ само веднъж. След като този ум умре, възникват бхаванга-читти, включващи миналата бхаванга (атита бхаванга), вибриращата бхаванга (бхаванга чалана) и „спиращата“ бхаванга (бхаванга упаччхеда), които изпълняват функцията бхаванга – да запазват продължителността на живота. Бхаванга упаччхеда е последната бхаванга читта, възникваща преди потока от бхаванага-читти да бъде спрян и преди серията от умове в процес да започне. Бхаванга упаччхеда се следва от първата читта в процес, а именно – витхи читта. Тази читта изпълнява функцията на насочване на вниманието, аварджнана, тя обръща вниманието или насочва към обекта, който се появява през една от „портите“. Тя не взема участие в последователността от бхаванга-читти, а се обръща към обекта, който въздейства върху едно от сетивата. Ако обектът въздейства върху сетивото око, тогава съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“, панчадвараварджана-читта, възниква и изпълнява функцията „насочване“ през „портата-око“. Ако обектът въздейства върху някое друго от сетивата, съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“, изпълнява функцията „насочване“ към обекта през съответната сетивна порта. То изпитва обекта, който прави контакт с една от петте сетивни порти, но не вижда, нито чува, нито мирише, вкусва или осезава. Ако обектът направи контакт с умствената порта, тоест не с едно от петте сетива, съзнанието, което насочва ума през умствената порта, мано-двара-аварджана-читта, възниква и това е друг вид читта (ум), различен от съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“. Той изпълнява функцията „насочване“ към обекта само през умствената порта.
По време на възникване и умиране на бхаванга-читтите може, например, да възникне вкус и да въздейства на рупата, която е вкусовото-сетиво (дживхаппасада рупа). Атита бхаванга (миналата бхаванга), възниква и умира и се следва от бхаванга чалана (вибриращата бхаванга), а тя се следва от бхаванга-упаччхеда (спиращата бхаванга). Бхаванга-упаччхеда се следва съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“. Този ум (читта) се насочва към обекта, той знае, че обектът е въздействал върху „вратата-език“, но още не може да вкуси. То е както когато човек знае, че пред вратата е дошъл посетител, но все още не го вижда и не знае кой е. Всички ние имаме гости. Когато си мислим за гостите, обикновено мислим за хора, но в действителност нашите гости са различни обекти, които се появяват през очите, ушите, носа, езика, тялото и ума. Когато виждаме видим обект, който се появява през очите, видимият обект е нашият посетител. Когато чуем звук, звукът е нашият посетител. Когато не чуваме, звукът не се появява и следователно, посетителят още не е дошъл до „вратата-ухо“. Когато се появи вкус, вкусът е като посетител, който се появява на вратата на езика само за момент и след това изчезва. Когато и да се появи обект пред вратата, този обект може да бъде видян като посетител, който идва точно пред тази врата. Той е там за изключително кратък миг и след това изчезва напълно, не се връща отново в цикъла на раждане и смърт.
Старите хора са склонни да се чувстват самотни, когато нямат компания. Когато са били по-млади са се срещали с много хора, радвали са се на компанията на роднини и приятели. Когато обаче остареят, броят посетители, които виждат като хора, намалява. Когато попитаме някой стар човек какво най-много харесва, той обикновено отговаря, че това е компанията на хората. Те са щастливи, когато други хора идват да ги видят, харесва им да разговарят. На практика всеки има посетители, във всеки един момент човек вижда, чува, мирише, вкусва или осезава. Обикновено когато такива посетители дойдат, читта, която се корени в привързаност, възниква и се радва на каквото се появява през очите, ушите, носа, езика или тялото.
Има различни видове посетители. Никой не иска зъл човек за посетител. Скъп роднина или приятел са добре дошли. В действителност различните обекти, които се появяват през сетивата, са единствено рупа (материя). Рупа не знае нищо и затова не може да има никакво зло намерение спрямо когото и да било. Кога някой посетител е злобен човек и кога добър приятел или роднина? Всъщност, когато даден обект се появява и човек му се радва и се привързва към него, тогава има враг, защото радостта заедно с привързаността е акусала (неблагоприятна) дхамма. Акусала дхамма на никого не е приятел. Докато кусала дхамма е като близък роднина, готов да помогне, с нагласа да помага винаги. Следователно трябва да правим разлика между характеристиките кусала и акусала читта. Акусала читта е зла, вредна. Тя е враг, тя не е приятел. Когато мислим за врага, трябва да ни е страх и да не харесваме неговата компания. Само че акусала читта е това, което е лошо, и тази читта е условие да има враг и в бъдеще. Докато кусала читта, която е като близък роднина или приятел, е условие в бъдеще да има близки роднини и приятели^[1].
Рупа не е условие за враг или приятел,защото рупа не знае нищо. Тя няма зло или добро намерение. Звукът, който се появява е реалност, която не изпитва нищо. Той няма желание някой да го чуе или да не го чуе. Звукът е рупа, която възниква, защото има условия за неговото възникване. Какъвто и звук да въздейства върхо сетивото ухо, той е зависим от условия. Когато спим дълбоко, ние дори не чуваме оглушителния, страшен звук на гръмотевиците. Тогава звукът не е наш посетител. Само че той може да бъде нечий друг посетител, когато има натрупани условия, ставащи причина този звук да въздейства върху сетивото-ухо. От условията зависи дали един обект ще бъде нечий посетител през вратите на очите, ушите, носа, езика или тялото. Натрупаната карма е причина за възникването на випакачитта (ум вследствие на възмездие), която изпитва даден обект през портите на сетивата.
Така посетителите, които се представят през очите, ушите, носа, езика или тялото, са видим обект, звук, мирис, вкус и осезание. Те се появяват само за миг и след това умират, изчезват, не се връщат повече. Няма живо същество, личност или Аз, или каквото и да било. Никой не знае един ден какъв посетител ще дойде, през коя порта и в кой момент ще премине.
Когато читта изпитва даден обект през очите, през другите сетива или през умствената порта, това е витхи (завихрящата) читта, възникваща в процес. Съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“, което следва бхаванга упаччхеда, е първата витхи читта от сетивния процес. Тази читта изпълнява функцията на насочване на вниманието към обекта. Тя само знае, че един обект въздейства върху една от петте порти на сетивата и поради това е различна от читтата, която изпълнява функцията „виждане“ или друга сетивна функция. Ако съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“, не възникне като първо и не умре, другите витхи читти от тази сетивна порта не могат да възникнат, независимо дали това е портата на очите, ушите, носа, езика или тялото. Така съзнанието, наречено „петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“, е първата витхи читта от сетивния процес и тя насочва вниманието към обекта през една от петте сетивни порти. Ето защо то е наречено „съзнание, насочващо към петорната-сетивна-порта“^[2], според това коя в дадения случай е тя. Когато то насочва към видим обект през портата-око, то е наречено „съзнание, насочващо вниманието към портата-око“. По същия начин съзнанието, което насочва към обекти на другите сетива, е наречено „насочващо вниманието към портата-ухо“, „портата-нос“, „портата-език“ и телесната порта. Само че събирателното обозначение „съзнание, наречено петорна-сетивна-порта-на-насочване-на-ума“, може да се използва и за този вид читта (ум), тъй като той изпълнява функцията да насочи вниманието към съответната порта на сетивата.
Има и един вид ум, който е първата витхи читта от процеса, започващ през умствената порта и който изпитва различни обекти през портата на ума. Преди в процеса, преминаващ през умствената порта, да възникнат кусала (добри) или акусала (лоши) читта, които могат да мислят за различни неща и теми, трябва да има читта, която да изпълнява фунцията на насочване на вниманието към обекта, който прави контакт с портата на ума. Тази читта е съзнанието, което насочва вниманието към портата на ума, мано–двара-аварджана–читта, и е първата витхи читта от процеса, преминаващ през умствената порта. Ако тази читта не възникне, следващите витхи читта, които изпитват даден обект през портата на ума, не могат да възникнат. Съзнанието, което насочва вниманието към портата на ума е вид читта (ум), различен от съзнанието, което насочва вниманието към петте сетивни порти. Съзнанието, което насочва вниманието към петте сетивни порти може да възникне единствено в процесите, преминаващи през портите на петте сетива, не през портата на ума. Съзнанието, което насочва вниманието към портата на ума, може да изпълнява функцията „насочване“ само през портата на ума.
Така имаме два вида витхи читта, изпълняващи функцията на насочване на вниманието: съзнанието, насочващо вниманието през петте сетивни порти и съзнанието, насочващо вниманието през портата на ума.
Човек може да се чуди дали в този момент възниква съзнание, което да насочва вниманието към една от петте сетивни порти. Трябва да възниква, иначе нямаше да има виждане, чуване, мирисане, вкусване и осезаване. В същия този момент има и съзнание, което насочва към портата на ума. Различни витхи читти възникват и изпитват даден обект през една от портите на петте сетива и след това умират. Когато процесът през сетивните порти приключи, една след друга възникват много бхаванга читти, след което пък възникват витхи читти от процеса на умствената порта, които отново изпитват същия обект, който са изпитали и витхи читтите от току що миналия през една от портите на сетивата процес. Тези витхи читти обаче изпитват същия обект през портата на ума, която е читтата, предшестваща съзнанието, насочващо вниманието към умствената порта, което съзнание от своя страна следва след бхаванга упаччхеда, „спиращата“ бхаванга^[3].
Когато спим дълбоко, ние не изпитваме обект през никоя от шестте порти. Тогава няма нито съзнание, насочващо вниманието към петте сетивни порти, нито съзнание, насочващо вниманието към умствената порта. Също когато не спим има моменти, в които не изпитваме никакъв обект през една от шестте порти. В тези моменти съзнанието, насочващо вниманието към петте сетивни порти или съзнанието, насочващо вниманието към умствената порта не възникват, но има бхаванга читти, възникващи между различните умствени процеси.
В процеса (серията), преминаващ през петте сетивни порти, има седем различни вида витхи читта, възникващи по определен ред. Когато първата витхи (завихряща) читта – съзнанието, насочващо вниманието към една от петте сетивни порти е възникнало, изпълнило е функцията си да насочи вниманието към обекта и е умряло – то става условие за възникването на втората витхи читта. В случай, че настъпва процес през портата-око, който наричаме зрително съзнание (чаккху винняна), този процес възниква и изпълнява функцията „виждане“ (дассана кичча) само веднъж и след това умира. Същото се отнася и за другите процеси, преминаващи през портите на сетивата и които наричаме слухово съзнание, обонятелно съзнание, вкусово съзнание и телесно съзнание. Те възникват, изпълняват функцията си само веднъж и след това умират. Други видове читта, различни от петте сетивни възприятия, не могат да следват съзнанието, насочващо вниманието през петте порти на сетивата.
Съзнанието, насочващо вниманието през петте порти на сетивата, е първата витхи читта. Зрителното съзнание или едно от другите сетивни възприятия, е втората витхи читта в процеса. Когато втората витхи читта умре, тя се следва от третата витхи читта, която е наречена „получаващо съзнание“, сампатиччхана-читта. Тази читта изпълнява функцията сампатиччхана – тя „получава“ обекта от едно от сетивата. Когато сампатиччхана-читта умре, възниква четвъртата витхи читта – изследващото съзнание или сантирана читта. Тази читта изпълнява функцията „изследване“. Тя изследва, проучва обекта само веднъж и след това умира. Петата витхи читта е наречена „определящо съзнание“ воттхапана читта. Това в действителност е видът читта, който е съзнанието, насочващо вниманието на ума към обекта, мано-двара-аварждана читта, но в сетивния процес тя изпълнява фунцията на определяне на обекта и затова се нарича, както се нарича и нейната функция „определящо съзнание“, воттхапана читта. Тя определя дали ще бъде последвана от кусала (благоприятен), акусала (неблагоприятен) или маха–кирия (непричиняващ възмездие) ум. Воттхапана подготвя пътя за тези други видове читта.
Когато определящото съзнание, воттхапана читта умре, възниква шестият вид витхи читта и тя може да е кусала, акусала или маха-кирия читта.Има различни видове кусала, акусала и маха-кирия читти и когато се случи серията джавана читта, тези читти са от същия вид кусала, акусала или маха-кирия читта. Те изпълняват функцията джавана, импулс^[4], който „пробягва“ през обекта. Както беше казано, този вид читта „подрежда себе си в своя собствена серия или последователност посредством джавани“.
Всички видове витхи читта, които изпитват един обект през очите, ушите, носа, езика, тялото или ума, възникват в установена последователност. Тази установена последователност от читти (читта нияма) поема по своя курс в зависимост от условията и никой не притежава силата да контролира тази установена последователност.
Това е така, защото подходящите условия обуславят първата витхи читта – съзнанието, насочващо вниманието към петте порти на сетивата – да възникне, да изпълни функцията си само ведъж и да умре. Вторият вид витхи читта от процеса, преминаващ през сетивата, която в случая на процес през портата-око се нарича „зрително съзнание“, възниква, изпълнява функцията си „виждане“ само ведъж и умира. Третият вид витхи читта – „получаващото съзнание“, сампатиччхана-читта, възниква веднъж и след това умира. Четвъртият вид витхи читта – „изследващото съзнание“, сантирана читта, възниква само веднъж. Петият вид витхи читта – „определящото съзнание“ воттхапана читта, възниква само веднъж. Петият вид витхи читта, който може да бъде кусала, акусала или маха-кирия читта, изпълнява функцията на импулс, джавана, и тази функция се изпълнява седем пъти от седем джавана-читти, възникващи в последователност. Това е поради факта, че джавана витхи читта се подрежда в своя собствена серия или последователност, тоест този вид витхи читта възниква и умира седем пъти в последователност. За тези, които не са Архати читтата, която изпълнява функцията джавана, е кусала или акусала читта. При Архата няма кусала или акусала читта, а маха-кирия читта, която може да изпълнява функцията джавана. При Архата има само умове, които са от класовете (джати) випака и кирия. Има няколко вида кирия читта. След виждането, чуването, помирисването, вкусването, осезаването и мисленето, джавана читта на Архата е „земна“ кирия читта. В този момент читта изпитва видими обекти, звук, мирис, вкус, и осезаеми обекти, които са „от света“.
След еднократния момент на виждане, ако се зарадваме на това, което виждаме, тогава акусала читта, чийто корен е в привързаността, възниква седем пъти. Така акусала читта възниква седем пъти по-често, отколкото зрителното съзнание, което вижда само веднъж. По този начин акусала в действителност се натрупва всеки ден и това засяга всички нас. Поради непрекъснатото натрупване на акусала унищожаването на замърсяванията е изключително трудно, то не може да се постигне без правилно разбиране на дхаммите. Ако някой вярва, че да се унищожат замърсяванията е лесно, той трябва да научи истината за процеса на натрупване – натрупване на невежество, привързаност, омраза и всички други грешки и пороци. Човек трябва да знае, че замърсяванията възникват седем пъти по-често от зрителното, слуховото, обонятелното, вкусовото и осезателно съзнания, които възникват само веднъж. Ако някой очаква и се чуди кога ще прозре Четирите Благородни Истини, той не взема под вниманиe причината и резултата такива, каквито са, той не е наясно и не разглежда обуславящите фактори, натрупани в цикъла живот-смърт. Трябва да развиваме правилно разбиране за характеристиките на всички видове дхамми, за да ги познаваме такива, каквито са. Чак след това ще прозрем Четирите Благородни Истини и ще можем да унищожим замърсяванията стъпка по стъпка.
Когато слушаме Дхамма или изучаваме обекта на читта, а сати (осъзнаването) от сатипаттхана (основите на осъзнаването) е наясно с реалностите такива, каквито са, ние следваме правилната практика. Това означава, че развиваме пътя, водещ до евентуално постигане на нирвана – дхаммата, която е прекратяване на замърсяванията. Когато сати не е наясно с характеристиките на дхаммите такива, каквито се появяват, човек не развива пътя, водещ до унищожаване на замърсяванията, дори ако възникват кусала (благоприятни) дхамми.
„Atthasālinī“ (I, Книга I, Част I, Гл.I, Тристищия в Матика, 44) казва, че както акусала, така и кусала дхамма, които не са от Благородния Осморен Път^[5], водят до натрупвания и цикълът живот-и-смърт продължава.
За акусала и кусала, които не са от Пътя, четем:
… „водещи до натрупване“ (ачаягамин) са тези състояния, които вървят поотделно, и подреждат (ражданията и смъртите в) кръг от предопределености, както зидарят реди тухлите ред по ред“.
Когато не сме наясно с характеристиките на дхаммите, които се появяват, ние не ги разбираме такива, каквито са, независимо дали пред нас „се представя“ акусала или кусала дхамма. Ние трупаме и градим живот след живот, както зидарят реди тухлите една по една, докато иззида стена. Когато обаче сати е наясно с характеристиките на появяващите се дхамми такива, каквито са, това е Пътят, това е разграждането (апачаягамин^[6]), защото човек спира да събира на едно място дхамми, които водят единствено до натрупване и прави обратното – разгражда, точно както човек, който разбива зиданите тухли. Дали в този момент разбиваме или натрупваме?
Първата витхи читта – съзнанието, което насочва вниманието към една от петте порти на сетивата, втората витхи читта – едно от петте сетивни съзнания (панча-винняна), третата витхи читта – получаващото съзнание, четвъртата витхи читта – изследващото съзнание и петата витхи читта – определящото съзнание, не възникват в собствена серия, защото тези видове са единичен ум, който възниква и след това умира. Независимо че определящото съзнание воттхапана-читта, може да възникне два или три пъти в случая, в който рупата, която е обектът, умира преди да възникне джавана читта^[7], не може да се каже, че воттхапана-читта възниква в своя собствена серия, както джавана читта.
Единствено шестият вид витхи джавана читта е този, който подрежда себе си в собствена серия или последователност, защото обикновено има седем читти от този вид, възникващи и умиращи в последователност. Когато човек изгуби съзнание, джавана читтите възникват и умират шест пъти в последователност, а точно преди смъртта, те възникват и умират пет пъти в последователност. Тъй като джавана читтите възникват и умират до седем пъти в последователност, те са по-често от другите видове витхи читта. Поради тази причина се казва, че джавана витхи читта възниква в своя собствена серия или последователност.

Въпроси

1. 1. Какво е непосредствено предшестващо условие, анантара-пачая?
  2. Колко „места на раждане“ (джати) на читта и четасика има и кои са те?
  3. Какво е витхи читта? Коя читта не е витхи читта?
  4. Какво е минала бхаванга, атита бхаванга?
  5. Може ли да има бхаванга читта, когато някой не е заспал?
  6. Кои обекти се знаят от съзнанието, което насочва вниманието към портите на петте сетива и през кои порти?
  7. През кои порти съзнанието, което насочва вниманието към портата на ума, познава даден обект?
  8. През колко порти читта знае дхамма-араммана, умствения обект?
  9. Каква функция изпълнява съзнанието, насочващо вниманието към портите на петте сетива и през коя порта?
  10. Кои функции изпълнява съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума, и през колко порти?

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Акусала и кусала читта възникват и умират, но предразположенията към акусала и кусала се натрупват. Натрупаните предразположения или склонности са условието (полето на карма), за последващото възникване на акусала и кусала и читта.
  2. На пали панча двара означава „пет порти“, „пет врати“, а аварждана означава насочване.
  3. Петте порти на сетивата са рупа (материя), докато портата на ума е нама (менталност).
  4. Джавана, „импулс“ на някои места се превежда като „умствено възприятие“.
  5. Човек може да извършва добри дела без да развива Благородния Осморен Път, без правилно разбиране на нама и рупа. Тогава няма да има унищожаване на замърсяванията, нито край на цикъла раждане и смърт.
  6. Това е обратното на ачаягамин, натрупване.
  7. Това е, когато процесът не отива до своя край. Това ще бъде обяснено.

Глава 11 – Продължителност на различните процеси

Когато виждаме и след това се привързваме към видимия обект и му се радваме, това изглежда като „нормално“ привързване, което не е вредно. Само че трябва да осъзнаем, че дори и „нормалното“ привързване е дхамма, която е вредна. Резултатът от това е страдание, дуккха, и малко по малко условията за повече дуккха се натрупват. Вярно е, че дуккха не се случва незабавно, когато има само малко количество привързаност. Но когато привързаността се натрупва все повече, тя става мощна и може да достигне степен на „препятствие“ (nīvaraṇa) – замърсяване, което препречва кусала и причинява тревога и потиска. Тогава характеристиката тежест е очевидна, тежестта на акусала – дхаммата, която е безпокойство, която не е спокойствие.

Сами може да проверим дали през целия ден – от ставането до лягането за сън – джавана читтите възникват по-често в серия от акусала читти или в серия от кусала читти. Какво може да се направи, за да се излекуваме от акусала? В действителност ние всички пием отрова, отровата на акусала, но когато осъзнаем това, трябва да потърсим правилното лекарство, което да ни излекува. Ако човек не знае, че пие отрова, той ще натрупа предразположение да я приема. Нейният вреден ефект ще нараства постепенно и завинаги. Има само едно лекарство, което може да ни излекува и то е развиване на правилно разбиране за това, което реално съществува – сатипаттхана (satipaṭṭhāna, ясно осъзнаване). Ако сати (яснотата) от сатипаттхана не възникне, няма начин да се освободим от натрупването на акусала. Акусала ще се натрупва винаги и няма да има много възможности за възникването на различни благоприятни действия. Но когато човек развива сатипаттхана, вместо акусала може да възникне сатипаттхана. Тогава определящото съзнание (votthapana–citta), което възниква точно преди джавана читта, може да стане непосредствено предшестващо условие (anantara–pratyaya^[1]) за възникване на кусала читта в зависимост от натрупванията. Кусала читта може в някаква степен да се придружава от сати, която е наясно с появяващата се реалност (дхамма).

Джавана витхи-читтите, които са кусала и тези, които са акусала, възникват и умират в последователност и натрупват кусала или акусала през цялото време. Това обуславя различния характер и различното поведение на хората, както и различните предразположения и склонности на всеки от нас. Натрупванията в ума (читта) на всеки човек са най-заплетеното нещо. Също и Архатите (достигналите съвършенство) имат различни предразположения – и те изпъкват с различни качества. Почитаемият Сарипутта е бил превъзходен със своята мъдрост, почитаемият Маха Моггаляна – със своята свръхсила, почитаемият Маха Кассапа – със спазването на аскетичните практики, като окуражавал и другите да ги спазват и почитаемия Ануруддха – с неговото изключително ясновидство. Джавана витхи-читтите на всеки от нас се подреждат в своя собствена серия или последователност и трупат различни видове кусала или акусала пак и пак и това е причината сега, в настоящето, всички ние да мислим, говорим и действаме по напълно различни начини.

Умовете (читта), които са кусала, акусала и маха-кирия и които подреждат себе си в серия от джавани, са причина хората да имат различно поведение с тяло и реч. Може да случи хора, срещнали един Архат, да изпитат презрение към него, защото са го преценили по външното му поведение, което той е натрупал за един много дълъг период от време. Например, брахманът Вассакара, министър-председател на Магадха, направил огромна грешка, преценявайки един Архат по неговото външно поведение. Когато видял Маха Каччхана да слиза от планината, той казал, че Архатът Маха Каччхана се държи като маймуна. Надменността на Вассакара е била обусловена от натрупаните от него джавана витхи-читти. Буда му казал да поиска прошка от Маха Каччхана, но натрупаната самонадеяност и гордост били толкова много, че вече се превърнали в условие той да е неспособен да поиска прошка. Буда предрекъл, че Вассакара, след като умре, ще се прероди като маймуна в бамбукова горичка, поради което Вассакара започнал да сади бананови дървета, че ако се преродял като маймуна, да има какво да яде.

Трябва да видим опасността от натрупването на акусала в джавана витхи-читтите, които възникват и умират в последователност от седем читти. Акусала се натрупва отново и отново, така че се превръща във втора природа и се проявява в поведението и говора на отделния човек. На пали това натрупано поведение се нарича васана (vāsanā^[2], следа). Дори когато някой е станал Архат, в ума му има натрупани предразположения към различен начин на поведение. Буда е бил единственият човек, който е можел да изкорени васаните. Всички Архати са унищожили напълно замърсяванията, така че и зародиш не е останал от тях, но въпреки това те не са способни да изкоренят васана. Това е така, защото са натрупали васани безкрайно дълго в цикъла раждане-смърт „с помощта“ на джавана витхи-читтите.

Обобщавайки различните видове витхи-читти, завихрящи се в процеса на петте порти на сетивата, те са седем вида:

1. 1. Първата витхи-читта е съзнанието, насочващо вниманието към петте порти на сетивата, pañca–dvārāvarjana–citta.
  2. Втората витхи-читта е една от петте двойки^[3] сетивно познание, дви-панча–винняна, dvi–pañca–viññāna, които са зрителното съзнание, слуховото съзнание, обонятелното съзнание, вкусовото съзнание и телесното съзнание.
  3. Третата витхи-читта е получаващото съзнание, sampaṭicchana–citta, което получава обекта от предхождащата читта, която от своя страна е едно от сетивните познания, след като то е умряло.
  4. Четвъртата витхи-читта е изследващото съзнание, santīraṇa–citta, което изследва, разглежда обекта.
  5. Петата витхи-читта е изследващото съзнание, votthapana–citta, което изпълнява функцията „определяне“ на това дали ще бъде последвано от кусала, акусала или кирия читта (в случай, че човек е Архат).
  6. Шестият вид витхи читта е джавана витхи читта, която обикновено е седем читти в последователност. Джавана може да се преведе като „импулс“ или „пробягване“. Тя бързо „пробягва“ през обекта с кусала, акусала или кирия читта.
  7. Седмият вид витхи читта е тадараммана витхи читта (tadārammaṇa означава: „този обект“) или тадаламбана витхи читта (ālambana означава „забавящ“, „висящ“). На български тази читта се нарича „задържащо“ или „регистриращо съзнание“. То изпълнява функцията на „регистриране“ и „закачане за обекта“ след джавана-читтите, ако обектът още не е „умрял“, тъй като рупа (материята) продължава не повече от седемнадесет момента от читта.

По-долу е посочено как един обект, който е рупа, продължава седемнадесет момента от читта.

Когато рупа възниква и въздейства върху някоя сетивна основа:

1. 1. Първият момент от ума (читта), който възниква и умира е бхаванга читта, наречена минала бхаванга, атита бхаванга.
  2. Вибриращата бхаванга, бхаванга чалана, е вторият момент от читта.
  3. Спиращата (букв. „арестуващата“) бхаванга, бхаванга упаччхеда (бхавангата, която спира бхавангите), е третият момент от читта.
  4. Съзнанието, насочващо вниманието към петте порти на сетивата, е четвъртият момент от читта.
  5. Едно от петте сетивни съзнания е петият момент от читта.
  6. Получаващото съзнание е шестият момент от читта.
  7. Изследващото съзнание е седмият момент от читта.
  8. Определящото съзнание е осмият момент от читта.
  9. Първата джавана читта е деветият момент от читта.
  10. Втората джавана читта е десетият момент от читта.
  11. Третата джавана читта е единадесетият момент от читта.
  12. Четвъртата джавана читта е дванадесетият момент от читта.
  13. Петата джавана читта е тринадесетият момент от читта.
  14. Шестата джавана читта е четиринадесетият момент от читта.
  15. Седмата джавана читта е петнадесетият момент от читта.

От момента на атита бхаванга, в който един материален (рупа) обект е възникнал, минават петнадесет момента, до момента, в който седмата джавана читта умре. Значи има още два момента, преди рупа, тъй като в сравнение с нама (ума), рупа трае 17 момента повече. Хората, родени в световете, в които има сетива, са натрупали минала карма, която е свързана с видими обекти, звук, мирис, вкус и осезание – все сетивни обекти. Когато джавана читтите „пробягат“ по сетивния обект и той още не е избледнял (умрял), кармата обуславя възникването на випакачитта (възмездие) след джавана читтите под формата на тадаламбана читта (букв. „ум, задържащ се върху този обект“), който „се закача“ за обекта. Това е в съответствие с природата на тази, родени в сетивните светове. Тадаламбана читта получава обекта след джавана читтите и имаме два вида от този вид читта, които следват една друга.

Тадаламбана читта е последната витхи читта, която изпълнява своята функция в процес и изпитва обекта през съответната порта. След това бхаванга-читтите възникват отново, следвайки една след друга, докато витхи читти от следващия процес не възникнат и не изпитат даден обект през една от портите.

В момента на бхаванга-читта този свят не се появява, няма спомен, свързан с различни хора или събития от този свят. Ситуацията е като при дълбок сън, когато човек не изпитва нищо от този свят. В моментите на дълбок сън и между отделните процеси има само бхаванга читти, възникващи и умиращи. Съзнанието в момента на прераждането, патисандхи читта, бхаванга читта и съзнанието в момента на смъртта, чюти читта, не са витхи читти, защото не изпитват обект през шестте порти или обект от този свят^[4]. Съзнанието в момента на смъртта е последната читта от този живот. То изпълнява функцията „умиране“, „преминаване“ на живота на този точно човек. Тя се следва от съзнанието в момента на прераждане на следващия живот и след това отново имаме витхи читти, изпитващи различни обекти, свързани със света, в който сме се преродили. Докато съзнанието в момента на смъртта не възникне, ние все още живеем този живот, в който освен бхаванга читти, които не знаят нищо за този свят, има и витхи читти, които трябва да знаят обектите от този свят, а именно видими обекти, звуци, миризми, вкусове и осезания.

Цялостният процес през една от портите на сетивата, заедно с витхи-читтите, може да се представи така:

атита бхаванга, един момент
бхаванга чалана, един момент
бхаванга упаччхеда, един момент

Горните три не са витхи читта.

съзнанието, насочващо вниманието през петте порти, един момент, витхи читта
едно от сетивните познания, един момент, витхи читта
получаващо съзнание, един момент, витхи читта
изследващо съзнание, един момент, витхи читта
определящо съзнание, един момент, витхи читта

продължителността на (съществуване на) една рупа е равна на възникването и умирането на 17 момента от читта.

кусала читта, акусала читта или кириячитта
кусала читта, акусала читта или кириячитта
кусала читта, акусала читта или кириячитта
кусала читта, акусала читта или кириячитта
кусала читта, акусала читта или кириячитта
кусала читта, акусала читта или кириячитта
кусала читта, акусала читта или кириячитта

Горните седем са джавана витхи читти.

тадаламбана читта
тадаламбана читта

Горните две са два момента от витхи читта.

След като витхи читтите от процеса през сетивните порти са възникнат, изпитат един обект през една от портите на сетивата (която е пасада рупа) и умрат, следват бхаванга читти, които възникват и умират в последователност между процесите. След това съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума, възниква и изпитва през портата на ума (бхаванга упаччхеда) същия обект, който и витхи читтите от предшестващия процес са изпитали през една от сетивните порти и веднага след това са умрели.

Процесът от умове (читта), които изпитват един обект през портата на ума, не продължава толкова дълго, колкото процесът, минаващ през портите на сетивата. Преди процесът през портата на ума да започне няма атита бхаванга. Обектът, който току що е бил изпитан от читтите, преминали през една портите на сетивата, повече не въздейства върху сетивната основа око или някоя друга сетивна основа, когато процесът през портата на ума започне. Трябва да има бхаванга читти преди да започне процеса през умствената порта, а последните бхаванга читти, които възникват и умират, са бхаванга чалана – вибриращата бхаванга, която е раздвижена от обекта, и бхаванга упаччхеда – спиращата (арестуваща) бхаванга. След като тази читта умре, съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума, възниква и е първата витхи читта от процеса през умствената порта, който изпитва същия обект като читтите от процеса през сетивната порта.

Съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума, което изпълнява функцията да насочи вниманието към обекта през портата на ума, е различно съзнанието, насочващо вниманието към петте сетивни порти, което насочва вниманието единствено към една от петте порти на сетивата. Съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума „се замисля“ върху обекта, изпитва го през портата на ума. Когато мислим за различни неща, както постоянно правим, умът (читта) в този момент не изпитва обект през очите, ушите, носа, езика или тялото.

След бхаванга чалана, бхаванга упаччхеда и съзнанието, което насочва вниманието през портата на ума, възникнат и умрат, възникват кусала или акусала читти (в случай, че човек не е Архат). Тези видове витхи (завихрящи) читти изпълняват функцията джавана (пробягване по обекта) и възникват и умират в последователност от седем читти. След като те умрат и ако обектът е много ясен^[5], имаме тадаламбана читти, възникващи в последователност от две читти.

Следователно има три вида възникващи витхи читти, които изпитват един обект през портата на ума. Те са насочващата вниманието витхи читта, джавана витхи читта, която е седем читти в последователност, и тадаламбана или тадаммарана витхи читта, които са две една след друга.

Процесът през портата на ума, заедно с трите вида витхи читта, е:

бхаванга чалана, един момент
бхаванга упаччхеда, един момент

Горните две не са витхи читта

съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума
е само един момент от витхи читта

Горните са седем момента от джавана витхи читта.

тадаламбана читта
тадаламбана читта

Горните са два момента от тадаламбана витхи читта.

Когато виждаме каквото се появява през очите, всички витхи читти, възникващи в процеса, преминаващ през портата око и изпитващи видимия обект през портата-око, са читти от процеса, преминаващ през портата око. Тези витхи читти общо са седем различни вида. Те зависят от портата-око, изпитват обекта, който се появява през портата-око и още не е изчезнал (умрял). Същото се отнася и за процесите, преминаващи през другите порти на сетивата. Във всеки един от тези процеси има седем различни вида витхи читти, изпитващи обекта, появяващ се през съответната порта, който още не е изчезнал (умрял).

Броят витхи читта, който изпитва обекти през процеса, преминаващ през портите на сетивата, може да бъде различен. За процесите, преминаващи през портите на сетивата, могат да се разграничат четири различни курса или поредици (вара, vāra):

- - пълен курс, завършващ с тадаламбана читта (тадаламбана вара)
  - курс, завършващ с джавана читта (джавана вара)
  - курс, завършващ с воттхапана читта (воттхапана вара)
  - празен курс (могха вара)

Курсът или вара е серия от витхи читти, които възникват и умират в последователност и изпитват същия обект през същата порта. В някои курсове възникват седем вида витхи читти, в други – шест, в други – пет , а в други – витхи читти не възникват, има само атита бхаванга и бхаванга чалана.

В случай на празен курс, когато рупа въздейства възху сетивната основа, бхаванга читтата, която възниква в този момент – атита бхаванга – не се следва непосредствено от бхаванга чалана – вибриращата бхаванга. Има няколко момента от атита бхаванга, възникващи и умиращи преди да възникне бхаванга чалана, която се раздвижва от обекта, и след това се следва от още няколко момента от бхаванга чалана, възникваща и умираща. Тъй като обектът, който е рупа (материя) въздействаща върху сетивната основа, е на път на изчезне (умре), защото трае не повече от 17 момента от читта, за витхи читта няма условия да възникне и да изпита обекта, който е въздействал върху една от сетивните основи. Този случай е наречен празен курс.

Празният курс на един процес може да се сравни със ситуация, когато някой, заспал дълбоко, бива раздрусан, за да се събуди, но не се събужда и когато отново се раздруса, този път по-силно, пак не се събужда. В случая на празен курс съзнанието, което насочва вниманието не възниква, има само атита бхаванга и бхаванга чалана. Обектът, който въздейства, когато имаме празен курс, е наречен „много лек“ (atiparitta, с много слаб интензитет), защото въздейства върху сетивната основа и засяга само бхаванга читите, а не става причина витхи читите да възникнат. Той умира преди да има възможност те да възникнат.

Може да се случи да има няколко вида атита бхаванга, възникващи и умиращи, следвани от няколко вида бхаванга чалана, възникващи и умиращи, след което да възникне бхаванга упаччхеда и бхаванга читтите да бъдат спрени. След това може да има съзнание, насочващо вниманието към сетивните порти, едно сетивно съзнание, едно получаващо съзнание и едно изследващо съзнание, възникваши и умиращи в последователност. След това възниква определящото съзнание, но тъй като рупа не може да продължава повече от 17 момента от читта, то джавана читта, която да изпита тази рупа, няма да може да възникне. В този случай два или три момента от воттхапана читта възникват и умират и след това рупата умира и процесът свършва. Този курс е наречен „курс, завършващ с воттхапана (воттхапана вара), понеже воттхапана читта е последната витхи читта.

Това е действителността, случваща се всеки ден. Когато даден обект въздейства върху някоя сетивна основа, не винаги има пълен курс от седем вида витхи читти, възникващи и умиращи. Може да се случи да няма и витхи читта, така че да има празен курс или курсът да свърши с воттхапана читта (воттхапана вара). В последния случай обектът е наречен „лек“ (paritta), защото това е обект на само пет вида витхи читти, който след това умира.

Може да се случи така, че когато воттхапана читта е възникнала и умряла и е последвана от джавана читти, възникващи и умиращи в последователност от седем читти, след това обектът да умре. В този случай тадаламбана витхи читта не може да възникне и ще имаме курс, завършващ с джавана читта (джавана вара), с шест вида витхи читта, последният вид от които е джавана читта, изпитваща обекта Обектът на такъв курс е наречен „велик“ (маханта, mahanta), защото е ясен и защото обуславя възникването на кусала читта, акусала читта или, в случай на архат, маха кирия читта.

Може да се случи така, че след като джавана читтите са възникнали и умрели в последователност от седем читти, обектът още да не е умрял. Тогава има условие два вида тадарамана (или тадаламбана) читта да възникнат и да изпитат обекта, който още не е изчезнал. Последната витхи читта, която изпитва обекта, следователно е тадаламбана читта. Това е курсът, завършващ с тадаламбана читта (тадаламбана вара). Обектът на такъв един курс се нарича „много голям“ (атимаханта, atimahanta). Този обект е много ясен. Процесът завършва своя пълен курс с тадаламбана витхи читти, следващи джавана витхи читтите и изпитващи обекта, който още не е изчезнал.

Два курса са възможни в случай на процес, преминаващ през портата на ума: курс, завършващ с джавана и курс, завършващ с тадаламбана. Обектът на курса, завършващ с джавана, е наречен „неясен“ (авибхута, avibhūta), защото е по-малко ясен от обекта на курса, завършващ с тадаламбана. Обектът на курса, завършващ с тадаламбана, е наречен „ясен“ (вибхута, vibhūta), защото е по-ясен от обекта на курса, завършващ с джавана. Има шест порти. „Портата“ е средството, с помощта на което витхи читта знае един обект, различен от обекта на бхаванга читта. Оте тези шест порти, през които витхи читтите изпитват обекти, пет порти са рупа (материални) и една е нама (ментална, умствена). Общо шесте порти са:

1. 1. портата-око, cakkhu–dvāra, която е cakkhuppasāda rūpa^[6]
  2. портата-ухо, sota–dvāra, която е sotappasāda rūpa
  3. портата-нос, ghāṇa–dvāra, която е ghāṇappassāda rūpa
  4. портата-език, jivhā–dvāra, която е jivhāppasāda rūpa
  5. портата-тяло, kāya–dvāra, която е kāyappassāda rūpa
  6. портата-ум, mano–dvāra, която е bhavangupaccheda citta^[7], предшестваща съзнанието, което насочва вниманието към нея

Шест рупи са основи, васту, vāstu, изходната точка, мястото на произход на ума (читта) в световете на съществуване, в които има пет кхандхи, нама и рупа. Тези рупи са наречени васту рупа. Общо те са:

- - чаккхуппасада рупа, cakkhuppasāda rūpa, която е основата-око, чаккху васту, cakkhu–vastu, мястото на възникване на два вида зрително съзнание, чаккху винняна, cakkhu–viññāna
  - сотаппасада рупа, sotappasāda rūpa, която е основата ухо, сота васту, sota–vastu, за двата вида слухово съзнание, сота винняна, sota–viññāna
  - гханаппасада рупа, ghāṇappasāda rūpa, която е основата нос, гхана васту, ghāṇa–vastu, за двата вида обонятелно съзнание, гхана винняна, ghāṇa–viñjñāna,
  - дживхаппасада рупа, jivhāppasāda rūpa, която е основата език, дживха васту, jivhā–vastu, за двата вида вкусово съзнание, дживха винняна, jivhā–viññāna
  - каяппасада рупа, kāyappasāda rūpa, която е основата тяло, кая васту, kāya–vastu, за двата вида кая винняна, kāya–viññāna
  - основата сърце, хридая рупа, hṛdaya–rūpa, която е мястото на възникване (мястото на произход) на всички читти (умове) в световете, в които има пет кхандхи с изключение на петте сетивни двойки, посочени по-горе.

Петте пасада рупа, pasāda rūpa, могат да бъдат както порта, така и основа, място на възникване. Чаккхуппасада рупа, cakkhuppassāda rūpa (сетивото око) е портата око за всички читти от процеса, преминаващ през тази порта, а именно: съзнанието, насочващо вниманието към портата-око, зрителното съзнание, получаващото съзнание, изследващото съзнание, определящото съзнание, джавана читта и тадаламбана читта, изпитващи видимия обект, който въздейства върху сетивото око и който още не е изчезнал. Само че чаккхуппасада рупа е основата око, чаккху васту, или мястото на възникване на само две зрителни съзнания. Що се отнася до другите читти от процеса, преминаващ през портата око – съзнанието, насочващо вниманието към портата-око, зрителното съзнание, получаващото съзнание, изследващото съзнание, определящото съзнание, джавана читта и тадаламбана читта, те възникват в основата сърце, хридая (или хадая) васту. Същото се отнася и за другите пасада рупи, които са порти за съответните витхи читти, но са основа, васту, само за съответното сетивно съзнание. Хридая рупа е основата, мястото на възникване на съответните читти, но не е порта.

Въпроси

1. 1. Защо витхи читтите от процеса, преминаващ през умствената порта са по-малко на брой от тези, преминаващи през портите на петте сетива?
  2. През колко порти може лобха-мула-читта (читта – умът, който е вкоренен в привързаност) да изпита един обект?
  3. През колко порти може съзнанието, насочващо вниманието към петте сетивни порти, да изпита един обект? През колко порти може съзнанието, насочващо вниманието към портата на ума, да изпита един обект?
  4. Какво е празен курс, могха вара, mogha vāra, воттхапана вара, votthapana vāra, джавана вара, javana vāra и тадаламбана вара, tadālambana vāra?
  5. Кой обект е „неясен“ (avibhūta) и кой – „ясен“ (vibhūta)?
  6. Коя рупа е основа за съзнанието в момента на прераждане, възникващо в световете, в които има пет кхандхи?
  7. Коя рупа е основа за акусала читта, възникваща в световете, в които има пет кхандхи?
  8. Коя рупа е основа за кирия читта, възникваща в световете, в които има пет кхандхи?
  9. Кои рупи са основи за различните умове, преминаващи през портата ухо?
  10. Кои рупи са основи за различните умствени състояния (четасика), възникващи в световете, в които има пет кхандхи?

БЕЛЕЖКИ И ПОЯСНЕНИЯ:

1. 1. Всяка читта е анантара пратяя – непосредствено предшестващо условие за възникването на следващата читта.
  2. вж. Гл. 2.
  3. От всяка двойка една читта е кусала випака читта и една читта е акусала випака читта.
  4. Както ще обясним по-късно, те изпитват обекта, който е бил изпитан от последната джавана читта от предишния живот.
  5. Това е случаят, в който процесът през сетивната порта е изпълнил своя пълен курс с две тадаламбана читти.
  6. Има пет рупи, които са пасада рупа – сетивният орган, върху който съответните сетивни обекти могат да въздействат.
  7. Бхаванга упаччхеда е бхаванга читта, не витхи читта. Тя не изпитва обекта, който се изпитва от читтите от процеса, преминаващ през портата на ума. Тъй като тя предшества съзнанието, което насочва вниманието към портата на ума, тя просто е портата, средството, благодарение на което витхи читтите от процеса, преминаващ през портата на ума, могат да изпитат обекта.