Четирите Благородни Истини (скт: чатвари ариясатяни; пали: чаттари ариясаччани) са самата основа и център на учението на Буда, тъй като цялото учение се върти около тях. Те от своя страна се въртят около Страданието, неговото възникване, неговото прекратяване и посочват пътя за неговото прекратяване.

Целта на будизма и на Благородния живот е слагането на необратим край на страданието, а това изключително зависи от пълното отстраняване на невежеството и неутолимото желание, което пък може да се постигне единствено чрез проницателна мъдрост (пали: пання, скт: праджня), разбираща в дълбочина Четирите Благородни Истини.

Четирите Благородни Истини са:

1. Благородната Истина за Страданието
2. Благородната Истина за Възникването на Страданието
3. Благородната Истина за Прекратяването на Страданието
4. Благородната Истина за Пътя, водещ до Прекратяването на Страданието.

„Истината за Страданието има характеристиката измъченост. Нейната функция е да изгаря. Тя се проявява като случване (в курса на събитията на съществуването).

Истината за Възникването има характеристиката произвеждане. Нейната функция е да предотвратява прекъсването. Тя се проявява като пречка.

Истината за Прекратяването има характеристиката покой. Нейната функция е да не се умира. Тя се проявява като липса на какъвто и да било белег (или уловима същност, авиггаха).

Истината за Пътя има характеристиката изход. Нейната функция е изоставяне на замърсяванията. Тя се проявява като появяване.

Истините освен това имат съответните характеристики на случване, правене възможно нещо да се случи, не-случване и правене възможно нещо да не се случи, както и характеристиките формиране, желание, не-формиране и виждане“ (VM, 507-508).

Всичко това тук е страдание.

“Дуккха, страданието, съществува. Каква, Монаси, е Благородната истина за дуккха? Раждането е дуккха, остаряването е дуккха, смъртта е дуккха; скръбта, плачът, болката, покрусата и отчаянието са дуккха; свързването с това, което не обичаме е дуккха; разделянето с това, което обичаме, е дуккха; неполучаването на това, което искаме, е дуккха. Накратко, петте скандхи (пали: кхандха) на привързаност са дуккха.

… Хората не разбират старостта-и-смъртта по смисъла на Истината за Страданието; нито неговото възникване по смисъла на Истината за Възникването на Страданието, т.е. че старостта-и-смъртта възникват вследствие на раждането и жаждата – това неутолимо желание. Те не разбират прекратяването на страданието по смисъла на Истината за Прекратяване на Страданието; нито пътя за прекратяване на страданието по смисъла на Истината за Пътя“ (Saṁyutta Nikāya I, стр. 733-734).

„Общо взето, Каччаяна, този свят е в плен на привързаностите, прилепчивостите и пристрастията. Но този, който не се въвлича и не се придържа към тези  привързаности, към тези „застопорявания“ на съзнанието (виджняна стхити), към тези пристрастия, мании и натрапчиви идеи и е сложил точка на въпроса за „Аз-а“ – у такъв няма несигурност или съмнение, че само страдание, когато възниква, възниква, и само страдание, когато умира, умира. В това си знание той е независим от другите. До тази степен, Каччаяна, съществува правилния възглед“ (Kaccayanagotta Sutta).

„А какво, Бхиккху (Монаси), е Благородната Истина за Възникване на Страданието: тя е това желание, което води до ново съществуване, придружено от ненаситност и похот, търсещо наслада тук и там, тоест желание за сетивни удоволствия, желание за съществуване и желание за унищожение (не-съществуване)” (SN II, 1844).

Причината за страданието е ненаситното желание. Това е неутолимата жажда, танхà, която произвежда ново съществуване и ново появяване, която е свързана с прекомерна алчност и която намира наслада във всичко привлекателно, приятно и изкушаващо. Това е жаждата за (1) сетивни удоволствия (кама-танхà), (2) за съществуване и появяване на това или онова (бхава-танхà) и за (3) не-съществуване или не-появяване на това или онова (вибхава-танхà). Накратко, това е жаждата за продължаване.

Тук под ненаситност или „жажда“, танхà, се разбира не само желанието и привързаността към сетивни удоволствия, богатство и власт, но и желанието и привързаността към идеи, възгледи, мнения, теории, концепции, стратегии, вярвания, благородни каузи и възвишени идеали (дхамма-танхà).

Къде възниква това желание?

„Бхиккху, когато това желание възниква, къде възниква? Когато се установява, къде се установява?

„Когато това желание възниква и се установява, то прави това в носещите наслада приятни характеристики на света“ (Mahāsatipaṭṭhāna Sutta).

Тази ненаситност, това неутолимо желание, тази алчност и жажда пораждат всичките форми на страданието и на всяко следващо съществуване. Но желанието не трябва да се счита за първоначална и единствена причина за съществуването на страданието, защото в Будизма няма първоначална и единствена причина. Цялото съществуване, казва Буда, зависи от причини и условия и никое явление или феномен не съществува независимо от причини и условия. Дори тази жажда, танхà, причината за страданието, дуккха, дължи своето възникване на нещо друго, а именно на усещането, което пък от своя страна възниква вследствие на контакт … Така този кръг на съществуване, наречен Взаимозависимо Възникване, се завърта. В действителност ние и само ние сме крайната причина за собственото си страдание и ние сме решението!

Ненаситността и привързаността могат да се прекратят само когато човек види, че всички вътрешни и външни приятни състояния, обекти и преживявания са страдание; когато види, че цялото съществуване е страдание, дуккха! Само тогава той престава да иска, престава да желае каквото и да било и насочва вниманието си към нещо друго. Това друго е Ниббана.

„А какво, Бхиккху, е Благородната Истина за Прекратяване на Страданието: това е безостатъчното унищожаване и прекратяване на същото това желание, отстраняването му и отказването от него, освобождаването и независимостта от него“ (SN II, 1844).

Третата Благородна Истина заявява, че има избавление, има освобождение от страданието, от непрекъснатостта на дуккха. Това освобождение е наречено Благородната Истина за Прекратяване (ниродха) на страданието и е Ниббана.

За да се сложи необратим край на страданието, дуккха, човек трябва да изтръгне основния му корен – желанието, неутолимата жажда. Затова Ниббана още е наречена Танхàкхая – Унищожение на Жаждата. Краят на Страданието е пълното прекратяване на това желание, изоставянето му, отхвърлянето му, разединяването от него, отказването от него.

„А какво, Бхиккху, е Благородната Истина за Прекратяване на Дуккха? Това е пълното унищожаване и прекратяване на тази ненаситност, изоставянето ѝ, изхвърлянето ѝ, освобождаването и разединяването от нея. Когато Бхиккху, тази ненаситност се изоставя, къде се изоставя? Когато се прекратява, къде се прекратява? Когато тази ненаситност се изоставя или когато се прекратява, това става в носещите наслада приятни характеристики на света“ (Mahāsatipaṭṭhāna Sutta).

Осъзнаването на тази Истина, тоест Виждането на нещата такива, каквито са: обусловени, непостоянни и поради това – страдание; пусти откъм Аз, душа, атман или каквато и да било същност, е Абсолютната Истина. Това, с което Ниббана се характеризира, е пълното унищожаване на цялата ненаситност и прекратяване на цялото страдание.

Веднъж монах на име Рàдха задал следния въпрос на Буда: „С каква цел е Ниббана?“ Този въпрос предполага, че има нещо след Ниббана, затова Буда отговорил: „Рàдха, ти отиваш отвъд границите на въпросите, ти не си в състояние да проумееш обхвата на своите въпроси. Защото Рàдха, светият живот е слят с Ниббана, неговото съвършенство е Ниббана, неговата кулминация е Ниббана.“

Иточник: https://www.buddhistinquiry.org/wp-content/uploads/2017/01/Nibbana-01-1.pdf

Когато тайната за прекратяването е разкрита, когато Третата Благородна Истина е видяна, тогава всички замърсявания, трескаво произвеждащи непрекъснатостта на съществуването в Самсара, стихват и стават неспособни да произведат каквато и да било карма (пали: камма), която не е нищо друго, а нашите собствени умствени формации, умствени формирования (наричани също умствени измишльотини, умствени ферментации, кармични конструкции и кармично поле от вероятности – полето, създадено от нашите преднамерени действия). И това се случва, защото повече няма илюзии, няма желание или подтик за продължаване на каквото и да било.

Истината никога не е резултат. Ниббана никога не е резултат. Ако беше резултат, тя щеше да има причина. Ниббана щеше да е произведена от причини и поради това щеше да е обусловена.

„Следователно, O Бхиккху, човек така разбиращ, е надарен с абсолютна мъдрост, защото знанието за унищожението на цялото страдание е абсолютната благородна мъдрост. Това освобождение, основано на Истината, е непоклатимо. O Бхиккху, това, което не е реално, е лъжливо: което е реално, Ниббана, е Истина. Ето защо, O Бхиккху, човек така разбиращ, е надарен с Абсолютната Мъдрост. Защото Абсолютната Благородна Истина (парамам-ария-саччам) е Ниббана, която е Реалността“ (Dhātuvibhaṅga-Sutta (No. 140) от Majjhima-Nikāya).

Благородният Осморен Път, Ария-Аттхангика-Магга е наречен така, защото е съставен от осем категории или раздела.

„А какво, Бхиккху, e Благородната Истина за Пътя, водещ до прекратяване на страданието? Това е Благородният Осморен Път, който е:

1. Правилен Възглед (самма диттхи)
2. Правилна Мотивация (самма-санкаппа)
3. Правилна Реч (самма вача)
4. Правилно Действие (самма камманта)
5. Правилен Начин на Живот (самма аджива)
6. Правилно Усилие (самма ваяма)
7. Правилно Осъзнаване (самма сати)
8. Правилна концентрация (самма самадхи)“ (SN II, 1844).

В продължение на 45 години Буда по различен начин и с различни думи е обяснявал Благородния Осморен Път, защото същината на Учението се намира в Благородния Осморен Път и защото Благородният Осморен Път е будисткият начин на живот, който ако се следва, практикува и развива, води до Ниббана. Като се спазва морал и самодисциплина, като се живее по етичните правила, като се практикува усърдно и се развива висшето знание, наречено проникновена мъдрост (пання), всеки от нас може да извърви абсолютно същия път, който Буда е извървял до Ниббана, и да се освободи от страданието. Начинът или методът, чрез който човек може да промени живота си, е Благородният Осморен Път.

„А какво Бхиккху, е Правилен Възглед? Знание, отнасящо се до страданието, знание, отнасящо се до възникването на страданието, знание, отнасящо се до прекратяването на страданието, знание, отнасящо се до пътя, водещ до прекратяване на страданието: Това се нарича Правилен Възглед.

А какво Бхиккху, е Правилна Мотивация? Мотивация, насочена към освобождаване от сетивни желания, към освобождаване от всякакво зложелателство и към непричиняване на вреда. Това се нарича Правилна Мотивация.

А какво Бхиккху, е Правилна Реч? Въздържане от лъжа, от реч, причиняваща разкол, от обидни думи и от празни приказки: Това се нарича Правилна Реч.

А какво Бхиккху, е Правилно Действие? Въздържане от отнемането на живот, от кражба и от сексуални извращения: Това се нарича Правилно Действие.

А какво Бхиккху, е Правилен Начин на Живот? Случва се благороден ученик, изоставил непочтения начин на живот, да води Правилен Начин на Живот: Това се нарича Правилен Начин на Живот.

А какво Бхиккху, е Правилно Усилие? Случва се монах да породи намерение, да направи усилие, да постигне постоянство, да задържи и насочи вниманието си към това да не възникват зли и неблагоприятни качества, които още не са възникнали, да задържи и насочи вниманието си към това да изостави злите, неблагоприятни качества, които са възникнали, … към това добрите и благоприятни качества, които още не са възникнали, да възникнат, … към това да поддържа, да не обърква, да увеличава, да допълва, да развива и усъвършенства добрите и благоприятни качества, които вече са възникнали. Това се нарича Правилно усилие.

А какво Бхиккху, е Правилно Осъзнаване? Случва се монах да пребивава с ум, насочен към тялото, само като към тяло самò по себе си – ревностен, бдителен и с ясно осъзнаване, оставяйки настрана алчността и умствената болка, които съществуват в света. Той пребивава с ум, насочен към усещанията само като усещания сами по себе си, … пребивава с ум, насочен към ума, само като ум сам по себе си, … пребивава с ум, насочен към умствените състояния (дхамми) само като умствени състояния сами по себе си – ревностен, бдителен и с ясно осъзнаване, оставяйки настрана алчността и умствената болка, които съществуват в света: Това се нарича Правилно Осъзнаване.

А какво Бхиккху, е Правилна Концентрация (самадхи)? Случва се монах, напълно откъснат от сетивни обекти, откъснат от неблагоприятни умствени състояния да навлезе и остане в първата джхана (скт: дхияна, вглъбяване, медитативно състояние), характеризираща се с възторг и радост, породени от оттеглянето, от откъсването от обектите на сетивата, придружена от ум, насочващ към обекта на медитация и от ум, задържащ се върху обекта на медитация. С оттеглянето на двата ума (насочващия и задържащия), човек навлиза и остава във втората джхана, характеризираща се с възторг и радост, породени от вътрешното спокойствие и единството на ума – вътрешна увереност. С оттеглянето на възторга и радостта, той остава уравновесен (с невъзмутим ум), с яснота и пълно осъзнаване, и усеща радост с тялото. Той навлиза и остава в третата джхана, за която Благородните заявяват: „Уравновесен и напълно осъзнат, той пребивава в радост“. С изоставянето на всяка радост и болка – както и с изчезването на предишните радост и умствена болка – той навлиза и остава в четвъртата джхана – чиста уравновесеност и осъзнатост, в която няма нито радост, нито болка: Това се нарича Правилна Концентрация.

Това Бхиккху, се нарича Благородната Истина за Пътя, водещ до Прекратяване на Страданието, Дуккха” (SN 45.8).

Незнанието на Четирите Благородни Истини е Невежество. Следователно, „Трябва да свършите сами своята работа, защото Татхагатите (Татхагата, изключитено често срещан епитет, с който е наричан Буда и който означава „Така дошъл, така си отишъл“) само посочват Пътя” – Пътя към Ниббана. Човек трябва сам да го извърви.

Затова Бхиккху, който притежава мъдрост, притежава върховната основа на мъдростта. Защото това Бхиккху, е върховната благородна мъдрост, а именно, знанието за унищожаването на цялото страдание. Освобождаването на такъв човек, основано върху истината, е непоклатимо. Защото лъжливо е това, което има измамна природа, а истинско е това, което има неизмамна природа – Ниббана.  Ето защо всеки Бхиккху, който притежава тази истина, притежава върховната основа на истината. Защото тя, Бхиккху, върховната благородна истина, Ниббана, няма измамна природа“ (MN, Dhātuvibhanga Sutta, стр. 1093).