Защо му е на човек да става аскет? Краткият отговор е, в името на окончателното освобождение, Ниббана. А как се постига Ниббана? Краткият отговор е, като се следва и развива Благородния Осморен Път.  Чрез унищожаване на всичката алчност, страст, желание, омраза, зложелателство и невежество; чрез унищожаване на всички умствени замърсявания, като се спазва морал и самодисциплина, като се живее по правилата на етиката, като се практикува усърдно и се развива висшето знание, наречено „знание, което превъзхожда всичко“ – мъдрост (пання). Ако човек следва и развива Пътя, ако човек живее съгласно Пътя, той или тя ще предприемат съвсем същото пътуване до Ниббана, което и Буда и ще вкусят от същия плод, от който и Буда. Нито повече, нито по-малко.

Всички „стъпки“ или компоненти на Пътя започват с думата „правилен“ и независимо че тя е обратното на „неправилен“, тук има значение на това, което носи положителни резултати, както „правилният“ ключ, който отключва вратата. Не става въпрос за това да сме „доброто момче“, или „героя от приказката“, а за най-ефективния и единствен начин за пряко преживяване на Ниббана. Дали е възможно?

Да, като се следва Благородния Осморен Път, който е:

1. Правилен Възглед (самма диттхи),
2. Правилна Мотивацияили Правилно Намерение(самма санкаппа),
3. Правилна Реч (самма вачча),
4. Правилно Действие (самма камманта),
5. Правилен Начин на Живот (самма аджива),
6. Правилно Усилие (самма ваяма),
7. Правилно Осъзнаване (самма сати),
8. Правилна Концентрация (самма самадхи).

Правилният Възглед е на първо място. Той е началната, най-първа „стъпка“ на оттегляне, на отдръпване от света, на разединяване от света, на прекратяване на привързаността към света. Това е стъпката, в която човек си казва: „Стига, аз бях дотук!“ Лесно да се каже, но трудно да се изпълни. Защо? Отглеждането на домати и гледането на телевизия е къде, къде по-лесно, нали? Ето защо много малко предприемат Пътя и още по-малко, ако изобщо вече има такива, предприемат дългото пътуване до края, защото знаят, че усилието си заслужава. А заради скептичните възгледи и заради мързела и съмнението, че усилието си заслужава, не можем да завършим пътуването към Ниббана.

Какво прави Пътя толкова труден? Нашите възприятия (пали: сання, скт: самджня), свързани с нашите грешни възгледи (диттхи, дришти) го правят труден. Нашите възприятия са тясно свързани с нашите възгледи. Тези двете – възприятия и възгледи – влияят на нашето мислене (читта) и генерират умствени импулси (четанà) – подтика, волята да действаме. Тези умствени импулси образуват и оформят нашите умствени конструкции (санкхара, самскара), наричани още кармични вероятности или полето на карма (пали: камма). Те, санкхарите, са нашата карма, нивото, на което се намираме в момента или светът, в който живеем. Те са това, което обуславя бъдещите животи, защото умствените конструкции или умствените формирования (понякога наричани умствени измишльотини и дори умствени ферментации) обуславят съзнанието. Знаенето и виждането на това има първостепенно значение, защото води до елиминиране на всички грешни възгледи, общо 62 на брой, от нашите умствени конструкции. Това се нарича „пречистване на ума“. Ето защо Правилният Възглед е на първо място. (62 грешни възгледа са подробно описани и разяснени в Брахмаджала Сутта, Brahmajāla Sutta.) 

Независимо че Правилният Възглед е на първо място, той не може да се отглежда без спазването на морал (сила), което означава, че Правилната Реч, Правилното Действие и Правилният Начин на Живот трябва да се практикуват до съвършенство преди да се постигне Правилния Възглед. Моралът винаги е на първо място! Моралът е мястото, от което Пътят започва. Как така? Това е така е, защото ако не се спазва морал, има разочарования и угризения и тогава ентусиазмът и усилието да се извърви Пътя и да се опита плода на Пътя – Ниббана – е малко. Поради разочарованията и угризенията умът е неспокоен, несвободен и нещастен. А когато човек е нещастен, той не може да постигне концентрация. А когато не може да постигне концентрация, той не може да разбере същността на Съществуването и да постигне Ниббана!

Но какво е Правилен Възглед? В своя пълен обхват, Правилният Възглед включва правилно разбиране на цялата Дхамма (Учението на Буда). Това означава не просто да се стремим към духовен напредък от живот в живот, но да се стремим към крайното окончателно и необратимо освобождение от страданието.

С чисто практическа цел Правилният Възглед е „ограничен“ до разбирането на Четирите Благородни Истини, Десетте Феномена, Закона за Карма, Трите Универсални Характеристики и Петте Препятствия.

• Четирите Благородни Истини са: Благородната Истина за Страданието, Благородната Истина за Възникване на Страданието, Благородната Истина за Прекратяване на Страданието и Благородната Истина за Пътя, водещ до Прекратяване на Страданието;
• Десетте феномена са: Съществува това, което е дадено, предложено, пожертвано. Има плод или резултат от добрите и лошите действия. Съществуват този свят, следващия свят, майка, баща, спонтанно родени същества; аскети и брахмини, които в отшелничество практикуват правилно и провъзгласяват този свят и следващия след него, тъй като са ги постигнали пряко, от собствен опит;
• Законът за Карма е: Ние сме родени от своята карма и сме наследници на своята карма. Единствено ние и само ние създаваме собствената си карма. Резултатите от нашите преднамерени действия (карма) са наши и само наши. Ние и само ние сме собственици на своята карма и никой не може и не трябва да бъде обвиняван за нашето нещастие или страдание. Намерението, четанà, е карма. „Намерението, волята, казвам аз, е карма (пали: камма). Имайки воля или намерение, човек извършва камма (действия) с тяло, реч и ум.“ Кармата е намерението, подтика, волята да се действа. В действителност, намерението играе ключова роля във всяко едно действие (умствено, речево или телесно), защото формира решение да се действа.

„Бхиккху (Монаси), човек с неправилен възглед, с неправилна мотивация, с неправилна реч, с неправилен начин на живот, с неправилно усилие, с неправилно осъзнаване, с неправилна концентрация, с неправилно знание и неправилно освобождение, каквато и телесна, речева или умствена карма да породи и предприеме в съответствие с този възглед и каквито и да са неговите намерения, копнежи, склонности и волеви действия, всички те водят до това, което е нежелано, нежадувано и неблагоприятно, до болка и страдание. По каква причина? По причина, че възгледът е лош.

…

Бхиккху, човек с правилен възглед, с правилна мотивация, с правилна реч, с правилен начин на живот, с правилно усилие, с правилно осъзнаване, с правилна концентрация, с правилно знание и правилно освобождение, каквато и телесна, речева или умствена карма да породи и предприеме в съответствие с този възглед и каквито и да са неговите намерения, копнежи, склонности и волеви действия, всички те водят до това, което е желано, жадувано, и благоприятно, до добруване и щастие. По каква причина? По причина, че възгледът е добър.“ (Aṅguttara Nikāya, V, 214).

• Трите Универсални характеристики (тилаккхана) са: (1) непостоянство, (2) страдание и (3) не-Аз (анаттà);
• Петте препятствия (ниварани) са: (1) умственото препятствие желание за сетивни удоволствия (камаччханда); (2) умственото препятствие омраза и зложелателство (вяпада); (3) умственото препятствие летаргия и мързел (тхина-миддха); (4) умственото препятствие безпокойство и разочарование (уддхачча–куккучча); (5) умственото препятствие съмнение или колебание (вичикиччха) – особено скептичното съмнение, отнасящо се до просветлението на Буда и неговото учение, Дхамма.

Правилна Мотивация или Правилно Намерение. Правилната Мотивация е това, което ни държи в Пътя. Тя е умственото състояние (четасика), което направлява ума към оттегляне, към отдръпване от света, към доброжелателство и ненасилие; към изоставяне на това, което причинява страдание. Тя е нашето намерение или воля да се движим към свободата, да постигнем тази свобода, която е край на страданието. За това става въпрос: освобождение от робството и освобождение от цялото страдание!

„А какво Бхиккху, е Правилна Мoтивация? Мотивация за отказване, мотивация за неизвършване на зло, мотивация за непричиняване на вреда. Това се нарича Правилна Мoтивация“ (SN II, 1528).

Правилна Реч. Истината винаги триумфира!

Нашата реч оказва влияние на другите хора, поради което трябва да сме наясно, че речта може да носи любов и омраза, да бъде подкрепяща и окуражаваща духовния път или да бъде вредна, измамна и лъжлива.

Правилната реч означава да избягваме лъжата, неверните думи, думите, предизвикващи раздор, обидните думи, и празните, безсмислени думи.

Също, преди да заговори, човек трябва да помисли дали това, което ще каже е вярно, от полза, добро (изречено с доброжелателство), приятно (не оскърбително) и навременно? С други думи, как се изразяваме словесно, е основна част от будистката практика. Трябва да можем да разпознаваме кой изказ води до положителни резултати и да говорим по същество и само когато е уместно.

„А какво Бхиккху, е Правилна Реч? Въздържане от лъжлива реч, въздържане от реч, сееща раздори, от груба реч и от празни приказки: това се нарича Правилна Реч“ (SN II, 1528).

Правилно Действие. Буда е разделил Правилното Действие на три части: въздържане от отнемане на живот, въздържане от кражба и въздържане от сексуални извращения. Това означава човек да не вреди на себе си и на другите. Затова той трябва да се въздържа от:

• отнемане на живота на което и да било същество
• вземане на това, което не е дадено доброволно
• сексуални извращения
• лъжа
• реч, причиняваща разкол
• обидни думи
• празни думи
• пожелаване на притежанията на другите или на тяхното служебно положение
• огорчение или възмущение от добрия късмет на другите
• тесногръдство или упорстване за неща, които човек не разбира напълно.

Правилен Начин на Живот „… Човек разграничава неправилния начин на живот като неправилен начин на живот и правилния начин на живот като правилен начин на живот. Това е правилен възглед. А какво е неправилен начин на живот? Интриганстване, предумване, намекване, омаловажаване и преследване на печалба. Това е неправилен начин на живот.

„А какво Бхиккху, е Правилен Начин на Живот? Това е Бхиккху, когато благородният ученик, след като е изоставил грешния начин на живот, изкарва прехраната си с правилен начин на живот. Това се нарича Правилен Начин на Живот“ (SN II, 1529).

Правилно Усилие. „А какво Бхиккху, е Правилно Усилие? Тук, в това учение, Бхиккху, Монахът поражда желание за невъзникване на все още невъзникналите неблагоприятни състояния. Той прави усилие, завихря енергия и отдава ума си на стремежа да постигне невъзникване на невъзникналите неблагоприятни състояния. Той поражда желание за изоставяне на вече възникналите неблагоприятни състояния … Той поражда желание да задържи възникналите благоприятни състояния, желание за тяхното неразрушаване, за тяхното нарастване и увеличаване. Той прави усилие, завихря енергия и отдава ума си на стремежа да задържи възникналите вече благоприятни състояния. Това се нарича Правилно Усилие“ (SN II, 1529).

Правилно Осъзнаване. Ролята на осъзнаването е да държи ума  буден, бдителен и ясно разбиращ какво се случва точно в този момент без да отдава внимание на други състояния. Това означава вниманието да е насочено към обекта, както е посочено в Махасатипаттхана Сутта, една от най-важните беседи, в която Буда е описал подробно процеса на медитация.

„Човек пребивава размишлявайки отново и отново върху тялото, кая, само като за тяло (не мое, не-Аз съм това тяло, а само като празна рамка, пуста форма от материя, състояща се от клетки, а те от своя страна състоящи се от Четирите Велики Елемента, махабхута – Земя, Вода, Огън и Вятър), бдителен, с ясно разбиране и осъзнаване, оставил настрана болката на света и породил стремеж да сложи край на този подтик, на това силно желание за съществуване и страданието, което това съществуване носи.

Човек пребивава размишлявайки отново и отново върху усещането, веданà, само като за усещане (не мое усещане, не-Аз усещам, а само като отговор и реакция, породени от същото това усещане), бдителен, с ясно разбиране и осъзнаване, оставил настрана болката на света и със стремеж да сложи край на този подтик, на това силно желание за съществуване и страданието, което това съществуване носи.

Човек пребивава размишлявайки отново и отново върху ума, читта, само като за ум (не мой ум, не-Аз мисля, а като за вечно променливи настроения), бдителен, с ясно разбиране и осъзнаване, оставил настрана болката на света и със стремеж да сложи край на този подтик, на това силно желание за съществуване и страданието, което това съществуване носи.

Човек пребивава размишлявайки отново и отново върху явленията, дхамма, само като за дхамми (не мои дхамми, не-Аз съм тези дхамми, а явления, които са пусти, без-същностни и в действителност – само променливи умствени състояния), бдителен, с ясно разбиране и осъзнаване, оставил настрана болката на света и със стремеж да сложи край на този подтик, на това силно желание за съществуване и страданието, което това съществуване носи. (MahāSatipaṭṭhāna Sutta).

Във всеки един от тези случаи, той се ръководи само от това, да осъзнава горните четири дхамми или феномени като събития, като най-обикновени появявания и да ги остави да следват своя естествен ход, като види причинно-следствената връзка между тях, като види кои фактори ги обуславят, кои ги придружават и кои водят до тяхното появяване и отминаване (идване и отиване, живот и смърт). „Само да осъзнаваш“ има този единствен смисъл, който се състои в бдителното съзерцаване на четирите дхамми: тяло, усещания, ум и умствени обекти. От своя страна дхаммите (умствените обекти) включват такива дхамми като петте препятствия, петте скандхи (купчини, наслоявания или групи от еднородни неща, към които се привързваме и които от своя страна са слепени от желанието), шестте основи на сетивата (аятани), седемте фактора или „части“ на просветлението и Четирите Благородни Истини. Така практикуването на Четирите Основи на Концентрацията е идентично с Правилното Осъзнаване, което е седмата „стъпка“ или компонент от Благородния Осморен Път. 

„А какво Бхиккху, е Правилно Осъзнаване? Тук, в това учение, Бхиккху, Монахът пребивава съзецавайки тяло в тялото (само тяло, не „Аз съм това тяло“) ревностно, с ясно разбиране и осъзнаване, след като е премахнал сребролюбието и недоволството, които има по отношение на света. Той пребивава съзерцавайки усещане в усещанията (само усещания, т.е. самото усещане усеща, не „Аз усещам“) ревностно, с ясно разбиране и осъзнаване, след като е премахнал сребролюбието и недоволството, които има по отношение на света. Той пребивава съзецавайки ум в ума (самият ум мисли, не „Аз мисля“) ревностно, с ясно разбиране и осъзнаване, след като е премахнал сребролюбието и недоволството, които има по отношение на света. Той пребивава съзерцавайки явления в явленията (само явления, дхамми, съществуват, не „Аз съществувам“) ревностно, с ясно разбиране и осъзнаване, след като е премахнал сребролюбието и недоволството, които има по отношение на света. Това се нарича Правилно Осъзнаване“ (SN II, 1529).

Правилна Концентрация. Функцията на Правилната Концентрация е да предизвиква силен пробив или скок на по-високо ниво!

„А какво Бхиккху, е Правилнa Концентрация? Тук, в това учение Монахът, уединен и откъснат от сетивни удоволствия, от неблагоприятни състояния, навлиза и пребивава в първата джхана (скт: дхияна, вглъбяване, медитативно състояние), която е съпроводена от мисъл за обекта на медитация, от мисъл, която задържа ума върху обекта на медитация и от възторг и щастие, породени от уединението. С утихването на мисълта за обекта и на мисълта, задържаща ума върху обекта, аскетът навлиза и пребивава във втората джхана, която има вътрешна убеденост и уравновесеност на ума, и възторг и щастие, родени от концентрацията. С утихването на възторга, той пребивава в уравновесеност и с ум, необезпокояван от нищо. Осъзнаващ и ясно разбиращ, той изпитва щастие с тялото; така той навлиза и пребивава в третата джхана, за която Будите казват: „Той е уравновесен, осъзнат, такъв, който пребивава в щастие“. С изоставянето на щастието и болката и с отминаването на предишните радост и неудовлетворение, той навлиза и пребивава в четвъртата джхана, която е нито неприятна, нито приятна и включва чисто осъзнаване вследствие на уравновесеността. Това се нарича Правилна Концентрация“ (SN II, 1529).

Веднъж, когато бил отседнал в Саваттхи, Буда казал: „Бхиккху, представете си, че остър стрък ориз или ечемик е „насочен“ неправилно (не с острието нагоре), така че когато го притиснем с ръка или бос крак, той да ни убоде и да ни пусне кръв. Само че това е невъзможно. Защо? Защото е насочен неправилно. По същия начин Бхиккху, ако Бхиккху има грешно насочен възглед и грешно указание за посоката на Пътя, може ли да проумее невежеството, да породи истинско знание и да постигне Ниббана? Това е невъзможно. Защо? Защото неговият възглед е насочен неправилно.

Бхиккху, представете си, че остър стрък ориз или ечемик е „насочен“ правилно (с острието нагоре), така че когато го притиснем с ръка или бос крак, той да ни убоде и да ни пусне кръв. Това е възможно. Защо? Защото е насочен правилно. По същия начин Бхиккху, ако Бхиккху има правилно насочен възглед и правилно указание за посоката на Пътя, той може да проумее невежеството, да породи истинско знание и да постигне Ниббана. Това е възможно. Защо? Защото неговият възглед е насочен правилно.

А как Бхиккху, става това? Тук, в това учение Бхиккху развива правилен възглед, който се основава на уединение, безпристрастност и прекратяване, които узряват в освобождение. Той развива  Правилен Възглед, Правилна Мотивация, Правилна Реч, Правилно Действие, Правилен Начин на Живот, Правилно Усилие, Правилно Осъзнаване и Правилна Концентрация, които се основават на уединение, безпристрастност и прекратяване, които узряват в освобождение.

По този начин с правилно насочен възглед, с правилни указания за Пътя Бхиккху проумява невежеството, поражда истинско знание и постига Ниббана“ (SN II, 1530).