Веднъж Буда бил отседнал в Саваттхи, в горичката Джета на манастира Анатхапиндика. Тогава почитаемият монах Каччаяна Готта се приближил до Благословения и след като се поклонил, седнал от едната му страна и го попитал: „Уважаеми, не разбирам какво е Правилен Възглед. Може ли да ме научите каква връзка има правилният възглед със света?“

„Общо взето, Каччаяна, объркването и заблудата по отношение на света възникват от възгледa за крайностите, за крайните противоположности: съществуване и не-съществуване. Но когато човек вижда възникването на света такова, каквото е и разграничава правилно, то „не-съществуването“ на света няма да му дойде на ум. Когато човек вижда прекратяването на света такова, каквото е и разграничава правилно, то „съществуването“ на света няма да му дойде на ум.

Общо взето, Каччаяна, този свят е в плен на привързаностите, прилепчивостите и пристрастията. Но този който не се въвлича и не се придържа към тези привързаности, тези застопорявания на съзнанието, тези пристрастия, мании и натрапчиви идеи и е сложил точка на въпроса за „Аз-а“ – у такъв няма несигурност или съмнение, че само страдание, когато възниква, възниква, и само страдание, когато умира, умира. В това си знание той е независим от другите. До тази степен, Каччаяна, съществува правилния възглед.

Всичко съществува е една крайност. Нищо не съществува е друга крайност. Избягвайки тези две крайности, Татхàгата (Буда) учи на Дхамма на средния път. От невежеството като условие възникват умствените конструкции (букв. умствени измишльотини). От умствените конструкции като условие възниква съзнанието. От съзнанието като условие възникват ума-и-материята (нама–рупа). От нама-рупа като условие възникват шестте основи на сетивата. От шестте основи на сетивата като условие възниква контакта. От контакта като условие възниква усещането. От усещането като условие възниква желанието. От желанието като условие възниква привързаността. От привързаността като условие възниква пораждането (бхава, случване, съществуване). От пораждането (случването) като условие възниква раждането. От раждането като условие възникват старост и смърт, скръб, мъка, болка, страдание и отчаяние. Така се поражда цялата тази маса от страдание.

Но с безостатъчното избледняване и прекратяване на същото това невежество настъпва прекратяване на умствените конструкции (измишльотини). С прекратяването на умствените конструкции настъпва прекратяване на страданието. С прекратяването на съзнанието настъпва прекратяване на нама-рупа. С прекратяването на нама–рупа настъпва прекратяване на шестте основи на сетивата. С прекратяването на шестте основи на сетивата настъпва прекратяване на контакта. С прекратяването на контакта настъпва прекратяване на усещането. С прекратяването на усещането настъпва прекратяване на желанието. С прекратяването на желанието настъпва прекратяване на привързаността. С прекратяването на привързаността настъпва прекратяване на пораждането (ставането). С прекратяването на пораждането настъпва прекратяване на раждането. С прекратяването на раждането настъпва прекратяване на старостта и смъртта, скръбта, мъката, болката, страданието и отчаянието. Така се прекратява цялата тази маса от страдание“.