„Бхиккху (Монаси), тези две крайности не бива да се следват от този, които е предприел отшелничество. Кои две? (Първо), преследването на сетивни удоволствия, които са низки, вулгарни, път на материалистите, позорни и неблагоприятни и (второ), преследване на самоунищожението, което е болезнено, позорно и неблагоприятно. Без да насочва курса към нито една от тези крайности, Татхàгата (Буда) се е пробудил за средния път, който поражда виждане и знание, водещо до покой, до пряко знание, до просветление, до Ниббана.

И какъв, Бхиккху, е този среден път, за който Татхàгата се е пробудил, който поражда виждане … водещо до Ниббана? Това е Благородният Осморен Път, който е:

1. Правилен Възглед (самма диттхи)
2. Правилна Мотивация (самма-санкаппа)
3. Правилна Реч (самма вача)
4. Правилно Действие (самма камманта)
5. Правилен Начин на Живот (самма аджива)
6. Правилно Усилие (самма ваяма)
7. Правилно Осъзнаване (самма сати)
8. Правилна концентрация (самма самадхи).

Това, Бхиккху, е средният път, за който Татхàгата се е пробудил и който поражда виждане и знание, водещо до покой, до пряко знание, до просветление, до Ниббана“ (SN II, 1844, превод на Бхиккху Бодхи, Bhikkhu Bodhi).

===============

Всичко (без Ниббана) има причина и всичко (без Ниббана) има резултат. Само че нищо не се произвежда от една единствена причина, светът не се поражда от една единствена причина, наречена Бог, Пуруша, Маха Брахма или някой друг. Не от Бог или от друга причина, защото има последователност. Какво означава това?

Ако нещата бяха произведени от една единствена причина, те щяха да възникнат всички по едно и също време, но ние знаем, че те възникват последователно. Освен това, възникването на света, на цялата тази маса от страдание, произлиза от невежество и желание.

Щом има желание, има и невежество.

От желанието произлиза привързаност, a от привързаността – съществуването, възникването. От възникването произлизат раждането, старостта и смъртта.

Ние не знаем, ние не виждаме причинността и като следствие не разбираме и не можем да приемем, че самото съществуване е резултат от причини и условия и като такова е страдание.

Процесът на съществуване е случване, имащо за условие Невежеството.

Как така?

„Поради невежеството като условие, Бхиккху, има умствени формации или умствени формирования (наричани още умствени конструкции, кармични импулси или кармични вероятности това или онова да се случи, да възникне, да започне да съществува). Дали Благословените (Буди) възникват или не, все още остава този елемент, тази свързаност на състоянията, тази редуваща се последователност  на състоянията, тази обусловена специфичност. Благословения я открива и прониква в нея. След като я открива и прониква в нея, той я обявява, учи на нея, прави я известна, установява я, разкрива я, разяснява и обяснява: ‘Вижте, казва той, Поради невежеството като условие има умствени формирования’ …

Те сe наричат взаимозависими възникнали състояния, Бхиккху … Състоянията, които са условия, трябва да се разбират като взаимозависимо възникване. Състоянията, породени от такива и такива условия са взаимозависими възникнали състояния“ (VisuddhiMagga, VM, 533-534).

С други думи, ние не виждаме, че причината, силата на обусловеността (или силата на кармичния потенциал) е това, което довежда до връзката причина-следствие. А без разбиране на обусловеността, учението на Буда не може  да се проумее.

Който вижда взаимозависимото възникване, вижда Дхамма (MN I, 191)

По-нататък, ние не можем да допуснем, че причината за възникването на страданието е тази жажда, тази привързаност към петте скандхи (пали: кхандха), изграждащи съществуването. Ние просто отказваме да допуснем, че причината за страданието е ненаситното желание и поради това не виждаме желанието по смисъла на Втората Благородна Истина. По същия начин не виждаме, че причината за прекратяване на страданието е прекратяване на същото това желание, което е Третата Благородна Истина. Следователно Благородният Осморен Път ни е чужд и в повечето случаи – безсмислен, поради което не виждаме основание да го следваме и с времето ставаме напълно нехайни за Четвъртата Благородна Истина, която е същият този Благороден Осморен Път. Но най-вече не виждаме и дори за миг не допускаме, че каквото наричаме „живот“ и „съществуване“ е Страдание и така ставаме напълно нехайни за Първата Благородна Истина. Това неразбиране, това незнание на Четирите Благородни Истини Буда дефинира като Невежество.

Но как се задвижва невежеството? Каква е причината за невежеството?

“Невежеството е непостоянно, Бхиккху, „пуснато в ход“, взаимозависимо-възникнало, обект на унищожение, обект на падане, обект на изчезване, обект на прекратяване” (VM, 534).

Невежеството се задвижва от незнанието на Четирите Благородни Истини.

Причината за невежеството е неутралното, безразлично усещане. Това е усещането към някой обект, който изглежда, че няма силни черти или характеристики. Поради това той не ни е интересен, не го разграничаваме като болезнен или приятен. Приятното усещане по навик се свързва с радост и желание, а неприятното – с отблъскване. Неутралното усещане се свързва със скука и объркване, но и с невежество, и като такова, то е основа на грешните възгледи. Липсата на осъзнаване и разбиране на размерите на неутралното усещане ни тласка да търсим нещо друго, по-интересно и по-стимулиращо. На ума му става скучно и той започва да търси нещо по-вълнуващо. Например, умът не иска да слуша Дхамма, игнорира я и започва да се озърта за нещо друго, по-приятно и по-вълнуващо! Основната тенденция на това неутрално усещане е да води до невежество и „нормалната“ реакция на такова усещане обикновено е „игнорирай го, не обръщай внимание“, „затвори го в шкафа и го забрави“! Ето защо знанието за възникването и изчезването на неутралните усещания е възможност неутралните усещания, а с това и невежеството, да се избягват. Ако не обръщаме внимание на възникването и изчезването на усещанията, особено на неутралните, невежеството ще расте все повече и повече понеже не среща никакви препятствия.

„Когато, Монаси, един монах е изоставил основната тенденция към похот, свързвана с приятно усещане; основната тенденция към омраза, свързвана с неприятно усещане и основната тенденция към невежество, свързвана с нито-приятно-нито-неприятно усещане, тогава той се нарича Монах без основни тенденции – такъв, който вижда правилно. Той е отсякъл ненаситните желания, разкъсал е оковите, пречупил е напълно самолюбието и е сложил край на страданието.” (SN 36:3).

Ние не знаем, че не знаем.

Ние не знаем, че Взаимозависимото Възникване е Закон за причината и следствието. А това, което този закон гласи е, че има само явления, дхамми или феномени в различни комбинации, които са резултат от нашите собствени преднамерени действия, следващи Закона на карма – причина-следствие, действие-резултат.

„Ако съществува това, съществува и онова“

Нито повече, нито по-малко!

Процесът на съществуване е случване!

Безусловно е вярно, че законът за Взаимозависимото Възникване е универсален закон, защото както всичко във физическия свят има някакво предишно състояние за своя причина, съвсем същото важи и за умствения свят и умствените състояния. Така нашето умствено и физическо съществуване, наричано нама-рупа (ум-и-материя, име-и-форма), зависи от причини и нищо, абсолютно нищо не може да възникне и съществува без да има предишна причина. И тъй като нищо (с изключение на Ниббана) не е постоянно и поради това – неунищожимо, няма никакъв вечен или непроменящ се елемент, който да се задържа от един момент на съзнанието в друг или да преминава от един живот в друг.

Нашият живот, нашето съществуване е само серия от вечно променящи се умствени и физически (нама-рупа) процеси и състояния, наричани общо „случвания“.

Нищо не продължава до следващия момент, тоест няма такъв елемент, няма такова нещо, което да преминава от един момент в друг, от един живот в друг. Буда учи, че няма нито Аз, нито личност, нито душа, която „напуска“ този живот тук и „взема“ нов живот или ново съществуване там. Това е така, защото всеки един момент умира. Да моментите, миговете също умират. Времето умира, изчезва и се „изнизва“, изплъзва се от съществуване. Нито пространството, нито времето, нито Време-Пространството са континуум. Един миг, един момент или едно състояние притежава единствено способността да обуслови (да бъде условие за) следващия момент или състояние да възникне, да започне да съществува, да се прояви. А когато се прояви, то става условие за следващия момент или състояние, независимо дали умствено или физическо, да възникне, след което изчезва на мига, умира. Този цикличен процес продължава и продължава чак до смъртта и един живот се равнява на една серия от много възникващи и умиращи моменти или процеси. Смъртта (с изключение на смъртта на Архат) не е прекъсване на тази серия. 

Серия или самтана означава физическите и умствени кхандхи, следващи без прекъсване в последователност, която има определено действие за своя първоначална причина. Последователните моменти от тази серия са различни: тогава казваме, че има развитие (паринама) или изменение на серията. Последният момент от това развитие притежава особена сила или способност незабавно да произведе резултат. В този смисъл този момент е различен от останалите и затова е наречен вишеша – върховен, висш, краен момент от развитието. Например, когато умът (читта) в момента на смъртта е „свързан с привързаност“, той има способността да произведе ново съществуване. Този ум има за свои предшестващи множество и то различни действия. Независимо от това, силата или енергията, проектирана от най-тежкото действие, е това, което „информира“ (или определя вида на) последната мисъл. При липса на тежко действие (убийство, жестокост, насилие и пр.), тази способност се генерира от най-близкото (до момента на смъртта) действие. Ако такова действие липсва, тази способност се генерира от най-често извършваното (по навик) действие и ако и такова липсва – от действие от минал живот.

Какво се случва в момента на смъртта?

Моментът на смъртта (чути) или състоянието на ума в момента на смъртта е наречен със специално име, чути-читта. Чути, смъртта, е краят на кармичната енергия на този живот. Това е последната от (обикновено) 17 читта-витхи. Умът получава и анализира цялата информация, предоставяна от сетивата и ума, в серия от (обикновено) 17 читти, които съставят процеса на познанието. Този последен момент (17-та читта-витхи) е физически и умствено слаб (мандикà), но ако човек е имал навика и дълго време е „практикувал“ определено замърсяване, това замърсяване се „проектира“ и в момента на смъртта става активно. Последният ум (17-та читта-витхи) непосредствено се следва от това активно замърсяване, което също получава специално име, патисандхи–винняна или патисандхи-читта (съзнание или ум, свързващ с новото прераждане). Точно този момент, моментът на възникване на  патисандхи-читта, притежава силата и енергията да произведе ново съществуване. Така процесът на съществуване се завърта отново (скт: правартита, пали: паваттана), превърта „напред“ и става причина за възникване на новото съществуване. Смъртта не е прекъсване. Смъртта не е край, с изключение смъртта на Архат.

Какво се случва, когато един Архат умира? Архат означава „такъв, който заслужава почести, уважение и преклонение, който е безсмъртен (от хата), който повече не е субект на раждане и смърт, който е унищожил замърсяванията, който е изживял живота, направил е каквото е трябвало да се направи, изоставил е товара, постигнал е целта, унищожил е оковите на съществуването, … преодолял е всички съмнения отнасящи се до триратна (трите скъпоценности), които са Буда, неговото Учение (Дхамма) и будистката общност (Сангха); до не-съществуването на душа; и до Закона за причината и следствието,… който е освободен, … който е жив без да генерира нова карма“.

Живото същество се състои от 5 компонента или групи, съставящи съществуването и наречени кхандхи (скт: скандхи). Те изграждат телата и умовете на всички чувстващи същества в света на сетивните желания (Камалока) и света на фините форми (Рупалока) и се проявяват като поток или серия от постоянно променящи се физически и умствени процеси.

Със смъртта на един Архат тази серия от постоянно променящи се физически и умствени процеси се прекратява, тоест на процеса на възникване на петте кхандхи е сложен край и патисандхи-читта (умът,свързващ с новото прераждане) не може повече да възникне, защото той зависи от карма, а Архатът е престанал да генерира нова карма и „липса на нова карма“ означава „липса на прераждане“.

Неслучайно Дхаммачаккапправаттана Сутта, Завъртане Колелото на Дхамма, е първата беседа, изнесена от Буда в Сарнатх след неговото просветление. Там той казва: “… Знание и прозрение възникнаха у мен. Непоклатимо е моето освобождение. Това е моето последно раждане. За мен няма повече следващи прераждания.”

Поради невежеството, поради незнанието на Четирите Благородни Истини човек се въвлича в преднамерени действия – добри или лоши – на тяло, реч и ум, които пораждат умствени конструкции или кармични импулси. Те са тази „воля“, този „подтик“, този „порив“ да се действа. Те са това или онова намерение, импулс, четанà или волята, която „подпира“ съзнанието от един момент в друг, от един живот в друг и която определя посоката, „пътя на кармата“ или „мястото“, в което следващото съзнание ще възникне отново. Това е начинът, по който умствените конструкции или кармични импулси стават условие за възникване на съзнанието. Заедно със съзнанието, започвайки от момента на зачеването, възниква нама–рупа (умът-и-материята) – живото същество с неговата физическа форма (рупа) и неговия умствен капацитет (нама). Живото същество е „снабдено“ с шест основи на сетивата или шест сетивни порти (садаятана), през които преминава целият умствен процес. Те са петте физически органа (очи, уши, нос, език и тяло) и умът като орган на знание. Наличието на сетивата прави възможно възникването на контакт (фасса) между съзнанието и неговия обект, а контактът става условие да се изпита усещане (веданà). Търчейки след приятните усещания, възниква неутолимо желание или жажда (танхà) и когато това желание се усили, то става условие за възникването на привързаност (упадàна), силна привързаност към обектите на желание. Подтикван от собствените си привързаности човек отново насочва вниманието си към обектите на желание и се въвлича в умишлени действия, копнеейки за ново съществуване, ново случване (бхава) на това или онова. По време на смъртта желанието за ново съществуване се подновява със започването на новия живот, което е раждане (джати) и завършва със старост-и-смърт (джарримарана).

В Saṁyutta Nikāya, Книгата за Причинността (Nidānavagga), 533 се казва:

„А какво Бхиккху, е невежеството? Незнание за страданието, незнание за възникването на страданието, незнание за прекратяването на страданието, незнание за пътя, водещ до прекратяване на страданието. Това се нарича невежество.

Така, Бхиккху, с 1) невежеството като условие,  2) възникват умствени конструкции; с умствените конструкции като условие, 3) съзнание; със съзнанието като условие, 4) име-и-форма (нама-рупа); с нама–рупа като условие, 5) шестте основи или източника на сетивата; с шестте основи или източника на сетивата като условие, 6) контакт; с контакта като условие, 7) усещане; с усещането като условие, 8) желание; с желанието като условие, 9) привързаност; с привързаността като условие, 10) случване/ставане; със случването като условие, 11) раждане; с раждането като условие, 12) възникват старост-и-смърт, скръб, печал, болка, недоволство и отчаяние. Такова е възникването на цялата тази маса от страдание …

Но безостатъчното изчезване и прекратяване на невежеството води до прекратяване на умствените конструкции; прекратяването на умствените конструкции води до прекратяване на съзнанието; прекратяването на съзнанието води до прекратяване на нама-рупа; прекратяването на нама-рупа води до прекратяване на шестте основи на сетивата; прекратяването на шестте основи на сетивата води до прекратяване на контакта; прекратяването на контакта води до прекратяване на усещането; прекратяването на усещането води до прекратяване на желанието; прекратяването на желанието води до прекратяване на привързаността; прекратяването на привързаността води до прекратяване на случването/ставането; прекратяването на случването води до прекратяване на раждането; прекратяването на раждането води до прекратяване на старостта-и-смъртта. Такова е прекратяването на цялата тази маса от страдание.”

=============

Веднъж почитаемият Ананда отишъл при Буда, поклонил се, седнал от едната му страна и казал: „Невероятно е, Уважаеми господине, удивително е, че колкото и дълбоко да е това взаимозависимо възникване, колкото и дълбоко да изглежда, на мен ми се струва ясно като бял ден“. „Не говори така, Ананда, не говори така! Взаимозависимото възникване е дълбоко и изглежда дълбоко. Поради неразбирането и незнанието на това учение хората са се оплели като в примка, омотали са се като кълбо конци, като вплетени тръстики и не могат да избегнат местата на загуба, лошите места, подземния свят и прераждането“ (Mahānidāna Sutta, Digha Nikāya, 143, превод на Бхиккху Суджато,  Bhikkhu Sujato).

Докато невежеството и желанието остават, цикълът от прераждания продължава … Кармата или цикълът от прераждания се върти и върти и става условие страданието да се увеличава и продължава.

=============

Това е само кратко изложение на Взаимозависимото Възникване. Горещо препоръчвам (на ползващите английски език) да чуят лекцията на Бхиккху Самахита, който за огромна наша жалост ни напусна през октомври 2019 г:

Трябва да помним, че Взаимозависимо възникване означава, че  никое явление не възниква от нищото, нито може да съществува самò по себе си, тоест не зависи от условия. Нищо освен Ниббана не съществува без причини и условия.

Ако съществува това, съществува онова