Беседа за Великата Четиридесетица
Маха-чаттарисака Сутта
Беседа за Великата Четиридесетица
Така съм чул. Веднъж Благословения бил отседнал в Саваттхи, в гората Джета, където се намирал манастира Анатхапиндика. Там се обърнал към монасите: „Монаси!“
„Да, Почитаеми,“ отвърнали монасите.
Благословения казал: „Монаси, ще ви науча на благородната правилна концентрация с нейните поддържащи и необходими условия. Слушайте внимателно какво ще кажа.
„Да, Почитаеми,“ отвърнали монасите.
Благословения казал: „Какво, Монаси, е благородната правилна концентрация с нейните поддържащи и необходими условия? Всяка целенасоченост на ума, „снабдена“ с тези седем фактора: правилен възглед, правилна мотивация, правилна реч, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие и правилно осъзнаване, се нарича „благородна правилна концентрация с нейните поддържащи и необходими условия.“
[1] От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? Човек различава неправилния възглед като неправилен възглед и правилния възглед като правилен възглед. Това означава правилен възглед. А какво е неправилен възглед? „Не съществува такова нещо, за което да се каже, че е дадено, предложено, пожертвано. Няма плод или резултат от добрите и лошите дела. Не съществува нито този свят, нито следващ свят, нито майка, нито баща, нито спонтанно родени същества; нито отдадени на размишление аскети и брахмини, които, странстващи и практикуващи правилно, обявяват, че този свят и следващият след него могат пряко да се знаят и да бъдат реализирани, тъй като са го постигнали“. Това е неправилен възглед.
А какво е правилен възглед? Правилният възглед, казвам аз, е два вида: има правилен възглед с оттичащи се отпадъци и от страната на заслугите, чиито резултат е придобиване [на съществуване]; и има правилен възглед, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, надвишаващ всичко и фактор за [постигане на] Пътя.
„А какво е правилен възглед с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чиито резултат е придобиване? „Съществува такова нещо, което е дадено, предложено, пожертвано. Има плодове и резултати от добрите и от лошите дела. Този свят и следващите светове съществуват. Има майка и баща. Има спонтанно родени същества. Има отдадени на размишление аскети и брахмини, които, странстващи и практикуващи правилно, обявяват, че този свят и следващият след него могат пряко да се знаят и да бъдат реализирани, тъй като са го постигнали.“ Това е правилен възглед с оттичащи се остатъци, на страната на заслугите, чиито резултат е придобиване.
А какво е правилен възглед, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, превъзхождащ всичко, фактор за Пътя? Различаването, умението да се различава, силата на различаването, анализът на качествата като фактор за просветление, факторът правилен възглед за Пътя[1] у този, който развива Благородния Път, чийто ум е благороден, чийто ум е без оттичащи се отпадъци, такъв, който е напълно притежаван от Благородния Път. Това е правилният възглед, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, надвишаващ всичко и фактор за постигане на Пътя.
Човек прави усилие за изоставяне на неправилния възглед и за навлизане в правилния възглед. Това е правилно усилие. Човек е осъзнат за изоставянето на неправилния възглед и за навлизането и оставането в правилния възглед. Това е правилно осъзнаване.[2] Така тези три качества – правилен възглед, правилно усилие и правилно осъзнаване – се въртят и обикалят около правилния възглед.
[2] От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? Човек различава неправилната мотивация като неправилна мотивация и правилната мотивация като правилна мотивация. Това е правилна мотивация. А какво е неправилна мотивация? Да бъдеш мотивиран от сетивата, от зложелателство и от желание да навреждаш. Това е неправилна мотивация.
А какво е правилна мотивация? Правилната мотивация, казвам аз, е два вида: Има правилна мотивация с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване; и има правилна мотивация, която е благородна, без оттичащи се отпадъци, превъзхождаща всичко, фактор за постигане на Пътя.
А какво е правилна мотивация с отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване? Мотивация на отречение, мотивация, свободна от зложелателство и мотивация за ненавреждане. Това е правилна мотивация с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване.
А какво е правилна мотивация, която е благородна, без отпадъци, превъзхождаща всичко, фактор за постигане на Пътя? Мисленето, целенасоченото мислене, намерението, умствената решимост, „застопоряването“ на ума и концентрираното осъзнаване у този, който развива Благородния Път, чийто ум е благороден, чийто ум е без оттичащи се отпадъци, който е напълно притежаван от Благородния Път. Това е правилният възглед, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, надвишаващ всичко и фактор за постигане на Пътя.
Човек прави усилие за изоставяне на неправилната мотивация и за навлизане в правилната мотивация. Това е правилно усилие. Човек е осъзнат за изоставянето на неправилната мотивация и за навлизането и оставането в правилната мотивация. Това е правилно осъзнаване. Така тези три качества – правилен възглед, правилно усилие и правилно осъзнаване – се въртят и обикалят около правилната мотивация.
[3] От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? Човек разграничава неправилната реч като неправилна реч и правилната реч като правилна реч. Това е правилен възглед. А какво е неправилна реч? Лъжа, реч, която сее раздор, обидна реч и празни приказки. Това е неправилна реч.
А какво е правилна реч? Правилната реч, казвам аз, е два вида: правилна реч с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване; и правилна реч, която е благородна, без оттичащи се отпадъци, превъзхождаща всичко, фактор за постигане на Пътя.
А какво е правилна реч с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване? Въздържане от лъжа, от реч, сееща раздори, от обидна реч и от празни приказки. Това е правилна реч с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване.
А какво е правилна реч, която е благородна, без оттичащи се отпадъци, превъзхождаща всичко, фактор за постигане на Пътя? Въздържане, прекратяване, ограничаване и избягване на четирите вида неправилна реч от човек, който развива Благородния Път, чийто ум е благороден, чийто ум е без оттичащи се отпадъци, който е напълно притежаван от Благородния Път. Това е правилната реч, която е благородна, без оттичащи се отпадъци, превъзхождаща всичко, фактор за постигане на Пътя.
Човек прави усилие за изоставяне на неправилната реч и за навлизане и оставане в правилната реч. Това е правилно усилие. Човек е осъзнат за изоставянето на неправилната реч и за навлизането и оставането в правилната реч. Това е правилно осъзнаване. Така тези три качества – правилен възглед, правилно усилие и правилно осъзнаване – се въртят и обикалят около правилната реч.
[4] От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? Човек разграничава неправилното действие като неправилно действие и правилното действие като правилно действие. Това е правилен възглед. А какво е неправилно действие? Убийство, вземане на това, което не е дадено, сексуални извращения. Това е неправилно действие.
А какво е правилно действие? Правилното действие, казвам аз, е два вида: правилно действие с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване; и правилно действие, което е благородно, без оттичащи се отпадъци, превъзхождащо всичко, фактор за постигане на Пътя.
А какво е правилно действие с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване? Въздържане от убийство, от вземане на това, което не е дадено и от сексуални извращения.[3] Това е правилно действие с оттичащи се отпадъци, на страната на заслугите, чийто резултат е придобиване.
А какво е правилно действие, което е благородно, без оттичащи се отпадъци, превъзхождащо всичко, фактор за постигане на Пътя? Въздържане, прекратяване, ограничаване и избягване на трите вида неправилно действие от човек, който развива Благородния Път, чийто ум е благороден, чийто ум е без оттичащи се отпадъци, който е напълно притежаван от Благородния Път. Това е правилното действие, което е благородно, без оттичащи се отпадъци, превъзхождащо всичко, фактор за постигане на Пътя.
Човек прави усилие за изоставяне на неправилното действие и за навлизане в правилното действие. Това е правилно усилие. Човек е осъзнат за изоставянето на неправилното действие и за навлизането и оставането в правилното действие. Това е правилно осъзнаване. Така тези три качества — правилен възглед, правилно усилие и правилно осъзнаване — се въртят и обикалят около правилното действие.
[5] От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? Човек разграничава неправилния начин на живот като неправилен начин на живот и правилния начин на живот като правилен начин на живот. Това е правилен възглед. А какво е неправилен начин на живот? Интриганстване, предумване, намекване, омаловажаване и преследване на печалба. Това е неправилен начин на живот.
А какво е правилен начин на живот? Правилният начин на живот, казвам аз, е два вида: правилен в начин на живот с оттичащи се отпадъци и от страната на заслугите, чиито резултат е придобиване; и правилен начин на живот, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, надвишаващ всичко и фактор за Пътя.
А какво е правилен начин на живот с оттичащи се отпадъци и от страната на заслугите, чиито резултат е придобиване? Случва се ученик от благородните ученици да изостави неправилния начин на живот и да се изхранва с правилен начин на живот. Това е правилен в начин на живот с оттичащи се отпадъци и от страната на заслугите, чиито резултат е придобиване.
А какво е правилен начин на живот, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, надвишаващ всичко и фактор за Пътя? Въздържане, прекратяване, ограничаване и избягване на неправилния начин на живот от човек, който развива Благородния Път, чийто ум е благороден, чийто ум е без оттичащи се отпадъци, който е напълно притежаван от Благородния Път. Това е правилният начин на живот, който е благороден, без оттичащи се отпадъци, превъзхождащ всичко, фактор за постигане на Пътя.
Човек прави усилие за изоставяне на неправилния начин на живот и за навлизане в правилния начин на живот. Това е правилно усилие. Човек е осъзнат за изоставянето на неправилния начин на живот и за навлизането и оставането в правилния начин на живот. Това е правилно осъзнаване. Така тези три качества – правилен възглед, правилно усилие и правилно осъзнаване – се въртят и обикалят около правилния начин на живот.
От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? У човек с правилен възглед възниква правилна мотивация. У човек с правилна мотивация възниква правилна реч. У човек с правилна реч, правилно действие … У човек с правилно действие, правилен начин на живот … У човек с правилен начин на живот, правилно усилие … У човек с правилно усилие, правилно осъзнаване … У човек с правилно осъзнаване, правилна концентрация … У човек с правилна концентрация, правилно знание … У човек с правилно знание възниква правилно освобождение.[4] Така Ученикът е надарен с осем фактора, а Архатът – с десет.
От тези правилният възглед е предтеча. И как правилният възглед е предтеча? У човек с правилен възглед неправилният възглед е отстранен. Многото лоши, неблагоприятни качества, които се задвижват от грешния възглед като условие, също са отстранени, докато многото благоприятни качества, които имат правилен възглед за свое условие, достигат кулминацията на своето развитие. У човек с правилна мотивация неправилната мотивация е отстранена … У човек с правилна реч неправилната реч е отстранена … У човек с правилно действие неправилното действие е отстранено … У човек с правилен начин на живот неправилният начин на живот е отстранен … У човек с правилно усилие, неправилното усилие е отстранено … у човек с правилно осъзнаване неправилното осъзнаване е отстранено … У човек с правилна концентрация неправилната концентрация е отстранена … У човек с правилно знание неправилното знание е отстранено … У човек с правилно освобождение неправилното освобождение е отстранено. Многото лоши, неблагоприятни качества които възникват, защото имат неправилното освобождение за условие също са отстранени, докато многото благоприятни качества, които имат правилното освобождение за свое условие достигат кулминацията на своето развитие.
Така Монаси, има двадесет фактора на страната на благоприятното и двадесет – на страната на неблагоприятното.
Тази Дхамма беседа за Великата Четиридесетица е задействана, пуснатата е в движение и не може да бъде спряна от никой, отдаден на съзерцание или от брахман, или от дева (божество), или от Мара (бога на смъртта), или от Брахма или от който и да било в света.
Ако някой, отдаден на съзерцание аскет или брахман си мислят, че Дхамма беседата за Великата Четиридесетица трябва да бъде потъпкана или отхвърлена, ще има десет основателни последици от това тяхно решение и те ще формират тук и сега основата за тяхното потъпкване. Ако той потъпче правилния възглед, той ще уважава всеки отдаден на съзерцание аскет и брахман, които имат грешен възглед; Той ще ги възхвалява. Ако той потъпче правилната мотивация … правилната реч … правилното действие … правилният начин на живот … правилното усилие … правилното осъзнаване … правилната концентрация … правилното знание … Ако той потъпче правилното освобождение, той ще уважава всеки отдаден на съзерцание аскет и брахман, които имат неправилно освобождение и ще ги възхвалява. Ако някой, отдаден на съзерцание аскет или брахман си мисли, че Дхамма беседата за Великата Четиридесетица трябва да бъде потъпкана или отхвърлена, ще има десет основателни последици от това тяхно решение и те ще формират тук и сега основата за тяхното потъпкване.
Дори Васса и Бхання, чиито учители от Оккала са били защитници на не-причинността, на не-действието и на не-съществуването, няма да помислят за това тази Дхамма беседа за Великата Четиридесетица да бъде потъпкана и отхвърлена. Защо? От страх от критика, от оборване и позор.“
Това е, което Благословеия каза. Благодарни, монасите останаха във възторг от думите на Благословения.
Бележки:
- 1. Тази различни фактори всички са еквивалент на знанието от гледна точка на Четирите Благородни Истини. Връзката между тези четири истини и последващото благоприятно или неблагоприятно действие е показана в Самютта Никая, SN 46.51, Където се посочва, че анализът на качествата като фактор за просветление, се подхранва от отдаване на подходящото внимание на това дали качествата са благоприятни или не.
- 2. Отбележете, че осъзнаването тук играе активна роля и то с всички фактори (компоненти) на Пътя. То не е просто приемане на неправилните и правилните възгледи. Напротив, в каноничния смисъл то е умът да помни – да помни да изоставя факторите за неправилния път и да навлезе и остане във факторите на правилния път.
- 3. SN 45.8 дефинира правилното действие като въздържане от убийство, от вземане на това, което не е дадено и въздържане от нецеломъдрие.
- 4. SN 48.46 приравнява благородното освобождение с умението за концентрация (see SN 48.10).