Дхамма (скт. дхарма) е това, което носи (дхàрана) уникалните характеристики на всяко едно нещо. Тя обаче не е нещото. Тя не е неговите характеристики. Тя носи информацията за нещото и за неговите характеристики. Както казва С.Н. Гоенка, „Тя е това, което e вложено (дхаретити дхаммам), това, поради което специфичната същност на всяко нещо живее „. Без това, което „държи“, което „носи“, нещото не може да „стане“, не може да се „подкара“, не може да го има, не може да стои.

Дхамма в никакъв случай и по никакъв начин не може да се оприличи на „душа“, „божествена частица“, „неунищожима, вечна и абсолютна субстанция“, „космическо съзнание“,   и пр., защото в Будизма вечна е само Ниббана (скт. Нирвана), а тя не е „нещо“.

Дхамма още е „това, което маркира и носи собствената си природа“ (сабхава дхарано – носи собственото си случване, носи собственото си съществуване), тоест тя е това, което не зависи от никаква друга по-крайна или пределна реалност – тя е вложената финална, кулминационна природа на всяко нещо, градивната тухла на съществуването.

Дхаммите са обусловени и необусловени.

Обусловените дхамми са наречени така, защото зависят от причини и условия. Всички обусловени дхамми са нечисти. Защо? Те са нечисти, защото замърсяванията полепват по тях.

Кои са необусловените дхамми? Ниббана е необусловена и чиста, защото замърсяванията не полепват по нея.

Всички дхамми – обусловени и необусловени – са класифицирани като:

• параматтха дхамми (върховни, крайни, пределни дхамми),
• нама-рупа (ум-и-материя; име-и-форма, менталност-материалност),
• кхандхи (скт. скандха или купчина, струпване, група от 3 неща: сетивен орган, външен обект и съзнание, което регистрира този външен обект), към които се привързваме.

Параматтха дхаммите са: ум, умствени състояния, материя и Ниббана.

Първите три параматтха дхамми – умът (читта), умствените състояния (четасика) и материята (рупа) – са каквото наричаме нама–рупа или ум и материя. Всички те са обусловени и са подробно обяснени тук.

Първите три също са класифицирани и като пет кхандхи, към които се привързваме. Петте кхандхи са: 

1) кхандхата на физическата материя, рупа,
2) кхандхата на усещанията, веданà,
3) кхандхата на възприятията, сання,
4) кхандхата на умствените конструкции, санкхара и
5) кхандхата на съзнанието, винняна.

Независимо как са наречени, дали параматтха (върховни, пределни, крайни), дали нама–рупа (ум-и-материя) или пет кхандхи на привързване, те са светът, възникването, страданието, центърът на грешните възгледи и мнения. Те са самото съществуване. Те са Мара.  А самото съществуване е процес от различни събития.

Дхамма също се превежда като феномен, състояние, явление, нещо, обект на ума (дхамма-аятана) – минал, настоящ или бъдещ, физически или умствен, обусловен или необусловен, реален или имагинерен. Дхамма може да се оприличи на събитие или умствено състояние, което трае един Планк-момент или 10^-44 сек.

В предговора към Дхатукатха (Dhātukathā) почитаемият Теин Нюн казва: „Едно примигване на очите или един проблясък на светкавица, който трае една микросекунда (10⁶ sec), е мигът, в който възникват и умират един трилион (10¹⁵) умствени елемента или мисловни импулса. Тоест за една секунда възникват и умират 10¹⁵ x 10⁶ = 10²¹ умствени елемента или мисловни импулса.”

Но това е само приблизително.

Почитаемият Бхиккху (Монах) Самахита, Bhikkhu Samāhita (1960-2019) дава още по-голямо число 10^-44

Тази невероятно кратка продължителност на умствените елементи или умствени импулси ни казва, че всяка секунда възникват и умират 10⁴⁴ умствени импулса!!! Може ли изобщо да си представим 10⁴⁴ умствени импулса в секунда?

Всички обусловени дхамми се наричат обусловени, защото зависят от условия. Обусловен, самскрита (пали: санкхата) е „това, което е било създадено“. В действителност една дхамма не мени природата си при смяна на времевия период (минал, настоящ или бъдещ). Очевидната промяна и илюзорното движение на една дхамма се дължат на нейната серийна последователност – една серия от последователни моменти, една серия от различни моментни състояния, проявяващи се в съседни места едно след друго.

Не съществува дхамма, която да е породена от една единствена причина. Освен това тя съществува, след като е била несъществуваща. Как така?

(1) Всяка дхамма (моментно проявление) съществува, след като е била несъществуваща (времето също се състои от отделни моменти и не е континуум): нейното съществуване, следващо след нейното не-съществуване, е нейното възникване.

(2) След като е съществувала, тя повече не съществува: това е нейното изчезване или смърт. Когато изчезне, тя не отива никъде, тоест умира в мястото, в което е възникнала.

(3) Продължителността на една дхамма е низ или серия от моменти, следващи един след друг. В действителност, ако непосредствено следващият момент наподобява предишния момент, то тогава той е негов заместител и ние казваме, че предишната дхамма все още съществува, все още продължава. Така последващият момент се счита за продължителност на предишния момент.

(4) Различието или не-подобието на „продължителността“ на момента наричаме трансформация.

Всички обусловени дхамми възникват от причини и условия, което значи, че никоя дхамма не възниква случайно, напосоки, или просто ей така, от само себе си. Ако всички необходими условия са налице, всяка обусловена дхамма, всеки обусловен феномен или явление ще възникне. Никой никога не може да предотврати неговото възникване и никой бог не може да има нищо общо с неговото създаване. Щом всички необходими условия са налице, която и да било обусловена дхамма ще възникне.

Единствено Ниббана е напълно свободна от условия! Тя не възниква, не изчезва и не умира. Ето защо Ниббана е наречена „елементът безсмъртие“, „фòрмата“ на щастието, което не изчезва, „абсолютният покой“.

Всички обусловени дхамми зависят от условия, а самите условия са други дхамми. Те от своя страна стават условия за възникването на други дхамми. Така тази зависимост непрекъснато произвежда нови състояния, нови феномени, нови проявления и това е, което Буда нарича Взаимозависимо Възникване. То също е непрекъснатата, постоянна игра на Самсара.

Има само явления, дхамми, явяващи се в различни комбинации, които са резултат от нашите преднамерени действия и които следват Закона на карма: действие-резултат, причина-следствие.

Тъй като не са нито форма (материя), нито ум, всички дхамми са пусти от „тук и сега“, пусти откъм душа, Аз, личност, индивидуалност, пусти откъм каквато и да било вечна субстанция или неунищожима същност. Всички дхамми, включително Ниббана, са „вкоренени“ в Пустотата – това е Учението на Буда. Това е, което той нарича „Крайна Реалност“ или „Това-то“, татхатà.

Ако не виждаме пустата природа на всички явления, ако не виждаме причината и резултата, ако не виждаме непостоянството, ако не виждаме, че не съществува никаква божествена частица или каквато и да било неизменна и вечна същност, то независимо усилията, независимо жестоките ограничения и лишения, които си самоналагаме, няма да постигнем Ниббана.

Следователно, разбирането, виждането на Пустата същност на всички дхамми е решаващо за освобождение от страданието.

==============

Тъй като учението на Буда е най-щателната и безпогрешна класификация на всичкo съществуващо, която сочи и причинната връзка, и зависимостта между всичкo съществуващо, горещо препоръчваме да се запознаете с тази класификация тук