MАХАВЕДАЛЛА СУТТА

Великата серия

от въпроси и отговори

1. ТАКА СЪМ ЧУЛ.

Веднъж Благословения бил отседнал в Саваттхи, в гората Джета в парка Анатхапиндика. Тогава една вечер почитаемият Маха Коттхита станал от медитация, отишъл при почитаемия Сарипутта, и разменил поздрави с него. Когато тези учтиви приятелски поздрави приключили, той седнал от едната страна на почитаемия Сарипутта и казал:

(МЪДРОСТ, РАЗГРАНИЧАВАНЕ) 

2. Казва се: „Човек, който не е мъдър, е човек, който не е мъдър“, приятелю. По отношение на какво се казва „Човек, който не е мъдър“?

„Човек, който не разграничава, е човек, който не разбира мъдро, приятелю, ето защо се казва „Човек, който не е мъдър“. А какво е това, което той не разграничава и не разбира мъдро? Той не разграничава мъдро „Това е страдание“ или не разграничава мъдро „Това е възникването на страданието“, или не разграничава мъдро „Това е прекратяването на страданието“, или не разграничава мъдро „Това е пътят, водещ до прекратяване на страданието“. „Човек, който не разграничава мъдро, е човек, който не разбира мъдро“, приятелю, ето защо се казва „Човек, който не е мъдър“. Казвайки: „Добре, приятелю“, почитаемият Маха Коттхита останал възхитен и зарадван от думите на почитаемия Сарипутта. След което задал следния въпрос:

3. Казва се „Човек, който разграничава, е човек, който е мъдър“, приятелю. По отношение на какво се казва „Човек, който е мъдър“?

„Човек, който мъдро разграничава, е човек, който мъдро разбира, приятелю, ето защо се казва „Човек, който е мъдър“. Какво е човек, който мъдро разбира? Човек, който мъдро разграничава „Това е страдание“ или мъдро разграничава „Това е възникването на страданието“, или мъдро разграничава „Това е прекратяването на страданието“, или мъдро разграничава „Това е пътят, водещ до прекратяване на страданието“. Човек, който мъдро разграничава, е човек, който мъдро разбира, приятелю, ето защо се казва „Човек, който е мъдър“.

(СЪЗНАНИЕ)

4. Казва се „Съзнание, съзнание“, приятелю. По отношение на какво се казва „съзнание?“

„То осъзнава (разграничава), то осъзнава, приятелю, ето защо се казва „съзнание“. Какво осъзнава, какво разграничава? То осъзнава [това е] приятно, то осъзнава [това е] болезнено, то осъзнава [това е] нито-болезнено-нито-приятно. То осъзнава, то осъзнава, приятелю, ето защо се казва „съзнание“.

5. „Мъдрост и съзнание, приятелю – дали тези състояния са свързани или несвързани? И дали е възможно да се отдели едното от другото, за да се опише разликата между тях?“

„Мъдрост и съзнание, приятелю – тези състояния са свързани, не са несвързани и е невъзможно да се отдели едното от другото, за да се опише разликата между тях. Защото каквото човек мъдро разбира, това осъзнава, а каквото осъзнава, това мъдро разбира. Ето защо тези състояния са свързани, не са несвързани и е невъзможно да се отдели едното състояние от другото състояние, за да се опише разликата между тях“.

6. „Каква е разликата, приятелю, между мъдростта и съзнанието – тези състояния, които са свързани, а не несвързани?“

„Разликата, приятелю, между мъдрост и съзнание – тези състояния, които са свързани, а не несвързани, е следната: мъдростта трябва да се развива, а съзнанието трябва да се разбере напълно“.

(УСЕЩАНЕ)

7. Казва се „Усещане, усещане“, приятелю.  По отношение на какво се казва „усещане“?

„То усеща, то усеща, приятелю, ето защо се казва „усещане“. Какво усеща то? То усеща удоволствие, то усеща болка, то усеща нито-болка-нито-удоволствие. То усеща, то усеща, приятелю, ето защо се казва „усещане“.

(ВЪЗПРИЯТИЕ)

8. Казва се „Възприятие, възприятие“, приятелю.  По отношение на какво се казва „възприятие“?

„То възприема, то възприема, приятелю, ето защо се казва „възприятие“. Какво възприема то? То възприема синьо, то възприема жълто, то възприема червено и то възприема бяло. То възприема, то възприема, приятелю, ето защо се казва „възприятие“.

9. „Усещане, възприятие и съзнание, приятелю – дали тези състояния са свързани или несвързани? И дали е възможно да се отдели всяко от тези състояния от другите, за да се опише разликата между тях?“

„Усещане, възприятие и съзнание, приятелю – тези състояния са свързани, не са несвързани, и е невъзможно да се отдели нито едно от тях, за да се опише разликата между тях. Защото каквото човек усеща, това възприема, а каквото възприема, това осъзнава. Ето защо тези състояния са свързани, не са несвързани и е невъзможно да се отдели нито едно от тях, за да се опише разликата между тях“.

(ОКОТО НА РАЗГРАНИЧАВАНЕТО или ТОВА КОЕТО СЕ ЗНАЕ САМО ОТ УМА)

10. „Приятелю, какво може да се знае от изчистеното умствено-съзнание^[1], свободно от петте умения (на сетивата, вж. по-долу)?“

„Приятелю, посредством изчистеното умствено-съзнание, свободно от петте умения, Основата на безкрайното пространство може да се знае така: „Пространството е безкрайно“; Основата на безкрайното съзнание може да се знае така: „Съзнанието е безкрайно“; и Основата на нищото (Пустотата) може да се знае така: „Няма нищо“.

11. „Приятелю, посредством какво човек разбира, че дадено състояние може да се знае?“

„Приятелю, посредством окото на разграничаването (мъдростта) човек разбира, че дадено състояние може да се знае“.

12. „Приятелю, каква е целта на разграничаването (мъдростта)“?

„Целта на мъдростта, приятелю, е прякото знание, неговата цел е пълното разбиране, а неговата цел е изоставяне“.

(ПРАВИЛЕН ВЪЗГЛЕД)

13. „Приятелю, колко условия има за възникването на Правилен възглед?“

„Приятелю, има две условия за възникването на Правилен възглед: гласът на друг и мъдро внимание. Тези са двете условия за възникването на Правилен възглед“.

14. „Приятелю, посредством колко фактора (дхамми) се подпомага Правилния възглед, когато човек има осъзнатото освобождаване на ума за свой плод и награда и когато има освобождаването на ума посредством мъдрост за свой плод и награда?“

„Приятелю, Правилният възглед се подпомага от пет фактора, когато има осъзнатото освобождаване на ума за свой плод и награда и когато има освобождаването на ума посредством мъдрост за свой плод и награда. Тук [в това Учение], приятелю, Правилният възглед се подпомага от добродетел, учене, разискване, спокойствие и прозрение. Правилният възглед, подпомогнат от тези пет фактора има осъзнатото освобождаване на ума за свой плод и награда и освобождаването на ума посредством мъдрост за свой плод и награда“.

(СТАВАНЕ, СЪЩЕСТВУВАНЕ)

15. „Приятелю, колко вида съществуване има“?

„Има тези три вида съществуване, приятелю: съществуване в сферата на сетивата, съществуване в сферата на фината материя и нематериално съществуване“.

16. „Приятелю, как се случва следващото съществуване (прераждането) в бъдещето“?

Приятелю, прераждането на съществата в бъдещето се случва вследствие на насладата от това и онова, (изпитвана) от тази част от съществата, които са спънати от невежество и оковани от ненаситно желание (танха, жажда)“.

17. „Приятелю, как прераждането на съществата в бъдещето не се случва“?

„Приятелю, с избледняването на невежеството, с възникването на ясното знание и с прекратяването на ненаситността, прераждането на съществата в бъдещето не се случва“.  

(ПЪРВА ДЖХАНА^[2])

18. „Приятелю, какво е първата джхана“?

„Тук, приятелю, напълно оттеглен от сетивни удоволствия, оттеглен от неблагоприятни състояния, бхиккху (монахът) навлиза и пребивава в първата джхана, която се придружава от мисъл, насочваща към обекта на медитация, от мисъл, задържаща ума върху обекта на медитация, от възторг и радост, породени от уединението. Това е, което е наречено „Първа джхана“.

19. „Приятелю, колко фактора има първата джхана“?

„Приятелю, първата джхана има пет фактора“. Тук, когато бхиккху е навлязъл в първата джхана, в нея има насочваща мисъл, има задържаща мисъл (върху обекта), има възторг, има радост и уравновесен (необезпокояван, несмутим от нищо, балансиран) ум. Ето как първата джхана има пет фактора“.  

20. „Приятелю, колко фактора се изоставят в първата джхана и колко се притежават“?

„Приятелю, в първата джхана пет фактора се изоставят и пет фактора се притежават. Тук, когато бхиккху е навлязъл в първата джхана, сетивното желание е изоставено, зложелателството е изоставено, мързелът и тъпотата са изоставени, безпокойството и угризенията са изоставени и съмнението е изоставено. В нея има насочваща мисъл, задържаща мисъл, възторг, радост и уравновесен ум. По този начин в първата джхана пет фактора са изоставени и пет фактора са притежавани“.

(ПЕТТЕ УМЕНИЯ [на сетивата])

21. „Приятелю, всяко от тези пет умения на сетивата [да усещат] има своя собствена сфера, собствен обсег [на проявление] и не изпитва сферата и обсега на другите, тоест, умението на сетивото око [да вижда], умението на сетивото ухо [да чува], умението на сетивото нос [да мирише], умението на сетивото език [да вкусва] и умението на сетивото тяло [да осезава]. За тези пет умения на сетивата, всяко притежаващо отделна сфера и отделен обсег, без да изпитва сферата и обсега на другите, кое е мястото, което посещават и кое е това, което изпитва тяхната сфера и техния обсег”?

„Приятелю, от тези пет умения на сетивата всяко има своя собствена сфера, собствен обсег и не изпитва сферата и обсега на другите, тоест, умението виждане, умението чуване, умението мирисане, умението вкусване и умението осезаване. Тези пет умения на сетивата, всяко притежаващо отделна сфера и отделен обсег, без да изпитва сферата и обсега на другите, има ума за свое място за посещение и умът е това, което изпитва тяхната сфера и техния обсег”.

22. „Приятелю, що се отнася до тези пет умения на сетивата, тоест, умението виждане, умението чуване, умението мирисане, умението вкусване и умението осезаване, от какво зависят“?

„Приятелю, що се отнася до тези пет умения на сетивата, тоест, умението виждане, умението чуване, умението мирисане, умението вкусване и умението осезаване – тези пет умения на сетивата зависят от жизнеността^[3]“.

„Приятелю, от какво зависи жизнеността?“

„Жизнеността зависи от топлината“.

„Приятелю, от какво зависи топлината?“

„Топлината зависи от жизнеността.“

„Току що, приятелю, чухме, че Почитаемият Сарипутта каза: „Топлината зависи от жизнеността.“ А преди малко той каза: „Жизнеността зависи от топлината“. Как трябва да се разбира смисълът на тези твърдения“?

„В този случай, приятелю, ще отговоря с пример, защото някои мъдри хора тук разбират смисъла на твърденията с помощта на примери. Както когато една маслена лампа гори, нейният блясък се вижда в зависимост от нейния пламък, а нейният пламък се вижда в зависимост от нейния блясък, така жизнеността зависи от топлината и топлината зависи от жизнеността.“

(ЖИЗНЕНИ ФОРМАЦИИ или „ЧАСТИТЕ“, ОТ КОИТО СЕ СЪСТОИ ЖИВОТА)

23. „Приятелю, жизнените формации (аюс, топлина и съзнание) състояния от усещания ли са или жизнените формации са едно, а усещанията – друго нещо?“

Жизнените формации, приятелю, не са състояния от усещания. Ако жизнените формации бяха състояния от усещания, тогава, когато бхиккху навлезе в [съзерцаване на] прекратяването на възприятията и усещанията, няма да бъде видян да излезе от това прекратяване. Защото жизнените формации са едно нещо, а състоянията [породени] от усещания – друго и когато бхиккху навлезе в прекратяването на възприятията и усещанията, той може да бъде видян да излиза от него“.

24. „Приятелю, когато това тяло е лишено от живот, от колко състояния е то изхвърлено и изоставено, оставено да лежи безчувствено като пън“?

„Приятелю, когато това тяло е лишено от три състояния – жизненост (аюс), топлина и съзнание  – тогава то е изхвърлено и изоставено, оставено да лежи безчувствено като пън“.

25. „Приятелю, каква е разликата между човек, който е мъртъв, който е приключил времето си и бхиккху, който е навлязъл в [съзерцаване на] прекратяването на възприятията и усещанията“?

„Приятелю, в случай, когато някой е мъртъв, приключил времето си, неговите телесни формации са прекратени и стихнали, неговите речеви формации са прекратени и стихнали, неговите умствени формации са прекратени и стихнали, неговата жизненост е изчерпана, неговата топлина е разпиляна и неговите умения [на сетивата] са напълно разбити. В случая, когато бхиккху е навлязъл в [съзерцаване на] прекратяването на възприятията и усещанията, неговите телесни формации са прекратени и стихнали, неговите речеви формации са прекратени и стихнали, неговите умствени формации са прекратени и стихнали, но неговата жизненост не е изчерпана, неговата топлина не е разпиляна, а неговите умения са станали напълно ясни. Това е разликата между един, който е мъртъв и бхиккху, който е навлязъл в [съзерцаване на] прекратяването на възприятия и усещания“.

(ОСЪЗНАТО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА УМА)

26. „Приятелю, колко условия са необходими за постигане на нито-приятно-нито-неприятно осъзнато освобождаване на ума?“

„Приятелю, има четири условия за постигане на нито-приятно-нито-неприятно освобождаване на ума. Тук, с изоставянето на удоволствието и болката и с предишното изчезване на радост и печал, бхиккху навлиза и пребивава в четвъртата джхана, която има [за обект] нито-приятното-нито-неприятното и [се характеризира с] чистота на осъзнаването, дължаща се на уравновесеност [на ума]. Тези са четирите условия за постигане на нито-приятно-нито-неприятно освобождаване на ума“.

27. „Приятелю, колко условия са необходими за постигане на беззнаково освобождаване на ума [ум, в който няма никакви знаци, никакви белези, никакви признаци, никакви характеристики, никакви обекти за отбелязване]?“

„Приятелю, има две условия за постигане на беззнаково освобождаване на ума: не-отдаване-на-внимание на каквито и да било знаци и отдаване-на-внимание на елемента беззнаковост. Тези са двете условия за постигане на беззнаково освобождаване на ума“.

28. „Приятелю, колко условия са необходими за продължаване на беззнаковото освобождаване на ума“?

„Приятелю, има три условия за продължаване на беззнаковото освобождаване на ума: не-отдаване-на-внимание на каквито и да било знаци, отдаване-на-внимание на елемента беззнаковост и предварително взето решение [за продължителността на запазване на това състояние]. Тези са трите условия за продължаване на беззнаковото освобождаване на ума“.

29. „Приятелю, колко условия са необходими за излизане от беззнаковото освобождаване на ума“?

„Приятелю, има две условия за излизане от беззнаковото освобождаване на ума: отдаване-на-внимание на който и да било знак и не-отдаване-на-внимание на елемента беззнаковост. Тези са двете условия за излизане от беззнаковото освобождаване на ума“.

30. „Приятелю, неизмеримото освобождаване на ума, освобождаването на ума посредством нищото, освобождаването на ума посредством пустотата и беззнаковото освобождаване на ума – дали тези състояния са различни по смисъл и различни по име или имат еднакъв смисъл, а са различни само по име“?

„Приятелю, неизмеримото освобождаване на ума, освобождаването на ума посредством нищото, освобождаването на ума посредством пустотата и беззнаковото освобождаване на ума – има случаи, при които тези състояния са различни по смисъл и различни по име и има случаи, при които имат еднакъв смисъл, а се различават само по име“.

31. „Какъв, приятелю, е случаят, при който тези състояния са различни по смисъл и различни по име?“

„Тук бхиккху пребивава както в първата четвърт (изток) с ум, пропит от любяща доброта (метта), така и във втората (юг), третата (запад) и четвъртата четвърт (север), както горе, така и долу, наоколо и навсякъде и към всички, и към себе си, той пребивава обхващайки целия свят с ум, пропит от любяща доброта – изобилен, въодушевен, неизмерим, без враждебност и без зложелателство. Той пребивава както в първата четвърт с ум, пропит от състрадание … Той пребивава както в първата четвърт с ум, пропит от безкористна радост … Той пребивава както в първата четвърт с ум, пропит от уравновесеност, така и във втората, третата и четвъртата четвърт, както горе, така и долу, наоколо и навсякъде и към всички, и към себе си, той пребивава обхващайки целия свят с ум, пропит от уравновесеност – изобилен, въодушевен, неизмерим, без враждебност и без зложелателство. Това се нарича неизмеримо освобождаване на ума.“

32. „А какво, приятелю, е освобождаване на ума посредством нищото“?

„Тук, с пълното преодоляване на основата на безкрайното съзнание, осъзнавайки, че „няма нищо“, бхиккху навлиза и пребивава в основата на нищото. Това се нарича освобождаване на ума посредством нищото“.

33. „А какво, приятелю, е освобождаване на ума посредством пустотата“?

„Тук бхиккху, който е отишъл в гората или [е седнал] в корените на някое дърво, или в празна колиба, размишлява така: „Това е пусто откъм същност и от неща, принадлежащи на някаква същност“. Това се нарича освобождаване на ума посредством пустотата“.

34. „А какво, приятелю, е беззнаковото освобождаване на ума“?

„Тук с неотдаване-на-внимание на никакви знаци бхиккху навлиза и пребивава в самата концентрация на ума, в която няма никакъв знак или белег. Това се нарича беззнаково освобождаване на ума. Това са случаите, при които тези състояния са различни по смисъл и различни по име“.

35. „А какъв, приятелю, е случаят, при който тези състояния имат един смисъл, а са различни само по име? Ненаситното желание е автор на правенето на граници, омразата е автор на правенето на граници, невежеството е автор на правенето на граници. У бхиккху, чиито замърсявания са разрушени, тези са изоставени, отсечени от корен, приключени като пън на палмово дърво, така че повече не са предмет на бъдещо възникване. От всички видове неизмерими освобождения на ума, непоклатимото освобождение на ума е обявено за най-добро. Това непоклатимо освобождение е пусто от ненаситно желание, пусто от омраза, пусто от невежество“.

36. „Ненаситното желание е нещо, омразата е нещо, невежеството е нещо. У бхиккху, чиито замърсявания са разрушени, тези са изоставени, отсечени от корен, приключени като пън на палмово дърво, така че повече не са предмет на бъдещо възникване. От всички видове неизмерими освобождения на ума, непоклатимото освобождение на ума е обявено за най-добро. Това непоклатимо освобождение на ума е пусто от ненаситно желание, пусто от омраза, пусто от невежество“.

37. „Ненаситното желание е автор на знаците, омразата е автор на знаците, невежеството е автор на знаците. У бхиккху, чиито замърсявания са унищожени, тези са изоставени, отсечени от корен, приключени като пън на палмово дърво, така че повече не са предмет на бъдещо възникване. От всички видове неизмерими освобождения на ума, непоклатимото освобождение на ума е обявено за най-добро. Това непоклатимо освобождение на ума е пусто от ненаситно желание, пусто от омраза, пусто от невежество. Това е случаят, при който тези състояния имат еднакъв смисъл, а се различават само по име“.

Това беше, каквото почитаемият Сарипутта каза. Почитаемият Маха Коттхита беше доволен и възхитен от думите на почитаемия Сарипутта.

Majjhima Nikāya, Sutta 43

Mahavedalla Sutta