ЧУЛА-СУННЯТА СУТТА

Кратка беседа за Пустотата

Маджджхима Никая 121

Така съм чул.

Веднъж Благословения бил отседнал в Саваттхи в Източния парк, в двореца на майката на Мигара. Тогава, когато било вечер, почитаемият Ананда станал от медитация, отишъл при Благословения и след като се поклонил, седнал от едната му страна и казал: „Почитаеми господине, веднъж Благословения бил отседнал в щата Сакя, град Нагарака. Там, Почитаеми господине, аз чух и научих от устата на Почитаемия следното: „Понеже, Ананда, аз често пребивавам в Пустотата“. Дали съм чул правилно, Почитаеми господине, дали съм научил правилно, дали съм внимавал правилно и дали съм запомнил правилно?

Буда отговорил: „Със сигурност, Ананда, си чул правилно, научил си правилно, внимавал си правилно и си запомнил правилно. Както и преди, Ананда, така и сега, аз често пребивавам в Пустотата. Ананда, точно както този дворец на майката на Мигара е пуст от слонове, говеда, коне и кобили, пуст от злато и сребро, пуст от събрания на мъже и жени и в него присъства само тази не-пустота, а именно само това едно нещо (букв. „тази единичност“), зависещо от Сангхата (Общността) на монасите, така монахът – без да се отдава на възприемане на селото, без да се отдава на възприемане на хората – отдава вниманието си само на едно нещо, което е възприемане на гората“.

„Неговият ум навлиза в това възприемане на гората и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на селото, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на хората, те не присъстват тук. Тук присъства само едно количество безпокойство, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на гората“. Така той разбира: „Това поле на възприемане е пусто от възприемане на селото. Това поле на възприемане е пусто от възприемане на хората. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само едното нещо, което зависи от възприемането на гората“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“. Това, Ананда, е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата“.

„И пак, Ананда, монахът – без да се отдава на възприемане на хората, без да се отдава на възприемане на гората – се отдава на възприемане само на едното нещо, което е възприемане на земята. Неговият ум навлиза в това възприемане на земята и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на хората, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на гората, те не присъстват тук. Тук присъства само едно количество безпокойство, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на земята“. Така той разбира: „Това поле на възприемане е пусто от възприемане на хората; това поле е пусто от възприемане на гората. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само едното нещо, което зависи от възприемането на земята“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“. Това, Ананда, е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата“.

„И пак, Ананда, монахът – без да се отдава на възприемане на гората, без да се отдава на възприемане на земята – се отдава на възприемане само на едното нещо, което е възприемане на основата^[1] на безкрайното пространство. Неговият ум навлиза в това възприемане на основата на безкрайното пространство и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на гората, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на земята, те не присъстват тук. Тук присъства само едно количество безпокойство, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на безкрайното пространство“. Така той разбира: „Това поле на възприемане е пусто от възприемане на хора; това поле е пусто от възприемане на гората. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само едното нещо, което зависи от възприемането на основата на безкрайното пространство“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“. Това, Ананда, е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата“.

„И пак, Ананда, монахът – без да се отдава на възприемане на земята, без да се отдава на възприемане на основата на безкрайното пространство – се отдава на възприемане на само едното нещо, което е възприемане на основата на безкрайното съзнание. Неговият ум навлиза в това възприемане на основата на безкрайното съзнание и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на земята, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на основата на безкрайното пространство, те не присъстват тук. Тук присъства само едно количество безпокойство, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на безкрайното съзнание“. Така той разбира: „Това поле на възприемане е пусто от възприемане на земята; това поле е пусто от възприемане на основата на безкрайното пространство. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на безкрайното съзнание“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“. Това, Ананда, е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата“.

„И пак, Ананда, монахът – без да се отдава на възприемане на основата на безкрайното пространство, без да се отдава на възприемане на основата на безкрайното съзнание – се отдава на възприемане на само едното нещо, което е възприемане на основата на нищото [Пустотата]. Неговият ум навлиза в това възприемане на основата на нищото и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на основата на безкрайното пространство, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на основата на безкрайното съзнание, те не присъстват тук. Тук присъства само едно количество безпокойство, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на нищото“. Така той разбира: „Това поле на възприемане е пусто от възприемане на основата на безкрайното пространство; това поле е пусто от възприемане на основата на безкрайното съзнание. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на нищото“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“. Това, Ананда, е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата“.

„И пак, Ананда, монахът – без да се отдава на възприемане на основата на безкрайното съзнание, без да се отдава на възприемане на основата на нищото – се отдава на възприемане на само едното нещо, което е възприемане на основата на нито-възприятие-нито-не-възприятие. Неговият ум навлиза в това възприемане на основата на нито-възприятие-нито-не-възприятие и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на основата на безкрайното съзнание, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от възприемането на основата на нищото, те не присъстват тук. Тук присъства само едно количество безпокойство, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на нито-възприятие-нито-не-възприятие“. Така той разбира: „Това поле на възприемане е пусто от възприемане на основата на безкрайното съзнание; това поле е пусто от възприемане на основата на нищото. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само това едно нещо, което зависи от възприемането на основата на нито-възприятие-нито-не-възприятие“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“. Това, Ананда, е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата“.

„И пак, Ананда, монахът – без да се отдава на възприемане на основата на нищото, без да се отдава на възприемане на основата на нито-възприятие-нито-не-възприятие – се отдава на възприемане на само едното нещо, което е възприемане на беззнаковостта (самата концентрация на ума), в която няма никакви белези, никакви признаци или знаци. Неговият ум навлиза в тази концентрация на ума, в която няма никакви белези, никакви признаци или знаци и придобива увереност, устойчивост и решимост. Той разбира така: „Тази концентрация на ума, в която няма никакви белези, никакви признаци или знаци, е обусловена и произведена вследствие на намерение. Само че каквото е обусловено и произведено вследствие на намерение, е непостоянно и подлежи на преустановяване.

Когато той знае и вижда така, неговият ум е освободен от петното (замърсяването) сетивно желание, от петното съществуване и от петното невежество. Когато умът е свободен, идва знанието „Умът е свободен“. Той разбира: „Раждането е унищожено, светият живот е изживян, каквото е трябвало да се направи, е направено, няма повече идване в каквото и да било състояние на съществуване“.

Той разбира така: „Каквито и безпокойства да има в зависимост от петното сетивно желание, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от петното съществуване, те не присъстват тук. Каквито и безпокойства да има в зависимост от петното невежество, те не присъстват тук. Тук присъства единствено тази не-пустота, а именно само това едно нещо – свързаното с шестте основи [на сетивата], които зависят от това тяло и са обусловени от живот“. Така той счита нещото за пусто от нещото, което не присъства тук, а що се отнася до това, което остава тук, той разбира така: „Това присъства“.

Така, Ананда, това е неговото истинско, ненарушимо, чисто спускане в Пустотата, върховно и ненадминато. Ананда, които и отшелници и брахмини в миналото са влезли и пребивавали в чистата, върховна, ненадмината Пустота, всички са влезли и пребивавали в същата тази чиста, върховна и ненадмината Пустота. Които и отшелници и брахмини в бъдеще влязат и пребивават в чистата, върховна, ненадмината Пустота, всички ще влязат и пребивават в същата тази чиста, върховна и ненадмината Пустота. Които и отшелници и брахмини в настоящето влязат и пребивават в чистата, върховна, ненадмината Пустота, всички влизат и пребивават в същата тази чиста, върховна и ненадмината Пустота. Затова, Ананда, трябва да се упражняваш така: „Ние ще влезем и пребиваваме в чистата, върховна и ненадмината Пустота“.

Това каза Благословения. Почитаемият Ананда беше доволен и възторжен от думите на Благословения.