Съществуване

Бхава

„Общо взето, Каччаяна, този свят е в плен на привързаностите, прилепчивостите и пристрастията. Но този който не се въвлича и не се придържа към тези привързаности, тези застопорявания на съзнанието, тези пристрастия, мании и натрапчиви идеи и е сложил точка на въпроса за (съществуването на някакъв) „Аз“ – у такъв няма несигурност или съмнение, че само страдание, когато възниква, възниква, и само страдание, когато умира, умира. В това си знание той е независим от другите. До тази степен, Каччаяна, съществува правилния възглед.

Всичко съществува е една крайност. Нищо не съществува е друга крайност. Избягвайки тези две крайности, Татхàгата (Буда) учи на Дхамма на средния път. От невежеството като условие възникват умствените конструкции. От умствените конструкции като условие възниква съзнанието. От съзнанието като условие възникват ума-и-материята (нама–рупа). От нама-рупа като условие възникват шестте основи на сетивата. От шестте основи на сетивата като условие възниква контакта. От контакта като условие възниква усещането. От усещането като условие възниква желанието. От желанието като условие възниква привързаността. От привързаността като условие възниква случването (бхава). От случването като условие възниква раждането. От раждането като условие възникват старост и смърт, скръб, мъка, болка, страдание и отчаяние. Така се поражда цялата тази маса от страдание“.

Kaccayanagotta Sutta