Мула Сутта:
Беседа за Корена на всичко

„Монаси, ако някой от друга школа ви попита: Къде се коренят всички явления (sabbe dhamma)? [1] Как се случват? Какъв е техният произход? Кое е мястото, в което се срещат? Какво е тяхното господстващо състояние? Какъв е техният ръководен принцип? Какво е тяхното определящо състояние? Каква е тяхната сърцевина? Къде се спират (установяват)? Какъв е техният окончателен край? – Ако така ви попитат, как ще отговорите?“

„За нас, Уважаеми господине, ученията имат Благословения за свой корен, свой водач и свой съдник. Би било добре, ако Благословения лично разясни смисъла на казаното. Ако го чуят от Благословения, монасите ще го запомнят.“

„Тогава, монаси, слушайте с пълно внимание. Аз ще говоря.“

„Както кажете, Уважаеми господине“, отговорили монасите.

Благословения казал: „Монаси, ако някой от друга школа ви попита: Къде се коренят всички дхамми ? Как се случват? Какъв е техният произход? Кое е мястото, в което се срещат? Какво е тяхното господстващо състояние? Какъв е техният ръководен принцип? Какво е тяхното определящо състояние? Каква е тяхната сърцевина? Къде се спират (установяват)? Какъв е техният окончателен край? – Ако така ви попитат, трябва да отговорите:

Всички дхамми се коренят в желанието. [2]

Всички дхамми се случват поради насочване на вниманието.

Всички дхамми имат контакта за свой произход.

Всички дхамми се срещат в усещанията.

Всички дхамми имат концентрацията за свое господстващо състояние.

Всички дхамми имат ясното осъзнаване за свой ръководен принцип.

Всички дхамми имат разграничаването за свое определящо състояние.

Всички дхамми имат освобождението за своя сърцевина.

Всички дхамми спират (установяват се) в безсмъртието.

Всички дхамми имат Разединяването [3] за окончателен край.

Ако някой от друга школа така ви попита, това трябва да е вашият отговор.

==========

Бележки:

Пали: дхамма, скт: дхарма. Най-често срещаният превод на термина „дхамма“ е феномен, явление, събитие, умствено състояние и дори „елемент“ на съществуването, но това обяснение не е достатъчно, за да ни покаже дълбокия смисъл на термина.
    Дхамма е това, което носи (дхàрана) уникалните характеристики на дадено „нещо“. Дхамма „държи“ специфичните характеристики на всяко отделно нещо. Без това, което държи свойствените за даденото нещо характеристики, нещото не би се проявило, не би съществувало. „Нещото“ е в кавички, защото „неща“ не съществуват, а само дхамми (явления), които са причина и резултат. Свами Чинтамая казва: „Дхамма на едно нещо е това, поради което нещото е и без което нещото не е.“ Чогям Трунгпа казва за дхамма „Толкова съм близо, че не можеш да ме видиш, толкова съм просто, че не можеш да ме разбереш“.
    Изписана с главна буква, Дхамма обозначава Учението на Буда, което ни дава пълното основание да кажем, че цялото учение на Буда е събрано в една дума – Дхамма

2.

Според Коментарите към Ангутара Никая (AN 8.83), които засягат първите осем от десетте въпроса, дадени тук, „всички дхамми“ (sabbe dhamma) се отнася до петте кхандхи (петте съвкупности, които изграждат съществуването). Те се коренят в желанието, казва Коментара, защото желанието да се действа, което създава камма, е това, което лежи в основата на тяхното съществуване. Обяснението на Коментарите тук изглежда е разширение на Маджджхима Никая (MN 109), в която се казва, че петте кхандхи на привързаност се коренят в желанието – едно твърдение, отразено в Самютта Никая (SN 42.11), което гласи, че страданието и нервното напрежение се коренят в желанието. Тук обаче се казва, че „всички“ кхандхи – независимо дали са засегнати от привързаност или не –се коренят в желанието.

Коментарите по-нататък казват, че твърдението „Всички дхамми се коренят в желанието“ се отнася изключително до дхаммите от този свят (земните дхамми), докато останалите твърдения за „всички дхамми“ се отнасят както за земните, така и за свръхземните дхамми. Изглежда няма смисъл да се следва първото твърдение, което също казва, че Благородният Осморен Път, когато се доведе до край, се счита за свръхземен и че явно се корени в благородна форма на желанието.

Колкото до „свръхземното“ в неговата крайна форма, фразата „всички дхамми“, както е употребена в тази сутта, не включва Необвързването, тъй като Необвързаността не се корени в нищо и, както посочва последното изречение, тя представлява окончателен край на всички дхамми. Така тази сутта изглежда, че принадлежи на групата сутти, които не класифицират Необвързаността като феномен. (По този въпрос вж. AN 3.134.)

3.

Непривързаността или разединяването е абсолютната липса на привързаност към каквото и когото и да било.