Въведение от Бхиккху Тханисаро

Буда учи, че привързаността към възгледите е един от четирите вида привързаности, завързващи ума за процеса на страдание. Затова той препоръчва на своите последователи да изоставят привързаността не само към възгледите в цялото им разнообразие от форми, но и в тяхната коренна форма като вид категория и вид взаимовръзка, която умът превръща в преживяване. Това е темата, разисквана в следващата беседа, в която Буда отговаря на монасите от една особена школа, имаща силен Брахманически уклон и която се развивала по онова време – школата Самкхя – школата класифицираща и категоризираща всичко.

Основоположник на тази школа е Уддалака, индийски философ от 9 в.пр.н.е., който постулира думата „корен“ така: абстрактен принцип, от който произлизат всички неща и който е присъщ на всички неща. Философите, продължили тази линия на мислене, предложили разнообразни теории както за природата на този краен корен, така и за йерархията на генезиса, основаващи се на логиката и на преживяванията по време на медитация. Много от техните теории били записани в Упанишадите и евентуално развити в класическата система на Самкхя по времето на Буда.

Макар че настоящата беседа не казва нищо за това към коя школа са принадлежали слушащите, Коментарите заявяват, че преди да бъдат посветени, тези монаси били брахмани, които дори след тяхното посвещение продължили да тълкуват Учението на Буда в светлината на своето предишно обучение, което навярно е било Ранната Самкхя. Ако това е така, тогава встъпителните думи на Буда: „Ще ви уча на коренната последователност на всички явления“, трябва да са били казани с цел да подготвят тези слушатели да чуят будисткото становище за техния начин на мислене. И наистина, списъкът с разглежданите от Буда понятия включва всички, отнасящи се до будистката Самкхя. Правейки паралел с класическата Самкхя, списъкът съдържа 24 елемента, започвайки с физическия свят (представен тук посредством четирите физически свойства на материята), минавайки през по-фини и приобщаващи нива на съществуването и преживяването и кулминирайки в крайната, пределна будистка концепция: Необвързването – Освобождението или липсата на обвързаност с каквото и да било, ниббана. Следвайки модела на Самкхя, в будизма Необвързването е крайният „корен“ или „фундамент“, присъщ на всички неща, от който всички те произлизат.

Но вместо да следва този модел на мислене, Буда го атакува в самия корен – понятието за принцип в абстрактното, за нещо „във“ (естество) и нещо „вън“ (проявление), наслагващо се от опита. Само необученият, посредствен човек, казва той, разбира опита или преживяванията по този начин. Обратно, човек, който е обучен, трябва да търси друг вид „корен“ – корена на страданието, преживявано в настоящето – и да го открие в изпитването на наслада в това или онова. С развиването на безпристрастност по отношение на точно тази наслада, обучаващият се след това може да разбере процеса на идването-в-съществуване такъв какъвто е, да изостави цялото си участие в него и да постигне истинско Пробуждане.

Ако слушащите тази беседа наистина са имали за цел да натаманят Учението на Буда към шаблона на Самкхя, тогава не е чудно, че са останали разочаровани – това е една от малкото беседи, в които четем, че е имало негативна реакция към словата на Буда. Те са се надявали да чуят потвърждение на техния проект, но вместо това чули как целият им модел на мислене и теоретизиране е атакуван като невеж и зле осведомен. Коментарите ни казват, че по-късно тези слушатели успели да преодолеят разочарованията си и евентуално постигнали Просветление, слушайки беседата, дадена в AN 3.123.

Макар в наши дни рядко да мислим с понятията, използвани от философите на Самкхя, отдавна, а и досега, съществува тенденцията да се създаде „Будистка“ метафизика, в която преживяването на пустотата, на Безусловното, на Тялото-на-Дхамма, на Буда-природата, на ригпа и пр. да се казва, че функционира като основа на битието, основа, от която „Всичко“ – съвкупността от нашата физическа и умствена опитност или преживявания – произлиза и в която се връщаме, когато медитираме. Някои хора мислят, че тези теории са изобретения на учени без никакви преки медитативни преживявания, но всъщност те много често произлизат от медитиращите, които лепват етикет на (или, ако използваме израза в настоящата беседа – „възприемат“) дадено специфично медитативно състояние като крайна цел, идентифицират се с него по неуловим начин (както когато ни казват „ние сме знанието“) и след това разглеждат това ниво на преживяване като основа на съществуването, основа, от която произлизат всички други преживявания и опитности.

Всяко учение, което следва тази посока, ще бъде предмет на същата критика, отправена от Буда към монасите, чули първи тази беседа.

===================

Мулапарияя Сутта:

Беседа за Коренната последователност

Така съм чул. Веднъж Буда бил отседнал в Уккаттха, в сянката на царственото дърво Сала в самата благословена гора. Там се обърнал към монасите: „Монаси“!

„Да, Уважаеми господине“, отоворили монасите.

Благословения казал: „Ще ви науча на коренната последователност [или последователността, идваща от самия корен] на всички явления. Слушайте внимателно. Аз ще говоря“.

„Както кажете, господине“, отвърнали те.

Благословения продължил: „Има случаи, монаси, в които някой необучен, посредствен човек, без уважение към благородните, некомпетентен и недисциплиниран в тяхната Дхамма, незачитащ почтените, некомпетентен и недисциплиниран в тяхната Дхамма, възприема земята като земя^[1]. Възприемайки земята като земя, той си представя [неща] за земята, представя си [неща] в земята, представя си [неща], излизащи от земята, представя си земята като „моя“, наслаждава се на земята. Защо? Защото не я е разбрал, казвам ви.

Той възприема водата като вода… огъня като огън… [1] … съществата като същества… боговете като богове… Паджапати като Паджапати… Брахма като Брахма… сияйните богове като сияйни богове… боговете с блестяща слава като богове с блестяща слава… боговете на изобилните плодове като като богове на изобилни плодове… Завоевателят като Завоевател[2] … измерението на безкрайното пространство като измерение на безкрайното пространство… измерението на безкрайното съзнание като измерение на безкрайното съзнание… измерението на нищото като измерение на нищото… измерението на нито-възприятие-нито-невъзприятие като измерение на нито-възприятие-нито-невъзприятие [3] … видяното като видяно… чутото като чуто… усетеното като усетено… познатото като познато [4] … единичното като единично… множественото като множествено [5] … Всичко като Всичко [6] …

Той възприема Необвързването като Необвързаност [7]. Възприемайки Необвързването като Необвързаност, той си представя неща за Необвързаността, той си представя неща произлизащи от Необвързаността, той си представя Необвързаността като „моя“, той се наслаждава на Необвързаността. Защо? Защото не я е разбрал, казвам ви.

Обучаващият се

Монахът, който се обучава, копнеещ за ненадминатото освобождение от робството^[2], макар стремежът му все още да не е изпълнен, пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя му позволява да не си представя неща за земята, да не си представя неща, излизащи от земята, да не си представя земята като „моя“, да не изпитва наслада от земята. Защо? Защото може да я разбере, казвам ви.

Той пряко знае водата като вода… огъня като огън… вятъра като вятър… съществата като същества… боговете като богове… Паджапати като Паджапати… Брахма като Брахма… сияйните богове като сияйни богове… боговете с блестяща слава като богове с блестяща слава… боговете на изобилните плодове като като богове на изобилни плодове… Завоевателят като Завоевател… измерението на безкрайното пространство като измерение на безкрайното пространство… измерението на безкрайното съзнание като измерение на безкрайното съзнание… измерението на нищото като измерение на нищото… измерението на нито-възприятие-нито-невъзприятие като измерение на нито-възприятие-нито-невъзприятие… видяното като видяно… чутото като чуто… усетеното като усетено… познатото като познато… единичното като единично… множественото като множествено… Всичко като Всичко…

Архатът

Монахът, Достоен за Уважение (Архат), лишен от умствени ферментации^[3], завършил обучението си, приключил задачата, свалил товара, постигнал истинската цел, унищожил оковите на съществуването^[4] и освободил се с помощта на правилното знание, пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя, той не си представя неща за земята, не си представя неща в земята, не си представя неща, излизащи от земята, не си представя земята като „моя“, не изпитва наслада от земята. Защо? Защото я е разбрал, казвам ви.

Монахът, Достоен за Уважение, лишен от умствени ферментации … пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя, той не си представя неща за земята, не си представя неща в земята, не си представя неща, излизащи от земята, не си представя земята като „моя“, не изпитва наслада от земята. Защо? Защото с края на ненаситното желание, той е лишен от желание, казвам ви.

Той пряко знае водата като вода… Всичко като Всичко…

Той пряко знае Необвързването като Необвързаност. Знаейки пряко Необвързването като Необвързаност му позволява да не си представя неща за Необвързването, да не си представя неща в Необвързването, да не си представя неща, излизащи от Необвързването, да не си представя Необвързването като „мое“, да не изпитва наслада от Необвързването. Защо? Защото с края на ненаситното желание, той е лишен от желание, казвам ви.

Монахът, Достоен за Уважение, лишен от умствени ферментации … пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя, той не си представя неща за земята, не си представя неща в земята, не си представя неща, излизащи от земята, не си представя земята като „моя“, не изпитва наслада от земята. Защо? Защото с края на омразата, той е лишен от омраза, казвам ви.

Той пряко знае водата като вода… Всичко като Всичко…

Монахът, Достоен за Уважение, лишен от умствени ферментации … пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя, той не си представя неща за земята, не си представя неща в земята, не си представя неща, излизащи от земята, не си представя земята като „моя“, не изпитва наслада от земята. Защо? Защото с края на невежеството, той е лишен от невежество, казвам ви.

Той пряко знае водата като вода… Всичко като Всичко…

Татхàгата

Татхàгата^[5], Достойният за Уважение, сам правилно просветлилия се, пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя, той не си представя неща за земята, не си представя неща в земята, не си представя неща, излизащи от земята, не си представя земята като „моя“, не изпитва наслада от земята. Защо? Защото Татхàгата я е разбрал докрай, казвам ви.

Татхàгата, Достойният за Уважение, сам правилно просветлилия се, пряко знае земята като земя. Знаейки пряко земята като земя, той не си представя неща за земята, не си представя неща в земята, не си представя неща, излизащи от земята, не си представя земята като „моя“, не изпитва наслада от земята. Защо? Защото е разбрал, че насладата е коренът на страданието и безпокойството, че поради идването-в-съществуване има старост и смърт. Следователно, с поставянето на край, с избледняването, с прекратяването, с изоставянето, с отказа от ненаситното желание, Татхàгата е напълно пробуден до ненадминатото правилно самопробуждане, казвам ви.

Той пряко знае водата като вода… Всичко като Всичко…

Той пряко знае Необвързването като Необвързаност. Знаейки пряко Необвързването като Необвързаност му позволява да не си представя неща за Необвързаността, да не си представя неща в Необвързаността, да не си представя неща, излизащи от Необвързаността, да не си представя Необвързаността като „моя“, да не изпитва наслада от Необвързаността. Защо? Защото е разбрал, че насладата е коренът на страданието и безпокойството, че поради идването-в-съществуване има старост и смърт. Следователно, с поставянето на край, с избледняването, с прекратяването, с изоставянето, с отказа от ненаситното желание, Татхàгата е напълно пробуден до ненадминатото правилно самопробуждане, казвам ви.“

Това е, което Благословения каза. Разочаровани, монасите не останали доволни от думите на Благословения.

Бележки:

1. Земя, вода, огън и вятър са четирите свойства на материята, които съставляват преживяването на всяка физическа форма.

2. В тази част от списъка, „същества“ обозначава всички същества под нивото на боговете. „Богове“ обозначава съществата в сетивната сфера. Останалите термини – Паджапати, Брахма, сияйните богове, боговете с блестяща слава, боговете на изобилните плодове и Завоевателя – обозначават боговете в небесата, в които има и в които няма материя.

3. Измерението (аятана), което е безкрайността на пространството, измерението, което е безкрайността на съзнанието, измерението на нищото и измерението на нито-възприятие-нито-невъзприятие са четирите нематериални състояния, които могат да се постигнат с вглъбяване.

4. „Видяното, чутото, усетеното и познатото“, са множество термини, покриващи всичко, което се преживява през шестте сетива.

5. Единичност е преживяване в състояние на интензивна концентрация (джхана). Множественост е преживяване през шестте сетива.

6. Какво е Всичко? Просто окото и видимите форми, ухото и звуците, носа и ароматите, езика и вкусовете, тялото и осезанието, интелекта и идеите. Това е наречено „Всичко“. Ако попитаме някой, който би казал: „Отхвърляйки това Всичко, аз ще опиша друго“, на какво основание прави това твърдение, той няма да може да обясни и освен това ще започне да се измъчва, ако се опита да обясни. Защо? Защото е извън обхват.

7. Необвързването е nibbana (nirvana).

[1] Това, което в действителност трябва да се възприема е свойството на материята, проявяващо се като твърдост. Ние обаче изграждаме различна концепция за него и започваме да го наричаме „земя“.

[2] Робството на привързаността към неща, същества, събития и идеи.

[3] Умствени замърсявания.

[4] Букв. случването, ставането, появяването.

[5] Много популярен епитет, с който Буда сам е наричал себе си. В превод Татхàгата означава „Така дошъл, така си отишъл“.