МАХА СУННЯТА СУТТА

Великата Беседа за Пустотата

Така съм чул.

Веднъж Благословения бил отседнал при рода Сакя в парка Нигродха близо до Капилаваттху. Тогава, рано една сутрин, Благословения, след като се облякъл и взел горната си роба и купата за храна, отишъл в Капилаваттху за милостиня. След като се върнал и след като се нахранил, отишъл до имението на Кала-кхемака Сакянина за следобедната си почивка.

По това време в имението на Кала-кхемака Сакянина били подготвени много места за отсядане на монаси. Благословения видял многото подготвени места и при виждането им, у него възникнала следната мисъл: „Има толкова подготвени места. Дали много монаси живеят тук?“

По същото време почитаемият Ананда заедно с много други монаси подготвял (новите монашески) роби в имота на Гхата Сакянина. Тогава, когато било вечер, Благословения станал от уединението си и отишъл до мястото на Гхата Сакянина. Когато пристигнал, седнал на земята на мястото, подготвено за него. След като седнал, попитал почитаемия Ананда: „Има толкова подготвени за отсядане места. Дали много монаси живеят тук?“

„Да, Почитаеми, има много места, подготвени за подслон в имението на Кала-кхемака Сакянина. Много монаси живеят тук. Почитаеми, сега е времето, в което приготвяме монашеските роби“.

„Ананда, един монах не блести, ако се радва на компания, ако се забавлява в компания, ако се отдава на наслада в компания; ако се радва в обществото, ако се забавлява в обществото, ако се отдава на наслада в обществото. Наистина, Ананда, за монах, който се радва на компания, забавлява се в компания, отдава се на наслада в компания; който се радва в обществото, забавлява се в обществото, отдава се на наслада в обществото, не е възможно да постигне по желание — без спънки, без затруднения — блаженството от изоставянето на сетивните наслади, блаженството от усамотението, блаженството от спокойствието, блаженството от Просветлението.

Но може да се очаква, че когато един монах живее сам, оттеглил се от обществото, той ще постигне по желание — без спънки, без затруднения — блаженството от изоставянето на сетивните наслади, блаженството от усамотението, блаженството от спокойствието, блаженството от Просветлението.

Наистина, Ананда, за монах, който се радва на компания, който се забавлява в компания, който се отдава на наслада в компания; който се радва в обществото, който се забавлява в обществото, който се отдава на наслада в обществото, не е възможно някога да навлезе и пребивава нито в освобождението на ума, което е временно и възхитително, нито в освобождението на ума, което е вечно и непоклатимо.

Но може да се очаква, че когато един монах живее сам, оттеглил се от обществото, той ще навлезе и пребивава в освобождението на ума, което е временно и възхитително или в освобождението на ума, което е вечно и непоклатимо.

Аз не виждам нито един вид форма, Ананда, от промяната или преправянето на която да не възниква скръб, плач, болка, печал и отчаяние у човек, който има силно желание за нея и който ѝ се наслаждава.

Само че, Ананда, съществува такова обитание, открито от Татхàгата^[1], което е навлизането и пребиваването в пустотата вътрешно, без отдаване на внимание на никакви знаци. Ако докато Татхàгата пребивава по този начин, бива посетен от монаси, монахини, мъже или жени – обикновени последователи, крале или техни министри, други религиозни учители или техните ученици, тогава, Ананда, с ум, насочен към усамотение, склонен и предразположен към усамотение, оттеглил се, наслаждаващ се на отречението и напълно приключил с нещата, които са основата за наплива на умствените замърсявания, той неизменно говори с тях по начин, отнасящ се до тяхното изоставяне.

Следователно, Ананда, ако един монах пожелае: „Нека навляза и пребивавам в Пустотата вътрешно“, той трябва да затвърди ума си вътрешно, да го успокои, да го насочи (букв. „да го закове“) към само едно нещо и да се концентрира. А как той затвърждава ума си вътрешно, успокоява го, насочва го към само едно нещо и го концентрира?

Тук [в това Учение], Ананда, напълно усамотен от сетивни наслади, усамотен от неблагоприятни състояния, монахът навлиза и пребивава в първата джхана [медитативно състояние] … във втората джхана … третата джхана … четвъртата джхана, която има [само едно нещо като обект, а именно] нито-болка-нито-удоволствие и чистота на осъзнаването вследствие на уравновесеност [на ума]. Така Монахът затвърждава ума си, успокоява го, свежда го до само едно нещо и го концентрира.

След това той отдава вниманието си на Пустотата вътрешно. Докато отдава внимание на Пустотата вътрешно, неговият ум не навлиза в Пустотата вътрешно и не придобива увереност, устойчивост и решимост. Когато това е изпълнено, той разбира: „Докато отдавам вниманието си на Пустотата вътрешно, умът ми не навлиза в Пустотата вътрешно и не придобива увереност, устойчивост и решимост.“ Така той е напълно наясно с това.

Той отдава вниманието си на Пустотата външно … той отдава вниманието си на Пустотата вътрешно и външно … той отдава вниманието си на невъзмутимостта на ума. Докато отдава вниманието си на невъзмутимостта, неговият ум не навлиза в невъзмутимостта на ума и не придобива увереност, устойчивост и решимост. Когато това е изпълнено, той разбира: „Докато отдавам вниманието си на невъзмутимостта на ума вътрешно, умът ми не навлиза в невъзмутимостта и не придобива увереност, устойчивост и решимост. Така той е напълно наясно с това.

След това монахът трябва да затвърди ума си вътрешно, да го успокои, да го насочи към само едно нещо и да го концентрира върху самата концентрация, както по-горе. След това той отдава вниманието си на Пустотата вътрешно. Докато отдава вниманието си на Пустотата вътрешно, неговият ум навлиза в Пустотата вътрешно и придобива увереност, устойчивост и решимост. Когато това е изпълнено, той разбира: „Докато отдавам вниманието си на Пустотата вътрешно, умът ми навлиза в Пустотата вътрешно и придобива увереност, устойчивост и решимост.“ Така той е напълно наясно с това.

Той отдава вниманието си на Пустотата външно … той отдава вниманието си на Пустотата вътрешно и външно … той отдава вниманието си на невъзмутимостта на ума. Докато отдава вниманието си на невъзмутимостта на ума, неговият ум навлиза в невъзмутимостта и придобива увереност, устойчивост и решимост. Когато това е изпълнено, той разбира: „Докато отдавам вниманието си на невъзмутимостта на ума, умът ми навлиза в невъзмутимостта и придобива увереност, устойчивост и решимост. Така той е напълно наясно с това.

Когато монахът пребивава така, ако неговият ум е склонен да ходи, той ходи, мислейки: „Докато аз ходя така, никакви зли и неблагоприятни състояния на алчност и скръб няма да ме обземат“. Така той е напълно наясно с това.

И когато монахът пребивава така, ако неговият ум е склонен да се изправи и да застане прав, той се изправя … ако неговият ум е склонен да седне, той сяда … ако неговият ум е склонен да легне, той ляга, мислейки: „Докато лежа така, никакви зли неблагоприятни състояния на алчност и скръб няма да ме обземат“. Така той е напълно наясно с това.

Когато монахът пребивава така, ако неговият ум е склонен да разговаря, той решава: „Tакъв разговор е нисш, вулгарен, груб, невеж, неблагоприятен и не води до премахване на заблудите, на страстите, не води до прекратяване, покой, пряко знание, просветление и Ниббана, тоест – разговор за крале, разбойници, министри, армии, опасности, битки, храна, напитки, дрехи, легла, украшения, парфюми, роднини, превозни средства, села, градове, държави, жени, герои, улици, кладенци, за мъртвите, за дреболии, за произхода на света, за произхода на морето, за това дали нещата са такива или не – такъв разговор аз няма да водя“. Така той е напълно наясно с това.

Но той решава: „Разговор, който води до прекратяване, който благоприятства ума за освобождение и води до пълно премахване на заблудите, на страстите, до прекратяване, покой, пряко знание, просветление и Ниббана, тоест – разговор за това човек от малко да е доволен, разговор за усамотение, за оттегляне от обществото, за пробуждане на енергия за добродетел, концентрация, мъдрост, освобождение, знание и виждане на освобождението – такъв разговор аз ще водя“. Така той е напълно наясно с това.

Когато монахът пребивава така, ако неговият ум е склонен да мисли, той решава: „Tакива мисли са нисши, вулгарни, груби, невежи, неблагоприятни и не водят до премахване на заблудите, на страстите, не водят до прекратяване, покой, пряко знание, просветление и Ниббана, тоест – мисли за сетивни желания, мисли на зложелателство, мисли на жестокост – такива мисли аз няма да мисля“. Така той е напълно наясно с това.

Но решава: „Такива мисли, които са благородни и освобождаващи и водят този, който практикува съгласно тях до пълното унищожение на страданието, тоест – мисли на отречение, на незложелателство, на нежестокост – такива мисли аз ще мисля“. Така той е напълно наясно с това.

Ананда, съществуват тези пет връзки на сетивно удоволствие. Кои пет? Форми, възприемани от очите, които са харесвани, желани, благоприятни и привлекателни, свързани със сетивно желание и провокиращи похот. Звуци, възприемани от ушите … миризми, възприемани от носа … вкусове, възприемани от езика … осезания, възприемани от тялото, които са харесвани, желани, благоприятни и привлекателни, свързани със сетивно желание и провокиращи похот. Това са петте връзки на сетивно удоволствие.

Само че монахът трябва постоянно да проверява собствения си ум така: „Дали някакво силно умствено вълнение, свързано с тези пет връзки на сетивно удоволствие, възниква у мен по някакъв повод?“ Ако, при проверката на ума си монахът разбира: „Умствено вълнение, свързано с тези пет връзки на сетивно удоволствие възниква у мен в определени случаи“, той разбира: „Желанието и похотта за петте връзки на сетивно удоволствие не са изоставени от мен (присъстват в мен)“. Така той е напълно наясно с това.

Но ако при проверката на ума си монахът разбира: „Никакво умствено вълнение, свързано с тези пет връзки на сетивно удоволствие не възниква у мен по никакъв повод, тогава той разбира: „Желанието и похотта за петте връзки на сетивно удоволствие са изоставени от мен (не присъстват у мен)“. Така той е напълно наясно с това.

Ананда, има пет съвкупности (пали: кхандха, скт: скандха, куп, купчина, струпване на еднородни неща), които се поддават на привързване към тях и които монахът трябва да съзерцава как възникват и изчезват така: „Такава е формата на материята, такова е нейното възникване, такова е нейното изчезване. Такова е усещането, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване. Такова е възприятието, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване. Такива са умствените конструкции, такива са техните възниквания, такива са техните изчезвания. Такова е съзнанието, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване“.

Когато той пребивава в съзерцание на издигането и спускането (появяването и изчезването) на тези пет съвкупности, податливи на привързаност, самомнението „Аз съм“, основаващо се на тези податливи на привързаност съвкупности, е изоставено от мен (не присъства у мен)“. Когато това е така, той разбира: „Самомнението „Аз съм“, основаващо се на тези податливи на привързаност съвкупности, е изоставено от мен (не присъства у мен)“. Така той е напълно наясно с това.

Тези състояния имат напълно благоприятна основа: те са благородни, извън този свят и недостъпни за Злия [Мàра, богът на смъртта].

Как мислиш, Ананда? Каква е ползата за ученика, за да търси присъствието на Учителя, дори когато му е казано да си върви?

„Почитаеми Господине, нашите учения се коренят в Благословения, ръководят се от Благословения, имат Благословения за свое убежище. Ще бъде добре, ако Благословения обясни значението на тези думи. [Защото] след като ги чуе от Благословения, монахът ще ги запомни“.

Ананда, ученикът не трябва да търси присъствието на Учителя заради беседите, строфите и изложенията. Защо така? От дълго време, Ананда, ти си учил ученията, запомнил си ги, цитирал си ги устно, проверявал си ги умствено и си прониквал в тях, изследвайки ги. Но [ученикът трябва да търси] разговор, който води до прекратяване, който благоприятства ума за освобождение и който води до пълно премахване на заблудите, на страстите, до прекратяване, покой, пряко знание, просветление и Ниббана, тоест – разговор за това човек да желае малко, да е доволен, разговор за усамотение, за оттегляне от обществото, за пробуждане на енергия за добродетел, концентрация, мъдрост, освобождение, знание и виждане на освобождението – в името на такъв разговор ученикът трябва да търси присъствието на Учителя, дори ако му е казано да си върви.

Тъй като това е така, Ананда, може да се случи пропадане (опропастяване) поради пропадане на учителя, пропадане поради пропадане на ученика и пропадане поради пропадане на този, който води свят живот.

А как се случва пропадането поради пропадане на учителя? Има учител, които се оттегля в усамотено място: в гората, в корените на някое дърво, в планината, в долината, в пещера, в костница, в гъсталак в джунглата, на открито пространство, в купа сено. Докато живее така оттеглен, Брамини и обикновени хора от града и страната го посещават и като резултат той се отклонява, изпълва се с желание, поддава се на копнеж и се връща към лукса.  За такъв учител се казва, че е пропаднал поради пропадането на учителя. Той е бил поразен от зли неблагоприятни състояния, които замърсяват, водят до ново съществуване, причиняват проблеми, узряват в страдание и водят до бъдещо раждане, старост и смърт. Ето така се случва пропадането поради пропадане на учителя.

А как се случва пропадането поради пропадане на ученика? Ученик на такъв учител, подражаващ уединението на учителя, се оттегля на някое усамотено място: в гората, в корените на някое дърво … в купа сено. Докато живее така оттеглен, Брамини и обикновени хора от града и страната го посещават и като резултат той се отклонява, изпълва се с желание, поддава се на копнеж и се връща към лукса. За такъв ученик се казва, че е пропаднал поради пропадането на ученика. Той е бил поразен от зли неблагоприятни състояния, които замърсяват, водят до ново съществуване, причиняват проблеми, узряват в страдание и водят до бъдещо раждане, старост и смърт. Ето така се случва пропадането поради пропадане на ученика.

А как се случва пропадането поради пропадане на този, който води свят живот? Тук Татхàгата се появява в света, завършен и напълно просветлен, съвършен в истинско знание и поведение, върховен, познавач световете, несравним лидер на хората, които трябва да бъдат научени, учител на богове и хора, просветлен, благословен. Той се оттегля на някое усамотено място: в гората, в корените на някое дърво … в купа сено. Докато живее така оттеглен, Брамини и обикновени хора от града и страната го посещават, но въпреки това той не се отклонява, не се изпълва с желание, не се поддава на копнеж и не се връща към лукса.

Но ученик на този учител, който подражава на уединението на своя учител, се оттегля се на някое усамотено място: в гората, в корените на някое дърво … в купа сено. Докато живее така оттеглен, Брамини и обикновени хора от града и страната го посещават и като резултат той се отклонява, изпълва се с желание, поддава се на копнеж и се връща към лукса. За такъв, който живее свят живот се казва, че е пропаднал поради пропадането на този, който води свят живот. Той е бил поразен от зли неблагоприятни състояния, които замърсяват, водят до ново съществуване, причиняват проблеми, узряват в страдание и водят до бъдещо раждане, старост и смърт. Ето така се случва пропадането поради пропадане на този, който води свят живот. И тук, Ананда, пропадането на този, който води свят живот е по-болезнено, с по-горчив резултат, отколкото пропадането на учителя или пропадането на ученика и дори води до гибел и вечна смърт.

Затова, Ананда, отнасяй се с мен добронамерено, не с неприязън. Това ще ти донесе добруване и щастие дълго време.

А как се отнасят учениците към Учителя с неприязън, не с добронамереност? Тук, Ананда, състрадателен и търсещ доброто на своите ученици, Учителят учи учениците на Дхамма от състрадание: „Това е за твое добро, това е за твое щастие“. Неговите ученици, обаче, не искат да чуят или да наострят слух, или да напрегнат умовете си да разберат. Те грешат и се отвръщат от Освобождението на Учителя. Така се отнасят учениците към Учителя с неприязън, а не с добронамереност.

А как се отнасят учениците към Учителя с добронамереност, не с неприязън? Тук, Ананда, състрадателен и търсещ доброто на своите ученици, Учителят учи учениците на Дхамма от състрадание: „Това е за твое добро, това е за твое щастие“. Неговите ученици искат да чуят и наострят слух и напрягат умовете си да разберат. Те не грешат и не се отвръщат от Освобождението на Учителя. Така се отнасят учениците към Учителя с добронамереност, не с неприязън.

Затова, Ананда, отнасяй се с мен добронамерено, не с неприязън. Това ще ти донесе добруване и щастие дълго време.

Аз няма да се отнасям с теб, както грънчарят се отнася към влажната глина. Многократно възпирайки те, аз ще ти говоря, Ананда. Многократно увещавайки те, аз ще ти говоря, Ананда. Здравата сърцевина ще издържи теста.

Това каза Благословения. Почитаемият Ананда беше доволен и възхитен от думите на Благословения.

Majjhima Nikāya, Sutta 122

MahaSuññataSutta