Превод

У Джотика и У Дхамминда

email:bdea@buddhanet.net

www.buddhanet.net

Buddha Dharma Education Association Inc.

Махасатипаттхана Сутта

Mahāsatipaṭṭhāna Sutta

Великата лекция за основите на концентрацията

или за ясното осъзнаване

Превод от пали

У Джотика и У Дхамминда

Превод от английски език

Галя Спасова

galyaspassova@gmail.com

София,

Август, 2011 г.

На нашия почитаем учител

покойния Тaунгпулу Каба-Айе Сайядав

от Бирма

Sabba Dānaṃ Dhamma Dānaṃ Jinati

(Дарът на Истината Превъзхожда Всички Други Дарове)

Idaṃ te puññam nibbānassa paccayo hotu

(Тук се завръща заслугата ниббана)

© У Джотика и У Дхамминда, манастирът Мигадавун,

с. Йе Чан О, Маймьо, Бирма, 1986 г.

Всички права запазени. Разрешение за препечатване или превеждане

на тази Сутрa може да бъде получено безплатно от преводачите.

Въведение

Моля практикувайте съгласно изложеното в Махасатипатхана Сутта, за да може да разберете защо тя е призната за най-важната Сутта (санскрит, скт., Сутра), на която Буда е учил.

Опитайте се да практикувате всички раздели поотделно, тоест не наведнъж, тъй като всеки от тях е изключително полезен, като в началото започнете с нещо просто, например да отдавате пълно внимание докато ходите (раздел Ирияпатха Пабба) или докато вдишвате и издишвате (раздел Анапана Пабба). Тогава, както практикувате едните, така ще може да практикувате и останалите раздели на тази Сутта и ще видите, че и четирите сатипатхани (основи на концентрацията или състояния на ясно осъзнаване) могат да бъдат практикувани едновременно.

Тази Сутта трябва да се чете отново и отново, тъй като ще имате склонността да забравяте нейното послание. А то е да отдавате пълно внимание, тоест да осъзнавате ясно всичко, което се случва в тялото и в ума независимо дали е добро или лошо и по този начин ще постигнете ясно осъзнаване, че всички обусловени дхамми (дхамма, скт. дхарма – мигновено умствено явление, феномен, появяване) са непостоянни, всички обусловени дхамми са страдание и всички обусловени дхамми са пусти откъм същност.

Оригиналният текст на пали на тази Сутра може да бъде намерен в Махавагга на Дигха Никая.

=========================

Бележка към превода на български език:

Тяло в тялото, усещане в усещането, ум в ума и дхамми в дхаммите означава, че в тялото „има“ само тяло, физическа материя, в която няма Аз, душа, индивид, личност или някаква неунищожима същност.  Тялото е един комплекс от физическа материя и процеси (дишане, хранене, кръвообращение и пр.), протичащи в тази материя, която няма автономно, самостоятелно или независимо съществуване. Тялото съществува в резултат  на карма (пали: камма), на съществуването или несъществуването на невежеството по отношение на Четирите Благородни Истини,  желанието и храната. Същото се отнася и за усещанията, ума и дхаммите (явленията).

Самото усещане усеща – това е „усещане в усещането“. Няма Аз, душа, индивид, личност или някаква неунищожима същност, която да усеща. Усещанията са само реакция (умствена, вербална или телесна) на това, което сме усетили. Усещанията са определен отговор, отзвук на онова, което усещаме. Едно усещане е изградено от усещания  и от нищо друго. То възниква в следствие на контакт – физически или умствен. Усещането или реакцията, породена от този контакт, е обусловена, защото зависи от условието „контакт“ и не е нещо автономно, самостоятелно или независимо съществуващо. То е обусловено  от контакта, който пък зависи от наличието на ум и сетива.

Умът или „това“, което мисли, не е „нещо“ отделно, не е самостоятелна единица, а процес, състоящ се от пет „неща“: контакт, усещане, възприятие, намерение и насочване на вниманието. След като е имало контакт, заедно с контакта възникват усещане и възприятие (възприемаме усещането като приятно, неприятно или нито-приятно-нито-неприятно). Тези три (контакт, усещане и възприятие) винаги възникват заедно и не могат да бъдат разделени. В зависимост от това дали по време на контакта усещането се преживява като приятно, умът поражда намерение или импулс, тоест умът генерира енергия, воля, четанà, пак да изпита същото приятно усещане (да умножи това усещане, папанча) и насочва своето внимание натам. Така се пораждат желанието и привързаността. В случай, че усещането е неприятно, умът поражда намерение или импулс да избягва подобни усещания и така поражда враждебност, злонамереност и омраза към това, което е неприятно или болезнено. Когато усещането е нито приятно, нито неприятно, умът е незаинтересован, той изпитва безразличие, тъй като обектът не предизвиква нито болка, нито наслада. Тогава умът поражда намерение или импулс да неглижира обекта, да го игнорира, да го изостави като неинтересен, неносещ удоволствие и умствена наслада и повече да не му обръща внимание. Тази тенденция на ума да не обръща внимание на истински важните неща, на Дхамма или Учението на Буда,  поражда невежеството. Когато започнем да „виждаме“ и различаваме умовете като добри, лоши, гневни, благоразположени, тъпи, незаинтересувани, бързи, бавни, съмняващи се и пр. и пр., тогава това е „ум, който вижда ума“.

Дхаммите или мигновените умствени явления са само появявания на това или онова, било то умствено или материално. Те се появяват, защото за тяхното появяване има причини и условия. Тези условия също зависят от условия и не съществуват като нещо отделно, самò по себе си, вечно и неунищожимо. За да съществуват, трябва да има условия за тяхното съществуване. Тези условия  стават причина за съществуването на  други дхамми, които от своя страна стават условия  и така цикълът на взаимозависимото възникване, Самсара, се завърта.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Каянупассана (kāyānupassanā) 6
2. Ānāpāna Pabba Kонцентрация върху вдишването и издишването. 6
3. Ирияпатха Пабба (Iriyāpatha Pabba) 8

Kонцентрация върху позицията на тялото. 8

iii.     Сампаджанна Пабба (Sampajañña Pabba) 8

Kонцентрация върху ясното разбиране. 8

1. Патикуламанасика Пабба (Paṭikulamanasika Pabba) 9

Kонцентрация върху осъзнаването на нечистотиите. 9

1. Дхaтуманасика Пабба (Dhātumanasika Pabba) 9

Kонцентрация върху осъзнаването на елементите. 9

1. Навасиватхика Пабба (Navasivathika Pabba) 9

Осъзнаване на деветте състояния на телата. 9

1. Ведананупасана (Vedanānupassanā) 13

III.   Читтанупасана (Cittānuпassanā) 14

1. Дхамманупасана (Dhammānupassanā) 15
2. Ниварана Пабба (Nīvaraṇa Pabba) Осъзнаване на препятствията. 15
3. Кхандха Пабба (Khanda Pabba) Осъзнаване на скандхите. 16

iii.     Аятана Пабба (Āyatana Pabba) Осъзнаване на основите на сетивата. 17

1. Боджджханга Пабба (Bojjhaṅga Pabba) Осъзнаване на дхаммите на просветлението. 18
2. Сачча Пабба (Sacca Pabba) Осъзнаване на Благородните Истини. 20

а.      Дуккхасачча Пабба (Dukkhasacca Pabba) Осъзнаване на Благородната Истина за Страданието. 20

1. b. Самудаясачча Пабба (Samudayasacca Pabba) Осъзнаване на Благородната Истина за Причините за Възникване на Страданието. 22

с.      Ниродхасачча Пабба (Nirodhasacca Pabba) Осъзнаване на Благородната Истина за Унищожаване на Страданието  24

1. d. Маггасачча Пабба (Maggasacca Pabba) Осъзнаване на Благородната Истина за Пътя, Водещ до Прекратяване на Страданието. 25

Махасатипаттхана Сутта

Така съм чул.[i] Веднъж Бхагават[ii] бил отседнал в търговския град, наречен Каммасадхамма в страната Куру[iii]. Там Бхагават се обърнал към бхиккху,[iv] казвайки, „О, Бхиккху“ (монах, монаси) и те му отговорили, „Бхаданте“.[v] След това Бхагават казал:

Бхиккху, това е единственият начин[vi] за пречистване (на умовете) на съществата, за преодоляване на страданието и мъката, за прекратяване[vii] на физическата и умствена болка,[viii] за осъществяване на Благородния Осморен Път[ix] и за постигане на Ниббана.[x] Този единствен начин са четирите сатипаттхани.[xi]

Кои са тези четири?[xii] Тук (в това учение), Бхиккху, отделният Бхиккху не спира да насочва ума си отново и отново към тялото (кая)[xiii] само като към тяло[xiv] (не мое тяло, не като Аз съм това тяло, не като собствена същност, а само като празна рамка, като форма, съставена от различни клетки, те пък съставени от Четирите Велики Елемента – Земя, Вода, Огън и Вятър) с усърдно старание,[xv] ясно разбиране[xvi] и пълно осъзнаване, премахвайки подтика за съществуване в света и страданието, до което този подтик води;[xvii] той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново усещанията (веданá)[xviii] само като усещания (не мои, не-Аз усещам, не като собствена същност, а само като зададени отговори и реакции) с усърдно старание, ясно разбиране и пълно осъзнаване, премахвайки подтика за съществуване в света и страданието, до което този подтик води; той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново ума (читта)[xix] само като ум (не като мой ум, не като Аз съм този ум, не като собствена същност, а само като постоянно променящи се умствени настроения и склонности) с усърдно старание, ясно разбиране и пълно осъзнаване, премахвайки подтика за съществуване в света и страданието, до което този подтик води; той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново дхаммите[xx] само като дхамми (не като мои дхамми, не като Аз съм всички тези дхамми, не като собствена същност, а само като променливи умствени състояния) с усърдно старание, ясно разбиране и пълно осъзнаване, премахвайки подтика за съществуване в света и страданието, до което този подтик води.

I.                Каянупассана (kāyānupassanā)
i.              Ānāpāna Pabba
Осъзнаване на вдишването и издишването

А как, Бхиккху, отделният Бхиккху не спира да насочва ума си отново и отново към тялото само като към тяло? Тук (в това учение), Бхиккху, отделният Бхиккху, след като е отишъл в гората, под някое дърво или в някое уединено място,[xxi] сяда на земята с кръстосани крака,[xxii] държи тялото изправено и насочва своето внимание към обекта на съсредоточаване.[xxiii] Само тогава, с ясно осъзнаване, той вдишва и издишва. Вдишвайки дълбоко, той знае, „Аз вдишвам дълбоко“; вдишвайки плитко, той знае, „Аз вдишвам плитко“. „Осъзнавайки цялото тяло на вдишването (разпростирането на въздуха из тялото като отделно тяло само от процеса дишане), аз ще вдишам“,[xxiv] така тренира той себе си. „Осъзнавайки цялото тяло на издишването (напускането на въздуха от тялото като едно тяло от въздух), аз ще издишам“, така тренира той себе си. „Успокоявайки процеса на дишане, аз ще вдишам“,[xxv] така тренира той себе си. „Успокоявайки процеса на дишане, аз ще издишам,“ така тренира той себе си.[xxvi]

Точно както опитният грънчар или неговият чирак, издърпвайки силно шнура на грънчарското колело знаят „Аз дърпам шнура силно“, а дръпвайки шнура леко, знаят „Аз дърпам шнура леко“, така Бхиккху, отделният Бхиккху, вдишвайки дълбоко, знае „Аз вдишвам дълбоко“, издишвайки дълбоко, той знае „Аз издишвам дълбоко“, вдишвайки плитко, той знае „Аз вдишвам плитко“, издишвайки плитко, той знае „Аз издишвам плитко“. „Осъзнавайки цялото тяло на вдишването, аз ще вдишам“, така тренира той себе си. „Осъзнавайки цялото тяло на дишането, аз ще издишам“, така тренира той себе си. „Успокоявайки процеса на дишане, аз ще вдишам“, така тренира той себе си. „Успокоявайки процеса на дишане, аз ще издишам“, така тренира той себе си.

По такъв начин той не спира да насочва ума си отново и отново към тялото[xxvii] само като към тяло (не мое тяло, не като Аз съм това тяло, не като собствена същност, а само като празна рамка, като форма, съставена от различни клетки, те пък съставени от Четирите Велики Елемента – Земя, Вода, Огън и Вятър), съзерцавайки тяло в самото тяло; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в другите,[xxviii] или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в собственото тяло и в другите.[xxix] Той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за появяването и действителното появяване на тялото; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за прекратяването и действителното прекратяване (умиране) на тялото; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново действителното появяване и прекратяване на тялото с неговите причини.[xxx] Накратко, той напълно осъзнава факта, че само тялото съществува (не душа, не отделна същност или Аз). Това чисто осъзнаване служи единствено за  постигане на прозрение (випасана) и за увеличаване на осъзнаването. Тъй като е разединен от привързаност и грешни възгледи,[xxxi] той пребивава без да се привързва към нищо в света[xxxii]. Този, Бхиккху, е начинът, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

ii.            Ирияпатха Пабба (Iriyāpatha Pabba)
Осъзнаване на позицията на тялото

И отново, Бхиккху, когато отделният Бхиккху ходи,[xxxiii]той знае „Аз ходя“.[xxxiv] Когато стои, той знае „Аз стоя“. Когато седи, той знае „Аз седя“. Когато лежи, той знае „Аз лежа“.[xxxv] Накратко, отделният Бхиккху трябва да знае по какъв начин неговото тяло се движи или в каква позиция се намира.[xxxvi]

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото[xxxvii] само като тяло (не мое тяло, не като Аз съм това тяло, не като собствена същност, а само като празна рамка, като форма, съставена от различни клетки, те пък съставени от Четирите Велики Елемента – Земя, Вода, Огън и Вятър) в самото тяло; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в другите; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в собственото тяло и в другите. Той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за появяването и действителното появяване на тялото; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за умирането и действителното умиране на тялото; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново действителното появяване и умиране на тялото с неговите причини.[xxxviii] Накратко, той е напълно съсредоточен за факта, че само тялото съществува (не душа, не отделна същност или Аз). Това чисто осъзнаване служи единствено за  постигане на прозрение (випасана) и за увеличаване на осъзнаването. Тъй като е разединен от привързаност и грешни възгледи, той пребивава без да се привързва към нищо в света. Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

iii.         Сампаджанна Пабба (Sampajañña Pabba)
Осъзнаване на ясното разбиране

И отново, Бхиккху, когато отделният Бхиккху върви напред или върви назад, той прави това с ясно осъзнаване.[xxxix] Когато гледа право напред или когато гледа нанякъде, той прави това с ясно осъзнаване. Когато се навежда или протяга крайниците си, той прави това с ясно осъзнаване. Когато носи купата за милостиня и когато носи робата си, той прави това с ясно осъзнаване. Когато яде, пие, дъвче и вкусва, той прави това с ясно осъзнаване. Когато уринира или се изхожда, той прави това с ясно осъзнаване. Когато ходи, стои, седи, заспива, събужда се, говори или мълчи, той прави това с ясно осъзнаване.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

iv.         Патикуламанасика Пабба (Paṭikulamanasika Pabba)
Осъзнаване на нечистотиите

И отново, Бхиккху, когато отделният Бхиккху изследва и размишлява именно за това тяло, от пръстите на краката до косата на главата, опаковано в кожа и пълно с различни видове нечистотии,[xl] той мисли така: „В това тяло има косми на главата, косми по самото тяло, нокти, зъби, кожа, плът, сухожилия, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, черен дроб, мембрани (включващи плеврата, диафрагмата и другите видове мембрани в тялото), далак, бял дроб, черва, було, стомах, изпражнения, мозък, жлъчка, слуз, гной, кръв, пот, сланина, сълзи, мазнини, слюнка, лигавици, ставна течност и урина“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

v.            Дхaтуманасика Пабба (Dhātumanasika Pabba)
Осъзнаване на елементите

И отново, Бхиккху, отделният Бхиккху изследва и размишлява именно за това тяло, независимо как е поставено или разположено, като тяло съставено само от първични елементи,[xli] по следния начин: „В това тяло съществува елементът земя, елементът вода, елементът огън и елементът вятър“.[xlii]

Точно както опитният касапин или неговия чирак, след като са заклали една крава я разделят на части, подобно на кръстопът с четири пътя,[xliii] така отделният Бхиккху изследва и размишлява внимателно за това тяло, съставено само от първични елементи, независимо как е поставено или разположено, по следния начин: „В това тяло съществува елементът земя, елементът вода, елементът огън и елементът вятър“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

vi.              Навасиватхика Пабба (Navasivathika Pabba)
Осъзнаване на деветте състояния на телата

Част 1

И отново, Бхиккху, отделният Бхиккху трябва да разглежда тялото, мъртво от един ден, от два дни или мъртво от три дни, подуто, посиняло, гноясало, хвърлено в костница и да го сравнява със собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.[xliv]

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 2

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, кълвано от гарги, кълвано от ястреби, кълвано от чапли, разкъсвано от чакали, разкъсвано от кучета, разкъсвано от тигри, разкъсвано от леопарди или разяждано от различни видове червеи, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 3

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, от което е останал само скелет, държащ се на сухожилия, с малко плът и кръв, залепени по него, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 4

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, от което е останал само скелет, държащ се на сухожилия, с размазана кръв, без плът, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 5

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, от което е останал само скелет, държащ се на сухожилия, без плът и кръв, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 6

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, което е само кости, разпръснати на всички страни, на една страна кост от ръка, на друга – кост от крак, на друга – кост от глезен, на друга – пищял, на друга – бедрена кост, на друга – ребра, на друга – гръбнак, на друга – раменна кост, на друга – шийни прешлени, на друга – челюсти, на друга – зъби, на друга – череп, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 7

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, което е само бели кости с цвят на раковина, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 8

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, което е само кости на повече от година, струпани на купчина, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в самото тяло … Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

Част 9

И отново, Бхиккху, ако отделният Бхиккху види тяло, изхвърлено в гроб, което е само изгнили кости, ронещи се на прах, тогава той сравнява собственото си тяло по следния начин „Наистина, моето тяло има същата природа и ще стане като това тяло и не може да избегне това“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло (не мое тяло, не като Аз съм това тяло, не като собствена същност, а само като празна рамка, като форма, съставена от различни клетки, те пък съставени от Четирите Велики Елемента – Земя, Вода, Огън и Вятър) в самото тяло; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в другите; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло в собственото тяло и в другите. Той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за появяването и действителното появяване на тялото; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за прекратяването и действителното прекратяване (умиране) на тялото; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново действителното появяване и прекратяване на тялото с неговите причини. Накратко, той е напълно съсредоточен за факта, че само тялото съществува (не душа, не отделна същност или Аз). Това ясно осъзнаване служи единствено за постигане на прозрение (випасана) и за увеличаване на осъзнаването. Тъй като е разединен от привързаност и грешни възгледи, той пребивава без да се привързва към нищо в света. Това, Бхиккху, също е начин, при който отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново тялото само като тяло.

II.            Ведананупасана (Vedanānupassanā)

А как, Бхиккху, отделният Бхиккху не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново усещанията (веданá)[xlv] само като усещания (не мои, не Aз усещам, не отделна същност, а само като реакции)?

Тук (в това учение), Бхиккху, когато изпитва приятно усещане,[xlvi] отделният Бхиккху знае „Аз изпитвам приятно усещане“. Когато изпитва неприятно усещане,[xlvii] той знае „Аз изпитвам неприятно усещане“. Когато изпитва усещане, което е нито приятно, нито неприятно,[xlviii] той знае „Аз изпитвам усещане, което е нито приятно, нито неприятно“.

Когато изпитва приятно усещане, свързано със сетивно удоволствие,[xlix] той знае „Аз изпитвам приятно усещане, свързано със сетивно удоволствие“. Когато изпитва приятно усещане, несвързано със сетивно удоволствие,[l] той знае „Аз изпитвам приятно усещане, несвързано със сетивно удоволствие“.

Когато изпитва неприятно усещане, свързано със сетивно удоволствие,[li] той знае „Аз изпитвам неприятно усещане, свързано със сетивно удоволствие“. Когато изпитва неприятно усещане, несвързано със сетивно удоволствие,[lii] той знае „Аз изпитвам неприятно усещане, несвързано със сетивно удоволствие“.

Когато изпитва усещане, което е нито приятно, нито неприятно и е свързано със сетивно удоволствие,[liii] той знае „Аз изпитвам усещане, което е нито приятно, нито неприятно, свързано със сетивно удоволствие“. Когато изпитва усещане, което е нито приятно, нито неприятно и което не е свързано със сетивно удоволствие, той знае „Аз изпитвам усещане, което е нито приятно, нито неприятно и което не е свързано със сетивно удоволствие“.

Така той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново усещанията само като усещания (не мои, не Аз усещам, не собствена същност, а само като явлението усещане) в самите усещания; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново усещанията само като усещания в другите; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново усещанията само като усещания в самите усещания в себе си и в другите. Той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за появяването и действителното появяване на усещанията; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново причината за прекратяването и действителното прекратяване на усещанията; или той не спира да насочва ума си да осъзнава отново и отново действителното появяване и прекратяване на усещанията с техните причини.[liv] Накратко, той е напълно съсредоточен за факта, че само усещанията съществуват (не душа, не отделна същност или Аз). Това ясно осъзнаване служи единствено за  постигане на прозрение (випасана) и за увеличаване на осъзн

* Сутта (пали), сутра (скт.) – лекция, беседа. Бел. пр.

[i] Думи на Ананда Махатхера, който е бил монах-помощник на Буда. Той е рецитирал текста на Дхамма, както го е чул от Буда на Първия будистки събор, прибл. 483 г.пр.н.е.

[ii] Това е учтива форма на обръщение, използвана от монасите, когато са разговаряли с Буда. Нейното значение е „Почитаеми господине.“

[iii] Държавата Куру се е намирала в Северозападна Индия, близо до Ню Делхи.

[iv] Бхикшу е будистки монах, получил пълно посвещение.

[v] „Бхаданте“ е учтиво обръщение към по-възрастен или по-висш по ранг. Приблизително означава „Да, уважаеми господине.“

[vi] Единственият път, екаяно, означава, че това е единственият път, който със сигурност води до изброените резултати. Няма друг път. Този единствен път не води до никъде другаде, а до Нирвана. На това изречение не трябва да се вярва сляпо, но когато медитаторът практикува, той го потвърждава от свой собствен опит.

[vii] Прекратяване (аттханамая) обикновено се превежда като „разрушаване,“ което може погрешно да предполага активна атака на физическата и умствена болка. Физическата и умствена болка обаче се прекратяват посредством липсата на силно желание, точно както огънят угасва при липса на гориво.

[viii] Физическата и умствена болка или страдание (дуккха-доманасса) е съставна дума, която обозначава целия спектър на физическата и умствена болка. Тук дуккха (духк = лош, болезнен, кха = празнота, пространство) и доманасса (духк = лош, болезнен, мана = ум) се отнася до всички видове умствена болка вкл. неудовлетвореност, печал, страх и различните видове фобии и неврози.

[ix] Тук ная означава Четирите Благородни Пътя (ария магга). Благородният Път е название на съзнанието, което има Нирвана за свой обект. Четирите Благородни Пътя са Пътят на Влезлия в Потока (сотапатти магга), Пътят на Веднъж-Връщащия-Се (сакадагами магга), Пътят на този, който повече Не-Се-Връща (анагами магга) и Пътят на Архата (арахатта магга).

[x] Ниббана (скт. Нирвана) е реалност, преживяна от ум, напълно свободен от желание (похот), омраза и заблуда.

[xi] Сатипаттхана (сати е яснота, отдаване на пълно внимание, бдителност, ясно осъзнаване на това, което се случва; паттхана е това, което се потапя и прониква непрекъснато, отново и отново) е видът пълна съсредоточеност, която прониква отново и отново в тялото, усещанията, ума и дхаммите (явления, феномени) и ясно вижда действителната реалност, както се случва.

Това е обратното на обичайното несъсредоточено състояние, в което умът „прескача“ или пропуска тези явления. „Четирите сатипаттхани“ следователно трябва да се преведат като „четири устойчиви ясни съсредоточавания.“ Думата mindfulness, която се използва в превод на английски език е неточна, защото умът не е full (пълен).

[xii] Четирите сатипаттхани на пали са каянупассана (съзерцание на тялото), ведананупассана (съзерцание на усещанията), читтанупассана (съзерцание на ума) и дхамманупассана (съзерцание на дхаммите).

[xiii] Кая е тялото, купчината или струпването (скандха) на физическа материя и явления. Тук кая обозначава физическото тяло.

[xiv] Изразите „тялото само като тяло,“ „усещанията само като усещания“ … показват, че тялото, усещанията, ума и дхаммите не се считат за „вътрешни“ на някого или за „мои“ и нямат никаква същност или същинска природа. Когато това се прозре, то е естественото знание, възникващо вследствие на наблюдаване на тялото, усещанията, ума и дхаммите с устойчиво, пълно и неотклонимо внимание.

[xv] Старание (атапи) означава връщане отново и отново на ума обратно към обекта на медитация независимо колко пъти той се отклонява и разсейва.

[xvi] Ясно разбиране (вж. бел. 39).

[xvii] Светът (лока) се отнася до всичко, което възниква и умира, т.е. петте скандхи на привързаност.

[xviii] Усещания (веданá) (вж. бел. 45).

[xix] Умът (читта) е това, което знае, което осъзнава или което е съзнателно (вж. III. Читтанупасана).

[xx] Думата дхамма буквално означава „това, което носи, което държи специфичните, уникални характеристики на нещата“. В зависимост от контекста, в който се използва, тя има и други значения. Може да означава: природен феномен, умствен обект, състояние, истина, действителност, мъдрост, действия, добри действия, практика, причина и нарушение. В английския език също Дхамма (на пали и санскрит няма главни букви) може да обозначава Учението на Буда или текстовете, които съдържат тези учения. Тук, в този контекст, дхамма е всеки природен феномен, който не е понятие или идея и се отнася специално до петте препятствия (ниварана), петте скандхи на привързаност, шестте вътрешни и външни основи (аятани – източник, порта или мястото, в което се заражда и през което преминава умствения процес), седемте дхамми или съставни части на просветлението и Четирите Благородни Истини.

[xxi] Основното тук е мястото за медитация да бъде колкото е възможно по-тихо, свободно от хора и разсейване.

[xxii] Ако седенето с кръстосани крака е много болезнено, медитиращият няма да може да стои дълго. Главното е да се седне удобно и с будно внимание. Следователно може да се използва стол. Съсредоточаването върху дишането може също да се извършва докато стоим прави, ходим или лежим.

[xxiii] Вниманието трябва да е насочено към мястото, където дъхът прави контакт с горната устна или с върха на носа, в зависимост от това къде всеки го усеща индивидуално.

[xxiv] Цялото тяло на дишането (саббакая) означава вдишването и издишването от началото до края.

[xxv] Тъй като умът се успокоява, дишането също се успокоява без да се прилага какъвто и да било съзнателен контрол върху него.

[xxvi] Не е необходимо да се повтарят умствено всички горни фрази. Главното е осъзнаването, постоянното насочване на вниманието към природните явления. Тези фрази са пример, за да напомнят на медитиращия да насочва постоянно вниманието си към дишането.

[xxvii] Тук „тяло“ означава процесът на дишане.

[xxviii] Медитиращият вследствие на собствено заключение знае, че в другите, точно както и при него, няма Аз или отделна същност, същност, която да диша, а съществува само процес на дишане. Това отсича заблудата относно външните явления.

[xxix] Това не може да се прави едновременно, а с редуване.

[xxx] Причините за появяването и прекратяването на дишането са съществуването или несъществуването на тялото, ноздрите и ума. Действителното появяване и действителното прекратяване се отнасят за естественото явление дишане, възникващо и умиращо. Главното тук е да осъзнаваме действителното появяване и действителното прекратяване на дишането, така че да съзерцаваме неговата непостоянна, изпълнена със страдание и пуста откъм каквато и да било постоянна същност природа.

[xxxi] Грешният възглед се отнася до това да мислим, че има някаква постоянна същност, душа или Аз, който диша. Ако медитиращият види дишането като непостоянно, изпълнено със страдание и пусто откъм каквато и да било същност, тогава, в този момент, няма да има грешен възглед.

[xxxii] Вж. бел. 17.

[xxxiii] Докато ходи, докато върви (гаччханто).

[xxxiv] Аз ходя: Тук и навсякъде в това учение използването на местоимението „Аз“ е само граматическо понятие и не означава, че „Азът“ наистина съществува. На езика пали е невъзможно да се състави глагол без в края му да не се посочи субекта, например:

Гаччха + ми = гаччхами, аз ходя

Гаччха + ма = гаччхама, ние ходим.

Аналогично, в английския език понякога трябва да „направим“ субекта, за да съставим изречението, напр. „It is raining” (Вали). „Дъждът“ не е споменат явно в изречението, но се подразбира, че вали дъжд. По подобен начин се казва „ходя“ вместо „Аз ходя.“

[xxxv] Когато медитиращият напълно осъзнава действителното движение на краката и тялото, когато осъзнава, че това е усещане вследствие на допир и движение, тогава може да се каже, че „той знае, че ходи.“ По подобен начин, при всяко положение на тялото, той трябва да осъзнава какво се случва в действителност.

[xxxvi] Медитиращият трябва да е осъзнат и за движенията на тялото, когато е в дадено положение, напр. че докато седи си движи ръката или докато лежи се преобръща.

[xxxvii] „Тяло“ тук означава положението, позите на тялото (асана) и движението на тялото.

[xxxviii] Причините за възникването и умирането на тялото тук и в следващите раздели са съществуването или несъществуването на невежеството по отношение на Четирите Благородни Истини, жаждата (ненаситното желание), кармата и храната.

[xxxix] Ясното разбиране (сампаджанна) е четири вида: саттхака-сампаджанна, саппая-сампаджанна, гочара -сампаджанна и асаммоха-сампаджанна.

Преди медитиращият да извърши каквото и да било действие, той трябва първо да прецени дали това действие е полезно или не. Тази предварителна преценка се нарича саттхака-сампаджанна.

Ако действието е полезно, тогава медитиращият трябва да прецени дали действието е подходящо или уместно. Това се нарича саппая-сампаджанна. Например, ако медитиращият иска да отиде да медитира в пагода, това е полезно действие. Но ако по времето, в което иска да медитира в пагодата има много хора, дошли например за годишния фестивал на пагодата, то би имало много смущаващи фактори и тогава действието няма да е подходящо.

Разбирането на това, кое е подходящото поле за ума е гочара-сампаджанна. Ако медитиращият практикува четирите сатипаттхани, това е подходящото поле за ума, тоест сферата, в която умът се насочва. Ако той мисли или дава воля на сетивни удоволствия, това не е подходящо поле за ума.

Разбирането, което вижда, че всички обусловени явления са непостоянни, изпълнени със страдание и пусти (включително Нирвана) откъм собствена същност, се нарича асаммоха-сампаджанна.

[xl] Тази медитация може да се практикува по един от следните два начина. Първият е да се вижда всяка част на тялото като отблъскваща (противна, отвратителна), а вторият – да се вижда, че като части или общо, тялото няма собствена същност.

За развиване на възприятието, че тялото е отблъскващо (противно, отвратително), е полезно да се присъства на някоя аутопсия на тяло и да се види наистина, че всяка една част е отвратителна. Този метод е много ефективен за отсичане на похотта.

[xli] Само първични елементи (дхату), а не същество или душа.

[xlii] Първичните елементи (дхату) са естествените качества на материята. Елементът земя (патхави-дхату) е качеството твърдост и мекота или степен на плътност. Елементът вода (апо-дхату) е качеството втечняемост и сцепление. Елементът огън (теджо-дхату) е качеството топлина – горещо и студено. Елементът въздух (ваю-дхату) е качеството движение, трептене, лекота и натиск.

Всички четири първични елемента присъстват във всяка една субстанция, но един от тях е доминиращ в дадената субстанция. Качеството твърдост и мекота се нарича „земен елемент“, защото това е доминиращото качество на земята, но земята също притежава качествата сцепление, топлина и движение. Частите, намиращи се от косата на главата до мозъка, в Патикуламанасика Пабба, са пример за части на тялото, в които земният елемент преобладава. Частите от жлъчката до урината са пример, където преобладава елементът вода. Топлината и студенината на тялото са пример за елемента огън. Дъхът е пример за елемента въздух.

[xliii] В това сравнение четирите магистрали представят четирите положения на тялото. Касапинът или неговият чирак представляват медитиращия, който вижда тялото само като елементи, точно както кравата, която вече е разчленена, не се вижда повече като крава, а като отделни парчета месо.

[xliv] Медитациите върху трупове са най-добри в момента, когато се види даден труп или веднага след това. С разбирането на реалността, че тялото един ден ще бъде труп, умът става свободен от привързаност към тялото.

[xlv] Веданá (усещанията) тук не са използвани в смисъл на „емоции“, а се отнасят само до приятните, неприятните и нито-приятните-нито-неприятни (неутрални) усещания, които възникват едно след друго с всяко съзнание, (т.е. със зрителното, слуховото, обонятелното, вкусовото, осезателното и умствено съзнание). Важно е да се видят ясно тези усещания, тъй като те са причината за ненаситното желание (жаждата). Ако медитиращият не вижда това ясно, той може да си мисли, че има отделно същество, същност, съществуваща като едно цяло, което изпитва тези усещания.

[xlvi] Тоест, телесен комфорт и умствено щастие.

[xlvii] Тоест, телесна болка и умствена болка.

[xlviii] Нито-приятните-нито-неприятните усещания са най-трудни за съзерцаване, тъй като тяхната характеристика е отсъствие на удоволствие и болка. Това е например неутралното усещане, което естествено присъства на повърхността на очите и в ума, когато усещането е нито приятно, нито неприятно.

[xlix] Тоест, естественото удоволствие и щастие, базирани на сетивно удоволствие.

[l] Тоест, щастието, изпитвано при виждането на истинската природа на тялото и ума.

[li] Тоест, неприятното усещане, изпитвано когато човек не получава сетивните удоволствия, които иска да получи.

[lii] Тоест, нещастието, изпитвано от медитиращия поради липса на напредък в реализирането на Ниббана.

[liii] Тоест, естественото усещане, изпитвано когато умът е спокоен и разединен от сетивни удоволствия.

[liv] Причините за възникване и прекратяване на усещанията са съществуването или несъществуването на контакт (фасса), невежеството по отношение на Четирите Благородни Истини, жаждата (ненаситното желание) и кармата.

[1] Похотта (рага) не означава само силна страст, но се отнася до целия спектър на похот, жажда и привързаност към сетивни удоволствия – от най-слабото сетивно желание, до най-силната похот. Тя може да произвежда само зловредни действия.

[1] Умът без алчност е благоразумна противоположност (благоприятно противопоставяне) на ума с алчност и е причина за себеотрицание, щедрост, благотворителност и великодушие.

[1] Гневът (доса) винаги се случва с умствена болка (доманасса). Следователно, ако умствената болка присъства, медитиращият трябва да знае, че гневът също присъства. Омразата, зложелателството, чувството на безсилие, страхът и унинието – всички те са включени в това понятие. Гневът може да произвежда само зловредни действия.

[1] Умът без гняв се противопоставя на гнева и е причина за любяща доброта (метта), приятелство и доброжелателство.

[1] Заблудата (моха, невежество) е замърсяване, съпътстващо ума, което замъглява и заслепява ума, като прави невъзможно разграничаването на добрите от лошите действия, прави невъзможно съзерцаването на характеристиките непостоянство, страдание и липса на Аз (душа) и прави невъзможно съзерцаването на Четирите Благородни Истини. Невежеството е общо за всички видове зловредно (замърсено) съзнание, но тук специално се отнася за тези видове съзнание, свързани със съмнение, несигурност, безпокойство, разсеяност и обърканост.

[1] Умът без заблуда се противопоставя на заблуждението. Той е мъдрост, която съзерцава природата на непостоянството, страданието и липсата на Аз (душа) в обусловените явления, прониква в Четирите Благородни Истини и може да разграничи добрите от лошите действия.

Алчността, гневът, невежеството и техните противоположности – всички те имат широка интензивност – от слаба до силна. При медитацията „вътрешно прозрение“ (випасанà) е важно напълно да осъзнаваме какво присъства в ума, независимо колко е слабо или силно.

[1] Това е свитият ум, който е летаргичен, вял и няма интерес за нищо.

[1] Разсеяно, неспокойно състояние на ума, който отива тук и там и поради това не е концентриран.

[1] Видът ум, изпитван в рупа джхана и арупя джхана – джана (пали) или дхияна (скт.): медитативни състояния в сферата на фината материя (рупа) и в сферата, в която няма материя (арупя).

[1] Умът в неговото обикновено състояние в сетивните светове (кама-вачара), тоест без джхана (без да е вглъбен).

[1] Както по-горе (бел. 64).

[1] Рупа джхана и арупа джхана (вж. бел. 63). От тези две медитативни сфери арупа джхана е по-висша от рупа-джхана.

[1] Ум, който или е най-близко до концентрация (упачара самадхи), или е в дълбока концентрация (аппана самадхи). Медитиращият, който няма опит в джхана, няма нужда да осъзнава напълно концентрирания ум, по-висшия или развития ум.

[1] Ум, който не е близко до концентрация или до вглъбяване.

[1] Ум, временно свободен от замърсявания поради прозрение или джхана. Има десет замърсявания (килеша, клеша), които са: алчност, гняв, невежество (заблуда), самонадеяност, грешни възгледи, съмнение, мързел, разсеяност, липса на морален срам и липса на морален страх (лобхо, досо, мохо, мано, диттхи, вичикиччха, тхинам, уддхачам, ахирикам, аноттапам).

[1] Причините за появяването и прекратяването на ума са съществуването или несъществуването на невежеството по отношение на Четирите Благородни Истини, жаждата (ненаситното желание), кармата, тялото и ума (нама и рупа).

[1] Петте препятствия (ниварана) са зловредни спътници на ума, които го объркват и му пречат да постигне благотворни състояния, като джхана (медитативно вглъбяване).

[1] Сетивното желание е жажда за един от петте вида сетивни обекта (гледки, звуци, миризми, вкусове и осезание). То възниква поради неблагоразумно внимание, насочено към приятните аспекти на даден обект. То се изкоренява напълно посредством пътя на Анагамина (анагами магга – пътят на този, който повече не се връща).

[1] Зложелателството (омразата) е същото като гнева (вж. бел. 57). То възниква поради неблагоразумно внимание, насочено към неприятните аспекти на даден обект. То се изоставя благодарение на мъдро насочване на вниманието към съзерцаване на едно от трите – непостоянство, страдание и липса на каквато и да било същност или чрез развитие на любящата доброта. То се изкоренява напълно посредством пътя на Анагамина (Не-Връщащият-Се).

[1] Мързелът и умствената тъпота се отнасят до състоянието леност, отпуснатост, притъпеност на ума и притъпеност на спътниците на ума (умствени състояния, които съпътстват ума, четасика). Те възникват вследствие на неблагоразумно насочване на вниманието към липсата на интерес, мързеливо протягане, сънливост след ядене и умствена мудност. Това са спътници на ума, които не са свързани с физическа умора. Те се изоставят посредством мъдро насочване на вниманието към съзерцаване на едно от трите – непостоянство, страдание и липса на каквато и да било същност или чрез задвижване и разгръщане (надигане) на енергия и извършване на усилие. Те се изкореняват напълно посредством пътя на Архата (арахатта магга – Пътят на Заслужаващия Уважение).

[1] Разсеяността (уддхачча) означава развълнуван, неспокоен и неконцентриран ум. Безпокойството (куккучча) означава безпокойство за минали действия, които човек е или не е извършил. Те възникват поради неблагоразумно внимание, насочено към неща, които пораждат разсеяност и безпокойство. Те се изоставят посредством мъдро насочване на вниманието към съзерцаване на едно от трите – непостоянство, страдание и липса на каквато и да било същност или чрез развитие на спокойствие на ума. Разсеяността се изкоренява напълно посредством пътя на Архата. Безпокойството се изкоренява напълно посредством пътя на Анагамина (Не-Връщащият-Се).

[1] Съмнението и колебанието се отнасят до съмнение от вида „Дали Буда наистина е просветлен?“ „Дали тази практика наистина води до прекратяване на духкха (страданието)?“ „Учениците на Буда постигнали ли са наистина просветление с тази практика?“ „Има ли бъдеш живот?“ „Имало ли е предишен живот?“ Съмнението или колебанието възникват поради неблагоразумно внимание, насочено към нещата, които са причина за съмнение. Те се изоставят посредством мъдро насочване на вниманието към съзерцаване на едно от трите – непостоянство, страдание и липса на каквато и да било същност или към Дхамма. Те се изкореняват напълно посредством пътя на Сотапанна, тоест пътя на Стъпилия в Потока (сотапатти магга).

[1] Причината за появяването на препятствията е неблагоразумното внимание (айонисо манасикара). Причина за изоставянето на препятствията е мъдро внимание, което ги отстранява временно и Четирите Благородни Пътя (ария магга), които ги изкореняват напълно (вж. също бел. 71-76).

[1] Петте скандхи на привързаност са обектите, в зависимост от които възниква привързването. Четирите вида привързаност са 1) привързаност към сетивни удоволствия, 2) привързаност към грешни възгледи, 3) привързаност към вярването, че има други пътища и практики, които могат да доведат до щастие и освобождение освен Благородния Осморен Път, 4) привързаност към възгледа, че съществува отделна същност или душа.

[1] Думата рупа (материя) се отнася до всичко, изградено от четирите първични елемента (елемента земя, елемента вода, елемента огън и елемента въздух). Но тук рупа се отнася предимно до физическото тяло, което възниква заедно с останалите четири скандхи на привързаност.

Усещането е обяснено в бел. 45.

Идеите (възприятията, концепциите и спомените) разпознават или съзерцават даден обект като отличителен знак. Те правят възможно човек да съзерцава цветовете, като напр. син или червен. Те също погрешно съзерцават въжето за змия.

Умствените конструкции (умствени състояния, възникващи едновременно с ума) включват вяра, сила, намерение, алчност, омраза, заблуда, не-алчност, не-омраза, не-заблуда и ясно осъзнаване, което подготвя, подрежда или извършва действия. Има петдесет и две умствени състояния.

Съзнанието е това, което е наясно, което долавя и разграничава обектите. Тук текстът се отнася само до сетивните съзнания, тоест до видовете съзнание, отнасящи се до рупа (физическа материя) и арупа (само ум и умствени състояния) и не включва пътя или носещите плод съзнания (магга-фала читта), които не са обект на привързаност.

[1] За причините за появяването и прекратяването на физическото тяло вж. бел. 38; за усещанията, възприятията и умствените формации, вж. бел. 54, за съзнанието, вж. бел. 70.

[1] Основите на сетивата или портите (аятана), през които преминават сетивните процеси, са тези неща, които увеличават и разширяват обхвата (диапазона) на ума. Шестте вътрешни основи на сетивата са очите, ушите, носа, езика, тялото и ума. Шестте външни основи на сетивата са видимите обекти, звуците, миризмите, вкусовете, осезаемите на допир неща и умствените обекти.

[1] Оковите (самйоджана) или връзките, с които човек сам се връзва, са тези неща, които връзват човека към кръговете от прераждания. Те са: 1. Жажда за сетивни удоволствия (камарага); 2. Гняв (патигха); 3. Гордост или самонадеяност (мана); 4. Грешен възглед (диттхи); 5. Съмнение или колебание (вичикиччха); 6. Вярване, че има други пътища и практики, които водят до щастие и освобождение извън Благородния Осморен Път (силаббатапарамаса); 7. Жажда за прераждане (бхаварага) в сетивните рупа (на фината материя) или арупя (нематериални) светове; 8. Завист или ревност (исса); 9. Подлост или скъперничество (маччхария); 10. Невежество по отношение на Четирите Благородни Истини (авиджджа).

Тези окови възникват поради неблагоразумно внимание, което счита сетивните основи като постоянни, приятни и принадлежащи на отделна същност или Аз. Те се отстраняват временно посредством мъдро насочване на вниманието към характеристиките на основите на сетивата, които са непостоянство, страдание и липса на каквато и да било същност. Те се изкореняват напълно посредством четирите Благородни Пътя (т.е. диттхи, вичикиччха, силаббатапарамаса, исса и маччхария се изкореняват чрез сотапатти магга; камарага и пратигха се изкореняват чрез анагами магга, а останалите – чрез арахатта магга).

[1] За причините за появяването и прекратяването на физическите основи на сетивата, вж. бел. 38; за ума вж. бел. 70; за умствените обекти вж. бел. 54.

[1] Пълна съсредоточеност е това, което наблюдава какво точно се случва в настоящия момент в тялото и ума. (Вж. също бел. 11).

[1] Всички дхамми на просветлението възникват вследствие на мъдро насочване на вниманието и стигат до пълно развитие и осъществяване чрез пътя на Архата (арахатта магга).

[1] Това е мъдрост или прозрение, което може да разграничи физическото тяло и ума и ги съзерцава и двете като непостоянни, изпълнени със страдание и пусти откъм каквато и да било същност (душа).

[1] Това е балансираното умствено усилие, което се генерира (поражда) докато сме напълно съсредоточени.

[1] Това е интересът и липсата на отегчение, които възникват вследствие виждането на нещата такива, каквито са в действителност. Това често се свързва с усещане за лекота, издигане на тялото или потреперване от радост, което може да накара косата да настръхне.

[1] С възникването на възторга умът става спокоен и тих. Това се нарича спокойствие.

[1] С възникването на спокойствието умът не се разсейва и повече не се лута насам-натам, а е осъзнат за всеки обект, който се появява в него. Това е концентрация.

[1] С възникването на концентрацията умът вижда всеки обект по безпристрастен и спокоен начин. Той не изпитва нито омраза към болката, нито е завладян от удоволствие, а само спокойно, безучастно и без усилие наблюдава непостоянството, страданието и липсата на каквато и да било същност на всяка съставна част на тялото и ума. Това се нарича безпристрастност (упекша).

[1] Причината за появяването на седемте дхамми на просветлението е мъдрото внимание (йонисо-манасикара), което разглежда феномените като непостоянни, изпълнени със страдание и пусти откъм каквато и да било същност. Причината за прекратяването на седемте дхамми на просветленито е неблагоразумното внимание (айонисо-манасикара), което разглежда феномените като постоянни, приятни и като Аз, душа или отделна същност.

[1] Раждането (джати) се отнася както до раждането, така и до прераждането.

[1] Тук духкха (страданието) не е в смисъл на болезнени усещания, а има по-широко значение. Раждането, остаряването и смъртта са духкха, защото са болезнени. Приятните усещания са духкха, защото подлежат на промяна. Останалите пет скандхи на привързаност са духкха, защото са подложени на постоянно възникване и прекратяване.

[1] Скръбта, риданието и мъката са различен интензитет на умствената болка, която възниква поради загуба или поради болезнени състояния, като загуба на добра репутация, смърт на близки или загуба на собственост при пожар, наводнение или кражба. Скръбта е най-слаба по сила и се чувства вътрешно без да има голям външен израз. Риданието е по-силно и се изразява в стенание и плач. Мъката е най-силна и независимо че човек стене и плаче, дълбоко в него остава неизразима болка, която прави човека да изглежда изтощен и без надежда.

[1] Тези неща не могат да бъдат придобити с пожелание или молитва. Те могат да бъдат придобити единствено с осъзнаване на Четирите Благородни Пътя.

[1] Жаждата за приятни гледки, звуци, миризми, вкусове и осезаеми неща се нарича каматанха. Жаждата за раждане в сетивните светове – рупа или арупя – и привързването към рупа или арупя джханите, както и жаждата, свързана с вяра в една вечна и неразрушима Душа или Същност, са включени в термина бхаватанха. Жаждата, свързвана с грешния възглед, че след смъртта човек се унищожава напълно (анихилация, небитие) и следователно няма прераждане или резултати от добри или лоши действия, се нарича вибхаватанха.

[1] Думата нивисати (установявам се) има два аспекта. Първо, жаждата възниква в това място и второ, тъй като се случва отново и отново, тя се установява там, така че възниква по навик, винаги когато същият обект се срещне или се помисли за него.

[1] Светът (лока) се отнася до петте скандхи на привързаност.

[1] Контактът (фасса) не се отнася до контакта на даден обект с тялото, а до контакта на даден обект с ума. Когато трите – обект, сетивен орган и съзнание – се появят заедно, това се нарича контакт.

[1] Волята (четанá) е спътник на ума, който е причина за действията на тялото, речта и ума.

[1] Първоначалното мислене (витарка) търси, въвежда и се движи към нов сетивен обект. Постоянното мислене (вичара) остава със същия обект и повторно мисли, преосмисля и проучва този обект в големи подробности. Те имат различно значение, когато са свързани с джханите (медитативните състояния), всички от които са свободни от жажда.

[1] Важно е да се отбележи, че жаждата възниква и се изоставя в едно и също място и се премахва като внимателно се разглежда всеки обект, който възниква в една от шестте сетивни основи, а не просто с интелектуално разбиране.

[1] Правилният Възглед (самма диттхи) се развива на няколко етапа. Най-напред човек разбира, че добрите дела водят до добри резултати, а лошите дела произвеждат лоши резултати. След това човек разбира непостоянната, изпълнена със страдание и пуста откъм каквато и да било същност (Аз) природа на обусловените явления, което задълбочава разбирането причина-резултат, така че се вижда само причината и резултатът. Последният етап е разбирането на Четирите Благородни Истини и разбирането, че ако причината (жаждата) се прекрати, резултатът (духкха, страдание) също се прекратява.

[1] Ако човек има Правилен Възглед, то въз основа на него ще възникне Правилна Мотивация или Правилно Намерение (самма санкаппа). Също, ако човек има Правилна Мотивация, тогава ще възникнат Правилна Реч (самма вача) и Правилно действие (самма камманта), защото действията на човека зависят от неговите мисли.

[1] Сплетните са: Чутото от един човек за друг да се каже на трети човек с цел тези двамата да се разделят, а също и да се харесаме на третия човек, тоест А чува В да говори лоши неща за С. Тогава А отива при С и му казва какво е казал В, за да предизвика раздор между В и С и да накара С да хареса А.

[1] Това се отнася до празното говорене или клюкарстване, които не са от полза за никого. В наши дни си струва да се замислим дали това да не се прилага към четенето и писането на определени книги!

[1] Тук се има предвид само умишленото убиване на живи същества, а не неволното убийство като например случайното настъпване на някоя буболечка. „Нещо“ се нарича „живо същество“, ако притежава съзнание, като това не включва растенията, бактериите, амебите и вирусите, които съгласно Будизма нямат съзнание.

[1] Краденето не означава просто кражба, но включва и контрабандата, избягването на плащане на данъци и използването на фалшиви мерки и теглилки.

[1] Това се отнася до лошо сексуално поведение (т.е. прелюбодеяние, изнасилване), пиене на алкохол и вземане на наркотици.

[1] Това се отнася до начин на живот, придобит посредством неправилна реч или неправилно действие. То включва търговия с оръжие, колене на животни, робство, продажба на алкохол, наркотици и отрови.

[1] Думата джхана произлиза от корена джха, означаващ „взирам се“. Тук посочва дадена степен на концентрация, при която умът се „вглежда“ или „взира“ в даден обект до степен да не съзерцава други видими обекти, звуци, миризми, вкусове или осезаеми обекти. Има четири вида джхана, споменати тук, които са характеризирани или разграничени в зависимост от спътниците на ума, които се намират във всяка една от тях. Като умствени спътници на джхана, витакка и вичара се отнасят до първоначалното и непрекъснатото насочване на ума към един обект. Точно както човек хваща за първи път тресящ се обект, така витакка поставя ума върху обекта, а вичара задържа ума върху него. На този етап умът все още не е напълно успокоен. Във втората джхана умът е толкова тих, че остава върху един обект без витакка и вичара. Възторгът (пити) е същото като дхаммата на просветлението „възторг“ (вж. бел. 88). Сукха (щастието) означава лекота и комфорт на тялото и ума.

[1] Буда и неговите просветлени ученици са Благородните (ария).

[1] Причините за появяване на духкха са невежеството по отношение на Четирите Благородни Истини, жаждата (неутолимото желание) и кармата. Причината за унищожаване на духкха е Благородният Осморен Път. Причината за появяването на жаждата е Усещането. Причината за унищожаването на жаждата е Благородният Осморен Път. Прекратяването на духкха, което е Нирвана, няма възникване или умиране и следователно не е включено тук.

Пътят, водещ до прекратяване на дуккха е два вида: извън обсега на света (локуттара) и светски (лока). Двата пътя се появяват поради четири дхамми на влизане в потока (т.е. това са общуване с целомъдрени хора, слушане на истинската Дхамма, мъдро осмисляне на дхаммите, които човек е чул, и практикуване съгласно Дхамма).

[1] Анагами се нарича просветлен човек, който е изкоренил диттхи, вичикиччха, силаббата-парамаса, исса, маччхария, камарага и патигха (вж. бел. 82) и като следствие след смъртта ще се прероди в Чистaта земя (Суддхаваса), където ще достигне Архатство. Той е наречен Не-Връщащ-се, защото никога повече няма да се прероди в сетивния свят, наречен „Сфера или Свят на желанията“ (камалока). Този последен раздел има за цел да окуражи медитиращия със знанието, че ако практикува наистина старателно и последователно и в съответствие с тази сутта, той може да очаква да достигне пълно унищожение на алчност, омраза и заблуда още в този живот.

Садху!  Садху!  Садху!

У Джотика и У Дхамминда

Манастирът Мигадавун

с. Йе Чан О

Маймьо

Бирма он