Дваятанупассана Сутта
Съзерцаване[1] на двойствеността
Така съм чул:
Веднъж Буда бил отседнал в Саваттхи, в Източния манастир, намиращ се в имението на майката на Мигара. Било по времето, когато Буда седял отвън, заобиколен от бхиккху – монасите от Сангхата. Било ден упосатха – нощта на пълнолунието в петнадесетия ден от месеца. Тогава Буда, след като огледал Сангхата от тихо седящи монаси, се обърнал към тях:
„Бхиккху, ако има някой, който да попита: „Каква е целта на изучаването на тези проникновени принципи, които са благородни, освобождаващи и водещи до пълно просветление?“, вие трябва да кажете: „Целта е знание на качествата на двойственостите каквито са“.
„За какви двойствености ще говорите?
Това е страдание, такова е възникването[2] на страданието. Това е едно наблюдаване. Това е краят[3] на страданието, това е практиката, водеща до край на страданието. Това е друго наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно[4] знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние, наречено „Не-връщащ-се“[5].
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Тези, които не разбират страданието
или възникването на страданието,
или където цялото страдание се прекратява –
прекратява без остатък;
те не знаят пътя,
водещ до края на страданието.
Липсва им освобождението на сърцето –
освобождение посредством разбиране.
Те са неспособни да сложат край
и преминават отново от раждане към старост.
Тези, които разбират страданието,
и възникването на страданието,
и където цялото страдание се прекратява –
прекратява без остатък,
знаят пътя, водещ до края на страданието.
Те притежават освобождението на сърцето –
освобождение посредством разбиране
и са способни да сложат край,
и да не преминат отново от раждане към старост.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от притежавания[6]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на всички притежавания няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Това многопластово страдание
идва в съществуване поради множеството
различни притежания в този свят.
Който и да е незнаещ, трупащ притежания[7],
този тъп човек се отправя към страданието пак и пак.
Затова с разбиране
човек не трябва да трупа притежания,
а да наблюдава как страданието
идва в съществуване.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от невежество[8]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на цялото невежество няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Тези, които се „преселват“
чрез раждане и смърт отново и отново;
в такава или онакава форма на съществуване,
под властта на невежеството изцяло попадат.
Това невежество в действителност
е най-големият заблуждаващ,
поради който се прераждаме
от незапомнени времена.
Онези, стигнали до разбиране,
не отиват в бъдещи животи.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от кармичен избор[9]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на всички кармични избори няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Каквото и страдание да възниква,
то всичкото е причинено от кармичен избор.
С прекратяването на този избор,
няма възникване на страданието.
Знаейки тази опасност такава, каквато е,
че страданието се причинява от кармичен избор,
то със стихването на всички избори,
се прекратяват възприятията.
Така страданието стига своя край,
със знанието, че това е именно така.
Виждайки правилно, тези, които знаят,
разбирайки правилно, тези, които са мъдри,
преодоляват оковите на Мара[10],
и не отиват в бъдещи животи.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от съзнанието. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на всички съзнания няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Каквото и страдание да възниква в света,
то всичкото е причинено от съзнанието.
С прекратяването на съзнанието,
няма възникване на страданието.
Знаейки тази опасност,
че страданието е причинено от съзнанието,
със стихването на съзнанието,
човек е без желания, утолен.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от контакт[11], Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на контакта няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Удряни от контакти,
те плуват надолу по течението от животи,
и практикувайки лошия път,
са далеч от края на оковите.
Но тези, напълно разбиращи контакта,
със крайно знание укротили желанието,
с разбирането на контакта,
са без желания, утолени.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от усещане. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на всички усещания няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Каквито и усещания да има,
приятни или неприятни,
включвайки дори неутралните,
външните и вътрешните;
Знаейки това като страдание,
объркващо, разпадащо се;
Виждайки, че усещанията
изчезват с всяко докосване,
човек разбира този въпрос.
Със слагане на край на усещанията,
човек е без желания, утолен.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от желание[12]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на желанието няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Желанието е спътник на човека,
в това дълго пътешествие от прераждания;
Във тази или друга форма на съществуване,
човек не избягва прераждането.
Знаейки тази опасност,
че страданието се причинява от желание,
свободен от желания, без вкопчване,
съсредоточен, бхиккху продължава напред.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от привързаност[13]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на привързаностите няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Привързаността е причина
за случването[14] на новия живот.
Скитайки се от живот в живот,
човекът се натъква на страдание.
Роденото умира.
Това е произходът на страданието.
Затова, с края на привързаността,
с правилно знание мъдрият,
с пряко знание за края на ражданията,
свободен от привързаност
напуска скитането от живот в живот,
и не отива в бъдещо съществуване.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от кармични действия[15]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на кармичните действия няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Каквото и страдание да възниква в света,
то всичкото е причинено от кармични действия.
С прекратяването на кармичните действия,
няма възникване на страданието.
Знаейки тази опасност,
че страданието се причинява от кармични действия,
то с изоставянето на всяко действие, пораждащо карма
монахът, освободен посредством успокояването на ума
с отсечено желание за прераждане,
с притихнал ум,
напълно прекратява скитането от живот в живот;
За него бъдещето случване не съществува вече.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от храна[16]. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на храненето няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Каквото и страдание да възниква в света,
то всичкото е причинено от храна.
С прекратяването на всички храни[17],
няма възникване на страданието.
Знаейки тази опасност,
че страданието се причинява от храна,
и с пълното разбиране на всички храни,
човекът не зависи от никаква храна.
Правилно виждайки свободата от болестите,
с пълното прекратяване на ферментациите,
разграничаващ, практикуващият стои твърдо в Дхамма[18],
придобил неподдаваща се на квалификация мъдрост.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Каквото и страдание да възниква, то всичкото е причинено от смущения. Това е едно наблюдаване. С пълното прекратяване на смущенията няма възникване на страданието. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Каквото и страдание да възниква в света,
то всичкото е причинено от смущения[19].
С прекратяването на смущенията,
няма възникване на страданието.
Знаейки тази опасност,
че страданието се причинява от смущения,
човек трябва да ги изостави,
да изкорени обусловените измислици;
и свободен от смущения,
свободен от привързаност, съсредоточен,
напуска лутането от живот в живот.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Зависимите са уязвими. Това е едно наблюдаване. Независимите са неуязвими. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Човек, който е независим е неуязвим,
но този, който е зависим и вкопчен
в тази или в някоя друга форма на съществуване,
не може да избегне прераждането.
Знаейки тази опасност,
че зависимостите са най-големият страх,
независим, невкопчен, съсредоточен
бхиккху продължава напред.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Нематериалните[20] светове са по-добри от материалните[21]. Това е едно наблюдаване. Прекратяването[22] е по-добро от нематериалните светове. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Съществата в световете с физическа материя,
и тези, въвлечени в нематериалните светове,
не разбирайки прекратяването,
отиват в бъдещи прераждания.
Тези, който разбират физическите светове
и не са въвлечени в нематериалните,
са освободени посредством прекратяването.
Те оставят смъртта след себе си.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Това, което се счита за истина от този свят с неговите богове, неговите Мара и неговите Брахма от това поколение с неговите аскети и свещеници, с неговите принцове и хора – това Благородните, виждайки ясно с правилна мъдрост и в съответствие с реалността, разбират че не е истина. Това е едно наблюдаване. Това, което се счита за неистина от този свят с неговите богове, неговите Мара и неговите Брахма от това поколение с неговите аскети и свещеници, с неговите принцове и хора – това Благородните, виждайки ясно с правилна мъдрост и в съответствие с реалността, разбират че е истина. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Погледнете този свят с неговите богове и хора,
заплетени в мрежата на умствено и материално,
считайки не-Аза за Аз,
те мислят: „Това е истина“.
Каквото и да мислят, че е,
то става нещо друго;
само че за тях това не е истина,
защото [не виждат, че] преходните неща са илюзорни.
Но утоляването на жаждата не е илюзорно.
Това Благородните знаят, че е истина.
С разбирането на истината,
те са без желания, утолени.
„Ако, бхиккху, ви попитат: „Възможно ли е да има друг начин, по който правилно да наблюдаваме двойствеността?“, ще отговорите: „Има“. „И какъв е той“?
„Това, което се счита за щастие от този свят с неговите богове, неговите Мара и неговите Брахма от това поколение с неговите аскети и свещеници, с неговите принцове и хора – това Благородните, виждайки ясно с правилна мъдрост и в съответствие с реалността, разбират че е страдание. Това е едно наблюдаване. Това, което се счита за страдание от този свят с неговите богове, неговите Мара и неговите Брахма от това поколение с неговите аскети и свещеници, с неговите принцове и хора – това Благородните, виждайки ясно с правилна мъдрост и в съответствие с реалността, разбират че е щастие. Това е второ наблюдаване. Правилно наблюдавайки тази двойственост монахът, който медитира усърдно, пламенно и решително, може да очаква един от два резултата: крайно знание в този още живот или ако има изостанало подхранване на някаква привързаност – състояние на Не-връщащ-се“.
Това е, което Буда каза. Казвайки така Учителят, Благословения, продължи:
Гледки, звуци, вкусове и аромати,
докосвания и идеи – всички те
са привлекателни, приятни и желани,
докато за тях се казва, че съществуват.
Светът с неговите богове
за тях се съгласява, че са носещи наслада,
но когато престанат да съществуват,
тогава, казват, са страдание.
Изкореняването на Аза
се вижда от Благородните за носещо наслада,
но е обратно на становището
на целия свят.
Това, което другите виждат като носещо наслада,
Благородните виждат като страдание.
Това, което другите виждат като страдание,
Благородните виждат като носещо наслада.
Виж тази Дхамма, този принцип,
толкова труден за разбиране
и невежите объркващ.
Забулени в мрак, слепи,
те не могат да видят.
Добрите могат да го видят като в светъл ден,
когато завесата е вдигната.
Но неостроумните, незнаещите Дхамма,
не разбират, дори когато Дхамма е пред тях.
За тези, надвити от желание за нов живот,
и носещи се по течението от прераждания,
люляни в люлката на Мара
пробуждането им за Дхамма не е лесно.
Кой освен Благородните
е достоен да се пробуди,
да разбере напълно това състояние,
чрез правилното знание на което
да се освободи от замърсяванията
и да постигне окончателно освобождение?“
Това е, което Буда каза. Доволни, бхиккху се радваха на думите на Буда. И още докато тази лекция се изнасяше, посредством липсата на привързаност умовете на 60 бхиккху бяха напълно освободени от замърсявания.
sutta nipāta
dvayatānupassanā sutta[23]
[1] Съсредоточаване, отдаване на пълно внимание на нещо, остра бдителност, пълна концентрация.
[2] Възникването (utpāda, утпада) има много дълбок смисъл: то е надигане, появяване (оттам и явление, феномен, дхамма), излизане на нещо наяве вследствие на причини и условия, като винаги, неизбежно след всяко надигане и пр. следва спадане, спихване, избледняване, колапс, изчезване, смърт.
[3] Под „край“ се разбира стихването, непораждането, невъзникването на каквото и да било, тоест Нирвана – потушаване на огъня.
[4] Това е Истината сама по себе си или пределното, окончателно знание, отвъд което няма друго знание.
[5] Има четири Благородни състояния: 1. Влязъл-в-потока на Пътя, 2. Веднъж-връщащ-се (имащ само още едно прераждане в човешкия свят), 3. Не-връщащ-се (без повече прераждания в човешкия свят). 4. Архат, достоен за уважение, изкоренил всички замърсявания. Това са „Благородните“, споменати по-долу.
[6] Собственост, придобивки, вкл. всякакви постижения.
[7] Букв. „правещ привързаности“.
[8] Скт: avidyā, авидя; пали: avijjā, авиджа – незнание на Четирите Благородни Истини, неспособност да се види реалността такава, каквато е. Невежеството е първи по значение и главен от трите корена на страданието, наричани още „трите отрови“. Другите два корена са рага – привързаност (привличане) и двеша – омраза (отблъскване).
[9] Умствени конструкции, умствени построения, умствени формации, самскари, възникнали и натрупващи се в резултат на умишлени, преднамерени, волеви действия. Те са „полето“ на карма.
[10] Māra, бог на смъртта.
[11] Phаssa, фаса – букв. „да докосна с ума“. Под „фасса“ винаги се разбира умствен контакт, умствено съприкосновение. Умственият контакт е сетивното впечатление, отпечатъкът, оставен в ума от шестте сетива – пет физически (очи, уши, нос, език, тяло) и едно умствено – сетивото ум. Когато има контакт между някой от тези шест сетивни органа с техен обект, възниква и съответното съзнание. Така контактът е умствена дхамма, която принадлежи към умствените конструкции (вж. бел. 9). Контактът е фундаментална категория, защото с него започва умственият процес, който се състои от контакт, усещане, възприятие, намерение и насочване на вниманието (към същия или друг обект).
[12] Taṇhā, танхà, жажда, ненаситност, страстно желание. Буда казва, че когато човек разбере как се храни волята (четанà), той разбира трите вида жажда: 1. Жажда за сетивни удоволствия; 2. Жажда за за съществуване или ставане (бхава) на това или онова; 3. Жажда за несъществуване или за неставане на това или онова.
[13] Upadānā, упадана, силна привързаност, вкопчване, вкл. вкопчване в живота.
[14] Bhāva, бхàва, ставане, случване, идване в съществуване на каквото и да било.
[15] В превода на Бхиккху Тханисаро вместо кармични действия е употребена думата безпокойство, т.е. смущение, раздвижване, вълнение, вибрация, трептене. Под кармична активност или кармични действия се разбират умишлено извършените действия с тяло, реч и ум.
[16] В превода на Бхиккху Суджато вместо „храна“ е употребена думата „поглъщане“.
[17] Има четири вида храна: 1. Материална храна, поглъщана през устата; 2. Контакт или усещания. Ние „поглъщаме“ неща с очите, ушите, носа, езика, тялото и ума; 3. Воля. Волята е импулсът, намерението, това, което ни води в живота. Волята е същината, естеството на желанието (вж. бел. 13). 4. Съзнание. Съзнанието е дхаммата, която забелязва, която разграничава. То е серия, поток от отделно обособени, мимолетни познавателни събития, които са наречени ум (читта). Бхиккху Самахита казва, че съзнанието е умственото съдържание, умственият компонент на всичко.
[18] Пали: Дхамма, скт: Дхарма – Учението на Буда
[19] Трептене, безпокойство, смут, вибрации, потрепервания.
[20] Световете, в които няма материя. Това са последните 4 нива на Самсара, в които умът има само една мисъл, тоест монахът пребивава и съзерцава съответно: Основата на безкрайността на пространството, Основата на безкрайността на съзнанието, Основата на безкрайността на пустотата и „състоянието“, в което нито-има-нито-няма-възприятие. Отвъд тези 4 нива вече няма какво да се постига.
[21] Тези, в които има физическа материя.
[22] Под „прекратяване“ винаги се разбира прекратяване на страданието.
[23] Преводът на тази сутта е направен по два превода от пали на английски език –този на Бхиккху Суджато и този на Бхиккху Тханисаро
Всички бележки под черта са на българския преводач.