Аггиваччхаготта Сутта

Аггиваччхаготта Сутта

Към Ваччхаготта за Огъня

1. ТАКА СЪМ ЧУЛ. Веднъж Благословения бил отседнал в Саваттхи, в гората Джета на парка Анатхапиндика.

2. Тогава скитащият се аскет Ваччхаготта отишъл при Благословения и се поклонил. След като размяната на любезности приключила, той седнал от едната страна на Буда и го попитал:

3. „Дали, Учителю Готама, е правилно да се каже: „Светът е вечен. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа[1]: Светът е вечен. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

4. „Значи тогава, Учителят Готама поддържа възгледа: Светът не е вечен. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: Светът не е вечен. Само това е истина. Всичко останало е грешно“.

5. „Дали, Учителю Готама, поддържате възгледа: Светът е краен. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: Светът е краен. Само това е истина. Всичко останало е грешно“.

6. „Значи тогава, Учителят Готама поддържа възгледа: Светът е безкраен. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: Светът е безкраен. Само това е истина. Всичко останало е грешно“.

7. „Дали, Учителю Готама, поддържате възгледа: Душата и тялото са едно и също. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: Душата и тялото са едно и също. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

8. „Значи тогава, Учителят Готама поддържа възгледа: Душата е едно нещо, а тялото – друго. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: Душата е едно нещо, а тялото – друго. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

9. „Дали, Учителю Готама, поддържате възгледа: След смъртта Татхàгата[2] съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: След смъртта Татхàгата съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

10. „Значи тогава, Учителят Готама поддържа възгледа: След смъртта Татхàгата не съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: След смъртта Татхàгата не съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

11. „Дали, Учителю Готама, поддържате възгледа: След смъртта Татхàгата и съществува, и не съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: След смъртта Татхàгата и съществува, и не съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

12. „Значи тогава, Учителят Готама поддържа възгледа: След смъртта Татхàгата нито съществува, нито не съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно?“

Ваччха, не поддържам възгледа: След смъртта Татхàгата нито съществува, нито не съществува. Само това е истина. Всичко останало е грешно.“

13. „Как така, Учителю Готама? Когато зададох на Учителя Готама тези десет въпроса, той отговори: „Не поддържам такъв възглед“. Каква опасност вижда Учителя Готама, че не взема становище по никой от тези предполагаеми[3] възгледи?“

14. „Ваччха, предполагаемият възглед, че светът е вечен, е омотано кълбо, натъпкано с възгледи, необятна маса от възгледи, преиначаване на възгледи, безпътица от възгледи, окова от възгледи. Предполагаемият възглед е заобиколен от страдание, раздразнение, отчаяние и нервност и не води до премахване на заблудите, до безпристрастност[4], до прекратяване, до покой, до пряко знание, до просветление и Ниббана.

Предполагаемият възглед, че светът е вечен… че светът не е вечен… че светът е краен… че светът е безкраен… че душата и тялото са едно и също нещо… че душата е едно нещо, а тялото – друго… че след смъртта Татхàгата съществува… че след смъртта Татхàгата не съществува… че след смъртта Татхàгата и съществува, и несъществува… че след смъртта Татхàагата нито съществува, нито не съществува, е омотано кълбо, натъпкано с възгледи, необятна маса от възгледи, преиначаване на възгледи, безпътица от възгледи, окова от възгледи. Предполагаемият възглед е заобиколен от страдание, раздразнение, отчаяние и нервност и не води до премахване на заблудите, до безпристрастност, до прекратяване, до покой, до пряко знание, до просветление и Ниббана. Виждайки тази опасност, аз не поддържам никой от тези предполагаеми възгледи.“

15. „Дали изобщо Учителят Готама поддържа някакъв предполагаем възглед?“

Ваччха, „предполагаем възглед“ е нещо, което Татхàгата е изоставил. Защото Ваччха, Татхàгата е видял: Такава е материалната форма, такова е нейното възникване, такова е нейното изчезване. Такова е усещането, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване. Такова е възприятието, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване. Такива са умствените формации[5], такова е тяхното възникване, такова е тяхното изчезване. Такова е съзнанието, такова е неговото възникване, такова е неговото изчезване. Ето защо казвам, че с разрушаването, с избледняването, с прекратяването, с отказването и с изоставянето на това да предизвикваме пораждането[6] на каквото и да било, на всякакви измислици, на цялото Аз-правене, на цялото Мое-правене и на основната ни склонност към самонадеяност, Татхàгата се е освободил благодарение на непривързване към нищо“.

16. „Когато умът на монаха е освободен по този начин, Учителю Готама, след като умре, къде се появява?”

„Изразът „появява се“ не е уместен, Ваччха“.

„Тогава той не се появява, Учителю Готама?“

„Изразът „не се появява “ не е уместен, Ваччха“.

„Тогава той и се появява, и не се появява, Учителю Готама?“

„Изразът „и се появява, и не се появява“ не е уместен, Ваччха“.

„Тогава той нито се появява, нито не се появява, Учителю Готама?“

„Изразът „нито се появява, нито не се появява“ не е уместен, Ваччха“.

17. „Когато Учителят Готама беше попитан тези четири въпроса, той отговори: Изразът „появява се“ не е уместен, Ваччха. Изразът „не се появява “ не е уместен, Ваччха. Изразът „и се появява, и не се появява“ не е уместен, Ваччха. Изразът „нито се появява, нито не се появява“ не е уместен, Ваччха“.

„Тук аз изпадам в недоумение, Учителю Готама, в объркване и количеството увереност, до която бях достигнал благодарение на предишните разговори с Учителя Готама, сега се изпари“.

18. „Разбира се, Ваччха, това е достатъчно да причини недоумение, да причини объркване. Защото тази Дхамма, Ваччха, е дълбока, трудна да се види и трудна да се разбере, спокойна и възвишена, непостижима с обикновени разсъждения, едва доловима, изпитвана от мъдрите. Трудно е да я разбереш, когато имаш друг възглед, когато приемаш друго учение, когато одобряваш друго учение, когато следваш друга практика и когато следваш друг учител. Така че на свой ред, нека сега аз да те попитам, Ваччха. Отговорѝ, както прецениш.

19. „Как мислиш, Ваччха? Да предположим, че пред теб гори огън. Ще знаеш ли: „Този огън гори пред мен“?

„Ще знам, Учителю Готама“.

„Ако някой те попиташе, Ваччха: „В зависимост от какво гори този огън, който е пред теб?“ – ако така те попитат, какво ще отговориш“?  

„Ако така ме попитат, Учителю Готама, ще отговоря: „Този огън гори пред мен в зависимост от треви и съчки“.

„Ако този огън пред теб беше угасен, щеше ли да знаеш: „Този огън пред мен е угасен“?

„Щях да знам, Учителю Готама“.

„Ако някой те попиташе, Ваччха: „Когато този огън пред теб беше угасен, в каква посока отиде – на изток, запад, север или юг?“ – ако така те попитат, какво ще отговориш“?

„Това е неуместно“, Учителю Готама. Огънят гори в засисимост от неговото гориво, в случая трева и съчки. Когато те свършат и като няма повече гориво, бидейки без гориво, огънят се счита за потушен“.

20. „По същия начин, Ваччха, Татхàгата е изоставил тази материална форма, по причина на която човек, който описва Татхàгата, може да го опише. Той я е отсякъл от корен, направил я е като пън на палмово дърво, приключил е с нея, така че да не е предмет на бъдещо възникване. Татхàгата е свободен от разглеждането ѝ като материална форма, Ваччха. Той е дълбок, неизмерим, необятен като океана. Изразът „появява се отново“ е неуместен. Изразът „не се появява отново“ е неуместен. Изразът „и се появява отново, и не се появява отново“ е неуместен. Изразът „нито се появява отново, нито не се появява отново“ е неуместен. Татхàгата е изоставил това усещане, по причина на което човек, който описва Татхàгата, може да го опише… изоставил е това възприятие, по причина на което човек, който описва Татхàгата, може да го опише… изоставил е тези формации, по причина на които човек, който описва Татхàгата, може да го опише… изоставил е това съзнание, по причина на което човек, който описва Татхàгата, може да го опише. Той го е отсякъл от корен, направил го е като пън на палмово дърво, приключил е с него, така че да не е предмет на бъдещо възникване. Татхàгата е свободен от разглеждането му като съзнание, Ваччха. Той е дълбок, неизмерим, необятен като океана. Изразът „появява се отново“ е неуместен. Изразът „не се появява отново“ е неуместен. Изразът „и се появява отново, и не се появява отново“ е неуместен. Изразът „нито се появява отново, нито не се появява отново“ е неуместен“.

21. Когато това беше изговорено, скитащият се монах Ваччхаготта каза на Благословения: „Учителю Готама, да предположим, че има едно голямо дърво сала недалеч от някое село или град и непостоянството е отнесло неговите клони и зеленина, неговата горна кора и неговата долна бяла кора, така че по-късно, бидейки оголено от клони, зеленина, горна и долна кора, то стои чисто, състоящо се само от дървесна сърцевина. По същия начин думите на Учителя Готама са оголени от клони, зеленина, горна и долна кора и стоят чисти, състоящи се само от сърцевина“.

22. „Великолепно, Учителю Готама! Великолепно, Учителю Готама! Учителят Готама разяснява Дхамма по много начини, сякаш изправя това, което е било обърнато с главата надолу, разкривайки това, което е било скрито, показвайки пътя на този, който се е загубил и свети с лампа в тъмнината за този, чиито очи виждат форми. Аз приемам Учителя Готама, Дхамма и Сангха (Монашеския Орден) за свое убежище. Нека от днес Учителят Готама ме помни като обикновен светски последовател, приел него за убежище от този ден за цял живот“.

MN 72, p. 590, Aggivacchagotta Sutta, Bhikkhu Bodhi


[1] Букв. „Дали поддържате  възгледа“. Думата „възглед“ е употребена съвсем умишлено, защото Благородният Осморен Път, водещ до Освобождение от Страданието, започва с „Правилен възглед“.

[2] Татхàгата. Много популярен епитет, с който Буда често е наричал сам себе си и който в превод означава „Така дошъл, така си отишъл“.  

[3] Букв. „спекулативни“.

[4] Под “безпристрастност“ се разбира липсата на всякакво умствено безпокойство. „Това е състояние на уравновесеност, на непоклатима свобода на ума, на вътрешно равновесие, което не може да бъде обезпокоено от печалба или загуба, от почести или опозоряване, от възхвала или порицание, от удоволствие или болка. То е свободно от каквото и да било идентифициране с какъвто и да било Аз“ (Бхиккху Бодхи).

[5] Умствени конструкции, построения на ума. Много често се срещат и като „умствени ферментации“.

[6] Всякакви завихряния на ума. Има се предвид импулсът, подтикът, намерението или волята (четанà), която ни кара да пораждаме и вършим каквото и да било.